Евтим Костадинов: Проверката на МВР показва, че ръководни полицейски кадри са изтласкани за сметка на бивши служители на ДС

До края на 2010 г. ще приемем около 85 процента от всички архиви на ДС, казва председателят на комисията по досиетата
Христо Христов

В края на юли 2010 г. комисията по досиетата приключи проверката на МВР за присъствието на бивши служители от ДС в ръководния му състав. Тя се превърна в най-мащабната проверка, извършвана досега в държавна институция. В продължение на пет месеца – от март до юли комисията провери над 6000 лица и излезе с 15 доклада, с които бяха обявени над 1300 служители в МВР, които са заемали или заемат ръководни постове от 1990 г. досега. Приключването на проверката  е поводът за разговора с председателя на комисията Евтим Костадинов.

 
Г-н Костадинов, каква беше нагласата на комисията при започване на проверката за принадлежност към Държавна сигурност (ДС) на ръководния състав на МВР?
Нагласата ни беше рутинна. Както и при другите проверки, и при МВР стремежът ни е да спазваме закона. Целта ни беше колкото се може по-бързо да извършим проверката, защото първоначалните цифри показваха, че става въпрос за твърде сериозна група лица – над 6000.

Този голям брой на проверяваните служители промени ли по някакъв начин подхода ви?
Когато се обобщиха данните за това колко лица подлежат на проверка и се видя големия брой ние преценихме, че не може да излезем с едно или две решения. Затова подходихме по друг начин – решихме проверката да се извърши по азбучен ред. Това беше най-обективният подход. А не да вадим отделни имена, за които от МВР вече бяха пристигнали данни.

От МВР бяха ли коректни с предоставянето на архивите, които комисията е изискала?
Ръководството на МВР съвсем коректно, точно и в график предоставяше документите. И тях ги затрудняваше тази проверка, но от министерството се стремяха да помагат при извършването й. В процеса на работа се наложи на няколко пъти да отправяме допълнителни искания за нужното окомплектоване на документи, удостоверяващи принадлежност към ДС на някои лица. При тези случаи нямаше добро оформяне на документите в архива и затова се налагаше да изпращаме допълнителни писма с конкретни искания за издирване на необходимите материали. Знаете, че законът дава право на комисията да изисква допълнителни данни, за да може да се излезе с обективно решение за всяко едно от проверяваните лица.

Голяма част от проверяваните са бивши щатни служители на ДС, което се установява от техните кадрови дела в архива, съдържащи документи за назначаването и кадровото им израстване в йерархията на различни структури на ДС. Можете ли да кажете обаче дали в архива на ДС се пазят и техните работни дела, по които да се установи с каква дейност точно са се занимавали?
За един 20 или 25-годишен трудов стаж в ДС на оперативен работник е трудно да се съберат данни за дейността му в едно такова работно дело. В интерес на истината не знам защо твърдението, че оперативните работници имат работни дела навлезе в обръщение. Работни досиета има агентурата на ДС, секретните сътрудници. Но няма събрана на едно място в отделно дело информация, обобщаваща дейността на щатните служители на ДС.

Какво показва анализът ви за извършената проверка, която се оказа най-мащабната и в същото време отбеляза и най-висок ръст на принадлежност от ръководния състав на държавна институция досега – над 21 процента?
Като бивш служител от МВР и преди съм споделял, че особено впечатление прави факта, че след промените у нас на ръководни длъжности в системата на вътрешното министерство са назначавани бивши служители на ДС, а не професионално подготвени кадри на полицията. Би трябвало да е обратното – в йерархията да бъдат издигани именно професионално подготвени полицейски служители, а не лица, които в своята професионална кариера са се ръководили от други принципи. Тук става въпрос за не малък брой от ръководния състав на министерството. Излиза така, че полицейските кадри до известна степен са били изтласкани в кариерното си развитие за сметка на бившите служители от ДС.

