Назначенията на служители на ДС в МВР са били за сметка на квалифицирани кадри

в. Гласове

С председателя на комисията за досиетата Евтим КОСТАДИНОВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

Евтим Костадинов е роден на 11 ноември 1959 г. В гр. Добрич. По професия в кзрист. Бил е член е на ВС на БСП, а преди да оглави комисията по досиетата - депутат В 40-ото народно събрание и член на Комисията по Вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията за борба с корупцията. Женен, с две деца.

- Приключихте най-обхватната до момента проверка за принадлежност към ДС на ръководния състав на МВР. Какви са основните изводи от резултатите, които оповестихте?
- Вярно е, че това беше най-мащабната проверка досега. Тя обхвана над 6400 имена, а лицата с принадлежност към ДС, чиито имена обявихме и които са били на ръководни длъжности в МВР между 1990 и 2010 г., са повече от 1440. Кое всъщност прави впечатление, като се анализира съдържанието на решенията? Видно е, че голяма част от служителите на ДС в годините на прехода са намирали Възможност по един или по друг начин да заемат висши полицейски постове. Като се започне от началник сектор, началник отдел и се стигне до директори на регионални дирекции и по-нагоре в администрацията на самото МВР. А фактът, че те са били назначавани на тези постове, означава, че съответните полицейски служители, имащи необходимите образование и квалификация, са били елиминирани. Тоест на тях им е била отнета възможността за кариерно израстване в службата. Според мен това са две различни професии. Овладяването на криминалната и на организираната престъпност, опазването на обществения ред, безопасността на движението изискват различни познания и подготовка от тези на служителите на бившата ДС. И в момента обществото ни изпитва особена нужда от такива професионалисти в полицията, а те не се създават за ден-два.
- Бих искала да се задълбочим малко повече в тази тема за разликите в образованието и необходимата подготовка. Като човек, работил в криминалната милиция и после полиция след промените, можете да направите някои пояснения.
- Имаше три различни факултета във Висшата специализирана школа на МВР. Неслучайно Първи факултет беше този, който подготвяше служители за ДС, Втори факултет подготвяше т.нар. кадри за народната милиция и трети факултет беше за противопожарната безопасност. Трите факултета се разграничаваха и по смисъла, и по съществото
на своето обучение. Не можеше да има прехвърляне от един в друг факултет. Всичко беше тясно специализирано и по отношение на изучаваните предмети. Например във Втори факултет много се наблягаше върху гражданското и наказателното право, върху НПК, върху прилагането на Закона за милицията или полицията след 90 г., върху усвояването и прилагането на административното право, административния процес. Курсът на обучение се доближаваше до този в правния факултет, но за да се получи юридическо образование, трябваше да се държат някои приравнителни изпити. Освен това се наблягаше изключително много и върху оперативната работа. Изучаваха се различни специални дисциплини, свързани с оперативната работа. Докато във факултет „Държавна сигурност" се изучаваха езици, също и правните науки, но особен акцент се поставяше върху анализационната, прогностичната и информационната дейност. Специалността беше по съвсем друг начин формирана и нагласата на тези, които се приемаха като служители в органите на ДС, нямаше нищо общо с борбата с криминалната престъпност.
- Имало е и много по-голям акцент върху идеологическата подготовка на тези кадри, нали? Защото искам да припомним, че ДС се ръководи от решенията на ЦК на БКП и че цялата й дейност Всъщност е подчинена пряко на ЦК на БКП и на Политбюро, за разлика от Народната милиция, която е подчинена на министъра на вътрешните работи.
- Да, точно така, това е залегнало и в Указа за ДС, който в настоящия момент все още не е публикуван. В него ясно и конкретно се посочват нейните цели и задачи. Докато милицията е призвана да охранява обществения ред, безопасността на движението, да се бори с криминалната престъпност. След 1989 г. факултет „ДС" беше закрит и в академията на МВР сега има два факултета - за подготовка на полицейски кадри и за кадри на противопожарната безопасност.
- Да, през 2006 г. мисля, че закриха факултет „Национална сигурност", според вас правилно ли беше?
