Държавна сигурност присъства с 21 процента в ръководния състав на МВР

Общо 1346 сътрудници на ДС са били на ръководни постове във вътрешното министерство в периода 1990-2010 г.
Христо Христов
 
Бившият зам.-началник на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков и секретар на МВР в кабинета Виденов заедно с лидера на БСП Георги Първанов и кандидат за президент през 2001 г. преди да стане ясно, че той е бил секретен сътрудник "Гоце".
Малко над 21 процента от ръководния състав на МВР от годините на прехода досега е бил зает от сътрудници на бившата Държавна сигурност. Това обобщение може да се направи след публикуването на 15-ия, последен, доклад на комисията по досиетата от проверката на ръководните кадри във вътрешното министерство в периода 1990-2010 г., с който я приключи.

Докладът на комисията включва имената на сътрудниците от буквите Т до Я и съдържа 128 лица, които са били на ръководни постове в системата за последните 21 години. Заедно с предишните 14 доклада общата цифра на сътрудниците на МВР сред ръководния състав възлиза общо на 1346 души.

"Прави впечатление, че над 20 процента от ръководния състав е бил зает от сътрудници на ДС, което е най-високия резултат за държавна институция досега", коментира пред "Капитал" председателят на комисия по досиетата Евтим Костадинов. При проверките в досегашните институции присъствието на сътрудниците на ДС е около 10 процента, като досега единствено ръководният състав на БАН е надхвърлил тази цифра.

Според Евтим Костадинов резултатът от проверката на МВР ясно показва, че след 10 ноември 1989 г. в министерството вместо на ръководни постове приоритетно да са издигани квалифицирани полицейски кадри, са се назначавали хора на ДС.

През март 2010 г. комисията по досиетата започна проверката по азбучен ред в МВР, която се превърна и в най-мащабната за българска институция, извършвана до момента.

По закон проверката на комисията обхваща общо 6219 лица, заемали или заемащи следните ръководни постове във вътрешното министерство: главният секретар, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на районните полицейски управления, началниците на отдели и началниците на сектори.

В последния 15-и доклад фигурират имената на няколко фигури, заемали ключови постове в МВР:

Цвятко Цветков (1943), секретар на МВР за периода 1995-1997 г. -  кадрови служител на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, зам.-началник на управлението от 1987 г. Изкарал двумесечна школа в КГБ през 1987 г. Зам.-началник на Второ главно управление на ДС от декември 1989 г. В правителството на Виденов (БСП). Цветков заема пост секретар на МВР, отговарящ днес на зам.-министър. Впоследствие е съветник на "Позитано" 20 по въпросите на националната сигурност.

Тодор Бояджиев (1939), главен секретар на МВР (1990-1992) – кадрови служител на Четвърто управление на ДС (техническото) от 1966 г., впоследствие служител на Първо управление на ДС (разузнаването), издигнал се до зам.-началник на управлението. Изкарал две школи в КГБ. Бояджиев е първият главен секретар на МВР, от въвеждането на този пост след промените у нас. Бил е депутат от БСП.

Феодор Владимиров (1946), началник на Централната служба за борба с организираната престъпност (1993-1994) – щатен служител на Главно следствено управление на МВР от 1990 г.

Филко Славов (1954), командир на Специализирания отряд за борба с тероризма (1997-2003) – щатен служител на Четвърто управление на ДС (икономическото) от 1986 г. Славов е вторият кадър на ДС, ръководил СОБТ след промените. Бившият командир на баретите е сочен за близък на друга бивша барета – арестувания при операция "Октопод" Алексей Петров (виж още по темата: "Къде зимуват октоподите"). Семейството на убития прокурор Николай Колев публично заяви преди време, че зад престъплението стои тогавашния главен прокурор Никола Филчев и приближеният му тогавашен шеф на баретите Филко Славов.

Христо Марински (1948), зам.-директор на дирекция "Национална полиция" (1994-1997) и директор на Националната полиция януари-февруари 1997 г. – щатен служител на Окръжно управление на МВР по линия на ДС от 1989 г. Ген. Марински е член на комисията по досиетата Андреев. Той е един от членовете на комисията, които не пожелават да се подложи на гласуване през 2001 г. данните за тогавашния лидер на БСП и кандидат за президент Георги Първанов, сочещи, че той е бил секретар сътрудник "Гоце". След закриването на комисията през 2002 г. Марински е съветник президента Първанов. Марински е кандидат на БСП и подкрепян от президента да оглави сегашната комисия по досиетата при номинирането на членове през пролетта на 2007 г.. В Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред обаче тогава става ясно, че вътрешният министър Румен Петков (БСП) е спестил данни, сочещи, че Марински е получавал заплата в продължение на 8 месеца. А това да не си бил сътрудник на ДС е едно от изискванията на новия закон за досиетата. След като скандалът става публичен Марински оттегля кандидатурата си с писмо до вътрешната комисия.

Юлий Георгиев (1951), директор на Национална служба "Сигурност" (контраразузнаването, НСС) от 1995 г. до 1997 г. – щатен служител на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването при комунизма) от 1979 г. Ръководи НСС по време на правителството на Жан Виденов (БСП). Георгиев е петият кадър на ДС, ръководил съвременното контраразузнаване след Стефан Димитров, Иван Чобанов, Иван Драшков и Петко Сертов.