Данните от проверката на ръководния състав на МВР показват, че най-заемната ръководна длъжност в системата на МВР от бивши ДС-служители е началник на сектор. Бихте ли разяснили къде в йерархията стои тази длъжност и какво е нейното значение?
Това е една от най-важните длъжности в системата на МВР. Началникът на сектор ръководи няколко оперативни работници и обобщава тяхната дейност. Може да се каже, че длъжността е възлова, тя е в основата на дейността по документиране и установяване на извършваните престъпления, които полицията разследва. Служителят, който заема този пост, отговаря за набелязване на мерките и оперативните мероприятия за разкриване на дадено криминално престъпление и съответно мерките при другата дейност на МВР – охранителната и безопасното движение по пътищата.

Бивши служители на ДС са били назначавали на ръководни постове в МВР при всички правителства след промените у нас. Проверката обаче разкрива, че сериозен брой назначения и преназначения на бивши ДС-кадри на ръководни длъжности е станало в периода 2005-2007 г. по време на правителството на Станишев, когато министър на вътрешните работи беше Румен Петков. В комисията забелязахте ли тази тенденция?
Благодаря за този въпрос. Да, данните, които излязоха при проверката, потвърждават този факт и на нас също ни направи впечатление. Какви са били мотивите за тази политика на тогавашното ръководство на министерството би следвало да ги обясни то. Във всеки случай ако целта е била да се подобри дейността на МВР при борбата срещу организираната престъпност и корупцията, тя не е изпълнена, защото знаете, че в този период МВР беше сериозно критикувано точно по тези показатели. И тук пак може да се върнем на въпроса защо вместо да са издигани професионално подготвени полицейски кадри се е давало път на служители, които по времето на кариерата си в ДС са се занимавали със съвсем различни неща от приоритетите и задачите на полицията днес.

Какво бихте казали на противниците за разкриване на сътрудниците на ДС, които твърдят, че комисията по досиетата огласяна кадрови служители на ДС, които и преди промените са работили за националната сигурност?
Неправилно е да се отъждествява понятието национална сигурност, такова каквото то е за съвременната българска държава с дейността на Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г. Целите на съвременните специални служби и на МВР са разписани в редица закони и механизмите на контрол върху тях е много по-различен от онова, което е било преди 21 години. Виждате, че днес актуалните задачи на МВР е да противодейства на престъпността и корупцията. Това са задачи, които са в интерес на цялата държава и общество. Затова паралелът с реалността преди 10 ноември е неуместен. В своята дейност комисията изпълнява закона, такъв, какъвто е приет с мнозинството от Народното събрание, с гласовете на управляващите и на опозицията. Изводите от данните, които излизат официално с нашите решения, могат да бъдат направени самостоятелно от всеки, бил той гражданин или държавен ръководител.

В отчетния доклад за дейността на комисията през последните 7 месеца, внесен в парламента, вие информирате, че предстои извършване на проверка на ръководния състав на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Очаквате ли да възникнат някакви проблеми и дали процентът, регистриран при проверката в МВР, ще се повтори и при ДАНС?
Проблеми не очаквам, защото с новото ръководство на агенцията работим коректно. Колкото до процента на присъствие на бивши кадри на ДС в ръководния състав, предполагам, че също ще бъде висок. Особено като се има предвид начина, по който стартира ДАНС. За да сме коректни обаче нека да изчакаме официалните резултати.

В отчетния доклад подробно са отбелязани различни дейности на комисията, но впечатление прави броя на приетите от комисията архивни материали – с две трети повече от същия период на предходната година.
Да, тази година приемането на архивите на ДС от различни държавни структури е приоритетно за комисията. Знаете, че бяхме забавени с предоставянето на необходимия сграден фонд от Министерския съвет през 2007 г. и  това доведе до забавяне на изграждането на съвременно и отговарящо на всички изисквания архивохранилище в Банкя за централизирания архив на ДС, който по закон комисията трябва да създаде. Тази година обаче ние вече имаме необходимите условия и приемането на архивите на ДС е наша основна цел. С подписването на тристранното споразумение с ръководството на МВР и на Държавна агенция "Архиви" се създаде нужния график и ред. Надявам се, че до края на 2010 г. ще приемем около 85 процента от всички архиви на ДС.