- Приемам го като логически правилно действие, без да изпадам в някаква пристрастност. Смятам, че кадри за националната сигурност могат да се набавят и от другите университети в страната, от специалности като философия, право, политология, които дават добра подготовка за работа в службите. Според мен съвсем различно е, когато говорим за квалификацията на хората, работещи в полицията и в пожарната безопасност. Защото в тези 4-5 години, докато получават това специализирано образование, тези хора трябва да се изградят и в психологическо отношение, да придобият съответна нагласа и да приемат професията с ума и сърцето си. Борбата с престъпността изисква определена нагласа, това е призвание -както не всеки може да стане например хирург.
- И оттам нататък е важно, разбира се, израстването в кариерата да е възможно, а не В един момент по конюнктурни причини да бъдеш изместен от офицер от ДС...
- Нормалното израстване в йерархията е важно условие за добрите резултати в работата. Все пак прослуженото време дава опит, който трябва да бъде предаван на по-младите. Прекъсването на приемствеността във всяко едно поприще носи негативни последствия. В случая в МВР ги виждаме днес съвсем ясно.
- Но уволнените със закриването на ДС трябваше да отидат да работят някъде...
- Не смятам, че те са ощетени. Една част от кадрите на ДС останаха в службите. Други намериха реализация в част от банките, защото имаха необходимия опит за проучването на надеждността на клиентите. Също и в различни фирми. Трета част станаха служители по сигурността в държавните институции след приемането на закона за защита на класифицираната информация. Но както се оказва сега от проверката, немалка част са заели и ръководни постове в полицията. И си задаваме въпроса какво е станало с елиминираните полицейски кадри. Пак казвам, че в момента виждаме колко грешен е бил този подход, защото не разполагаме
с достатъчно квалифицирани полицаи. Виждате, че разследващите полицаи са с нисък професионален опит или с малък стаж, което дава и своето негативно отражение в работата. Прекъсната приемственост е едно от ясните обяснения за настоящата ситуация
- Прави впечатление, че сред обявените лица с принадлежност към ДС има голям брой началници на сектори.
- Това е най-масовата длъжност, това са преките ръководители на отделните оперативни работници или вече на служители, да кажем, в охраната или пък безопасността на движението.
- Колко време се изисква за подготовка на един качествен оперативен работник?
- Полицейската академия в рамките на 4 години дава някакъв теоретичен опит. Този теоретичен опит вече трябва да бъде реализиран на практика, което смятам, че изисква още поне 3 години работа. През първата година се адаптира към колектива и се навлиза в работата на съответния отдел, после започва оглеждането за придобиване на агентурен апарат, за създаване на гласни и негласни сътрудници, които са основни помощници на оперативните работници. Едва след това вече може да се очакват положителни резултати в работата.
- Политически ли са назначенията на кадрите на ДС в МВР след 1990 г. според вас?
- Не мога да кажа дали са точно политически или не, но бих казал, че не са точно осмислени. Въпросът не е бил решен принципно, а по някакви субективни критерии. Смятам, че предложенията за тези назначения са идвали от средния ешелон на ръководствата в МВР, които проучват и предлагат съответно нечие назначение. Прави впечатление, че голяма част от тези, които са възстановени на работа от системата на ДС, имат близки контакти с кадри на „Личен състав" например или с други кадри от средното ниво.
- Възстановяването на кадрите на ДС на работа в МВР е най-характерно за периода на управление на Станишев, когато Румен Петков е вътрешен министър.
- Така сочат документите. Но от тях не можем да съдим за конкретни причини за тези назначения.
- В обществото съществуват повече или по-малко конспиративни твърдения, че навсякъде, където се разпределят парични потоци в държавата, винаги има хора, свързани по някакъв начин с ДС. Подозират се връзки на бивши кадри на ДС с организираната престъпност и с незаконно забогателите олигарси. Има ли нещо вярно в това според вас?
- Не мога да кажа, това изисква съответни анализи. Разглежда се конкретен случай и се преценява има ли участие на кадри на ДС, които по някакъв начин са подпомогнали дадено престъпление, интелектуално или по друг начин.
- В какъв смисъл интелектуално?
- Имам предвид с информация. В крайна сметка е ясно, че тези хора са имали широк и предварителен достъп до информация.
- Да, те са били далеч по-информирани от останалите български граждани.
- При всички положения - по-информирани и с по-добри възможности за прогнози и анализи, за да се подготвят по-добре за последващи действия, които по един или по друг начин да ги облагодетелстват.
- От тази гледна точка това, което казахте в началото, че доста кадри на ДС са отишли на работа в банки и големи фирми, не е ли точно разковничето на т.нар. конспиративни теории, че навсякъде, където има незаконно облагодетелстване, участва дългата ръка на ДС?
