Документите на ДС – извор за българската история

Включването им в оборота на историческата наука ще освети допълнително факти и процеси от близкото исторически минало
Валери Кацунов
© Юлия Лазарова

Днес едва ли някой ще отрече важната роля на масивите документи, съхранявани в архивите на Република България, за изследване на историческото минало, за установяване на историческата истина. Те съхраняват информация за вътрешната и външната политика на страната, за развитието на икономиката, науката, културата и образованието. От особено значение са онези масиви, които съдържат информация не само за институции, но и за отделни хора. Една не малка част от документите на ДС са тъкмо такива. Това до голяма степен ги прави особено интересни в нашето задъхано всекидневие.

Понякога масивите от документи на ДС носят и информация, която не подлежи на разгласяване за продължителен, но краен, нормативно определен период от време. В такива случаи става дума и за професионална етика, близка до тази на лекари и адвокати и по-рядко за съвременни държавни интереси.

Документите на ДС са уникален исторически извор. Те разкриват тайната страна от историята на българите при управлението на БКП, или по-скоро тъмната страна от "диктатурата на пролетариата" в България. Определени като "строго секретни" доскоро те бяха съзнателно пазени извън полезрението на журналисти, историци и други изследователи. Защо ли? Защото дори само повърхностното запознанство с тях може да предизвика сериозен, не само научен, интерес. Работата с документите на ДС влияе върху гражданските позиции на хората днес, а ще повлияе и на оценките за нашето близко историческо минало.

ДС и БКП

 В информационните масиви на ДС, както и в архива на БКП се съхраняват множество документи от 9 септември 1944 г. насам, свидетелстващи за пряката и неразривна връзка между БКП и ДС. Тук ще цитирам само един от тях - Указ 1467 от 16 юли 1974 г., който регламентира мястото на ДС в системата на държавно управление в България:

"Чл. 1. (1) Държавна сигурност е специализиран орган на управление, включен в системата на МВР, който има предназначение да обезпечава сигурността на Народна република България и да защитава социалистическия обществен и държавен строй от престъпни посегателства.

(2) Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на Българската комунистическа партия, респективно на Политбюро и първия секретар на БКП."

Чл. 2 Държавна сигурност провежда своята дейност в изпълнение на решенията на ЦК на БКП, законите и другите нормативни актове."

Сред задачите на ДС, изброени в същия указ, прави впечатление следната:

(ДС) "Проверява по секретен и негласен начин сигнали и данни за противодържавна дейност, като при необходимост използва технически и други оперативни средства, пособия и методи, влизане в жилищни домове и помещения на граждани, учреждения, предприятия и организации, и извършва огледи, освидетелствания, претърсвания и изземвания."

Освен това: "води оперативни дела на български и чужди граждани, уличени в извършване на подривна и престъпна дейност, насочена срещу сигурността на НРБ." и "провежда дознания и предварителни следствия в съответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс."

Чл. 12 на същия указ определя кой може да работи в ДС:

"За служители в ДС се приемат български граждани – комунисти и комсомолци, които са безпределно предани на българския народ, на БКП и на дружбата със Съюза на съветските социалистически републики и притежават необходимите лични и делови качества."

Указът не е публикуван в Държавен вестник, подписан е от Т. Живков и е размножен само в 5 екземпляра. Месец по-късно в Държавен вестник е публикуван Указ 1670 за Държавна сигурност, който представлява съкратен вариант на цитирания по-горе.

Следват заповеди на министъра, инструкции, правилници и други нормативни актове, в които зависимостта на ДС от БКП се детайлизира. Всъщност ДС от една страна, е машина за набиране на информация за управленските нужди на БКП – от друга, репресивен апарат за въздействие. Първата част на този механизъм започва със събиране на информация за живота на отделни хора, като една от главните цели е да се направят обобщени изводи за вътрешното състояние на българското общество. Същото важи и в контактите с отделни чужди граждани от чужди институции или държави. Събраната, проверена, оценена и анализирана информация се поднася на ръководството на БКП. Оттук към органите на ДС се спускат нови задачи за изпълнение. Сега механизмът действа по обратен ред. Чрез пряко действие в живота на отделни личности и малки групи хора, към въздействие върху обществената дейност на по-големи социални или професионални групи. И всичко това е белязано със знаците на най-строга секретност.

Историците обаче знаят от опит, че няма почти нищо тайно, което в крайна сметка да не е станало явно. Знаят, че няма история без документи, както няма и документи без история. Комисията по досиетата е призвана да изследва историята на документите на ДС, да ги събере, систематизира и предостави на всички изследователи. Дойде време да разберем как машината за тайно набиране на информация и репресивно действие е работила в продължение на десетки години.