- Би могло да се анализира в такава посока, защото В крайна сметка контактите на кадрите на ДС за разлика от полицията са именно на по-високо ниво и в администрацията, и изобщо в по-висшестоящите слоеве на обществото. Полицаите контактуват, а и преди 1989 г. е така, с нисшите нива на престъпниците. Колкото на по-високо ниво са определени контакти, толкова по-мащабни са възможностите за облагодетелстване.
- Какво предстои да проверявате оттук нататък?
- Продължаваме проверката в Министерството на отбраната, във „Военна информация", ДАНС, агенция „Митници".
- Дипломати и Националната разузнавателна служба?
- Задължително трябва да приключим с тях в първото шестмесечие на 2011 г.
- Прочетох, че готвите издания, които са свързани с работата на ДС срещу международния тероризъм. Какво ще включва този сборник?
- Постарали сме се да съберем на едно място всички архивни документи, които са запазени и са свързани с борбата на тайните служби отпреди 1989 г. с международния тероризъм.
- Голяма част от делата, свързани с тероризма, след 1989 г. са прехвърлени в НСС, а след това в ДАНС. От ДАНС дълго време бавиха предаването на тези дела, вече при вас ли са?
- Да. И затова се забави този сборник, но се надяваме до януари да излезе.
- Другият интересен анонс беше за сборник, свързан с организационната структурата на ДС.
- Изготвянето му е в по-напреднал етап и вероятно ще излезе през есента.
- Как вървят нещата по отношение на дигитализацията?
- Дигитализацията е трудоемка и изисква време. Правим всичко възможно да пристъпим и към този момент, защото все пак това е бъдещето. Тя не може да стане с магическа пръчка, защото изисква и техника, и време, и трудов ресурс.
Скоро обаче ще стартира новият ни сайт, който ще ни даде възможност да информираме много по-добре обществото. Ще имаме възможност да качваме документите и всички списъци на проверяваните лица по име, по дата на раждане,
така че всеки ще може да провери дали определено лице е проверявано или не и какви документи има за него. Всичко това е В резултат на стремежа ни максимално да информираме обществото.
Искам да съобщя и че направихме едно много добро споразумение със СУ „Св. Климент Охридски", в рамките на което се договорихме да предоставим база и да приемаме на стаж студенти от университета. Мисля, че това е една добра форма за привличане на млади кадри, които да ни помагат.
- Как вървят съдебните дела срещу някои от вашите решения?
- До момента нямаме отменено решение за установена принадлежност към ДС. Тук е мястото да спомена с благодарност, че председателят на ВАС г-н Константин Пенчев създаде условия делата да се насрочват бързо и да не се протакат.
- Преди време група бивши офицери от ДС отново повдигнаха въпроса, че конкретни текстове от закона са противоконституционни, и поискаха да бъде сезиран Конституционния съд...
- Тези желания не са отмрели. Явно се опипва почвата и през определени периоди от време тези хора се активизират. В началото на годината те поставиха въпроса пред националния омбудсман г-н Гиньо Ганев, имаше и три заседания на Националния консултативен съвет към омбудсмана. В крайна сметка решението на г-н Ганев беше, че няма основание да внася предложение до Народното събрание. Но е ясно, че с изпълнението на закона и оповестяването на имена на бивши служители на ДС ние засягаме нечии интереси.
- Може би много голям брой хора, които са работили за ДС, остават неосветени, защото не са заемали публични длъжности и не са се занимавали с публична дейност. Те продължават да бъдат по някакъв начин зависими и очевидно могат да бъдат манипулирани, съгласен ли сте?
- Смисълът на закона беше в това да освети онези, които се занимават с публична дейност и заемат публични длъжности. Тези, които не са заемали публични постове, имат възможността да не го правят и занапред, ако не искат да бъдат осветени. Преди парламентарните избори през 2009 г. политическите партии ГЕРБ, СДС и ДСБ, много стриктно спазвайки закона, направиха предварителна проверка на своите кадри, което им даде възможност да се информират, преди да вземат решение кои свои кадри да издигнат за депутати и евродепутати.
- Въпреки това ГЕРБ не изтегли от листите си бившите сътрудници на ДС.
- В този случай имаше принципно отношение и поведение на ръководството на ГЕРБ, което пое и отговорността за решението си.