Едно от първите неща, които трябва да очакваме и в крайна сметка лесно намираме в документите на ДС, е здравата връзка с КГБ.

В края на Българо-съветската дружба.

В поредно споразумение за сътрудничество между Министерството на вътрешните работи на Народна република България и Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на Съюза на съветските социалистически републики от 1972 г. договарящите се страни поемат задължението да си оказват взаимна помощ:

"- при провеждане на разузнавателни мероприятия по агентурно проникване във важни обекти на противника, придобиване на разузнавателна информация и при осъществяване на активни мероприятия, насочени към разобличаване и проваляне агресивните замисли на противника. Първостепенна задача на тези мероприятия е своевременното разкриване непосредствената подготовка на противника за военно нападение срещу държавите от социалистическата общност";

както и

"- в контра разузнавателната работа по проникваме в специалните служби и центровете за идеологическа диверсия на противника, в емигрантските и другите враждебни организации, в разкриването, разработката и пресичането на подривната дейност на техните сътрудници и агентура, действащи против НРБ и СССР, а така също при провеждане на специални мероприятия за придобиване на важни документи на противника."

В отчет за разговорите на делегацията на НРС на НРБ с ръководни служители на ПГУ-КГБ в Москва по кадровата дейност от септември 1990 г. се съобщава следното:

"На всички нива съветските другари изразиха своето желание за сътрудничество с НРС в обем и рамки, които ние желаем. Стана ясно, че от бившите източно-европейски социалистически страни продължават контактите си на сътрудничество само с нашата страна."

Документът е особено интересен, защото е от малкото, носещи информацията за настъпилата криза в идеологията на тогавашното съветско разузнаване:

"За обучението на наши разузнавачи в специалния факултет на института "Ю. Андропов" (съветските колеги) молят да бъдат известени три месеца предварително преди започване на учебната година, тъй като материалната им база и обслужващият персонал стояли неизползвани. В програмата на обучението ще отделят особено внимание на професионалните елементи. Отчитайки политическите промени у нас и деполитизирането на НРС, те са готови да подготвят специален курс по съвременни политически теории и да преработят досегашния лекционен фонд. Социалистическият идеал в осъвременен вид, изчистен от ортодоксалния марксизъм-ленинизъм, ще бъде запазен, тъй като премахването и на този момент би обезмислил политическата подготовка. За своите разузнавачи също осъвременявали политическата подготовка."

В същия документ за подобна криза в нашето НРС не се споменава. Напротив – записано е следното:

"Подчертано бе, че въпреки сложната обстановка в страната (има се предвид България), ръководството на НРС е успяло да съхрани личния състав и да извърши минимални съкращения в сравнение с други поделения на МВР. Служителите от НРС като цяло са останали верни на марксизма-ленинизма и на социалистическата идея, въпреки деполитизацията и разформироването на първичните партийни организации."

Този и други подобни документи от същото време свидетелстват за края на периода на т. нар. българо-съветска дружба в българската история или както я определяха в партийните документи – "Дружба от векове – за векове".

В изпълнение на закона за разкриване на документите на ДС и разузнавателните служби на БНА, Комисията по досиетата осигурява регламентиран достъп до огромния и разнороден по характер масив от документи. Пред нас стои предизвикателството на тяхното събиране, а по-късно обособяване и каталогизация. В хода на тази трудна, аналитична изследователска работа освен по произход, както правим в момента, масивът условно може да бъде разделен на:

- документи от дейността на офицерите, агентите и др. СС;

- служебни документи, отразяващи структурата и функциите на съответното управление или служба;

- документи на първичните партийни организации.

Възможно е обаче и друго делене на:

- документи свързани с набирането, обработката и анализа на информация и

- документи, свидетелстващи за действителна намеса в живота на отделни лица, цели организации, отделни слоеве от българското общество или етнически групи.

Документите могат да се групират и в два все така условно обособени информационни потока. Единият от върховете на БКП към управленията и службите, който съдържа техните задачи, цели и ориентация на действие и другият в обратна посока, носещ информация за свършената работа.

В заключение искам да подчертая, че документите на ДС и на разузнавателните служби на БНА стоят почти неизползвани. Тяхното включване в оборота на историческата наука ще освети допълнително известни факти и процеси от близкото исторически минало. Ще ни помогне да ги преоценим и осмислим. Защото историческото минало е точно толкова наше, колкото и несъстоялото се все още, но неминуемо предстоящо бъдеще.

* Валери Кацунов е член на комисията по досиетата. Докладът е изнесен на кръглата маса "Правото да знаем и разкриването на архивите на ДС", проведена в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" през февруари 2010 г. и организирана от комисията по досиетата и историческия факултет на университета.