ТАТО НА ХРАНИЛКА В МВР

в. Монитор
Майя ЛЮБОМИРСКА
 
Разсекретяват досието на Тодор Живков
Вадят на светло и подробности около смъртта на Вапцаров
Споразумение, което изважда на светло полицейските досиета отпреди 9 септември 1944 г. и документи на Държавна сигурност, подписаха министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов и председателят на Държавна агенция "Архиви" проф. Георги Бакалов. Въпреки че това е в изпълнение на закона от 2006 г., досега ръководството на МВР не беше проявило политическа воля да предаде архивите.
Предвижда се документите да станат окончателно достъпни за обществото в началото на 2011 г., тъй като е необходимо време за обработването на архивите. "Споразумението се подписва за изпълнение на закона за досиетата, приет през 2006 г., който още не е изпълнен", подчерта вътрешният министър Цветан Цветанов, като наблегна на факта, че "е изключително важно всичко, свързано с архивите на ДС, да стане публично и да има по-голяма достъпност за проучването на тези архиви".
Предвижда се полицейските архиви за периода 1923 - 1944 г. да отидат в масивите на Държавната агенция "Архиви", а документите на бившата ДС да се съхраняват в комисията по досиетата.
Дали с изваждането на досиетата ще научим истината, е риторичен въпрос, след като се знае, че документите на бившата ДС са щателно прочистени след демократичните промени на 10 ноември 1989 г. В същото време прикриването на документи е продължило и по времето на управлението на тройната коалиция. Това стана ясно от думите на вътрешния министър Цветан Цветанов, който разкри, че предишни ръководства на МВР са прикривали определени материали. Той разкри например, че кадровото досие на бившата барета Алексей Петров не е било предадено от МВР на комисията по досиетата, въпреки че неколкократно е било изискано от нея. Едва при сегашното ръководство на МВР досието е напуснало архива на вътрешното министерство в посока към комисията. Същото се е случвало и с исторически архиви със 70-годишна давност, които не са били предадени на държавната агенция, независимо че Законът за досиетата задължава МВР да направи това. Така, въпреки че са чисто исторически документи, по време на управлението на тройната коалиция за изследователите съществуваха пречки за проучване на тези полицейски архиви.
Да не забравяме, че след като този път бъдат предадени напълно, архивите на ДС освен че ще бъдат достояние на всички български граждани, ще позволят и на комисията по досиетата да предоставя информация за принадлежността на служителите на МВР към ДС. Според вътрешния министър Цветан Цветанов
МВР се чисти от кадри на бившата ДС
Като "в последните месеци се наблюдава обновяване и назначаване на по-млади хора на ръководни длъжности в областните и централните структури на МВР. Това е процес, който ще продължи", подчерта още вътрешният министър.
Като пример министърът посочи главния секретар на МВР Калин Георгиев, шефа на столичната полиция Валери Йорданов и директора на най-важната служба в силовото министерство Станимир Флоров. Делата, които сега предава МВР, са много интересни. Сред тях са документи, които са свързани с делото за Тодор Живков, което се намира все още в архива, и може би ще предизвикат интерес неговите разпити, провеждани през 1934 г., когато е бил задържан от полицията, също така, когато е получавал своите възнаграждения, когато е бил служител на МВР.
Не по-малък интерес ще събудят и 10 000 тома досиетата за Никола Вапцаров, които са били тройно засекретени, като последния път това се е случило според експерти след 1992 г.
Минало незабравимо
Тодор Живков е вземал пари и от МВР, след като две години е шеф на софийската милиция, преди да се качи на върха на държавата, което става след прословутия Априлски пленум през 1956 г. Това ставало ясно от документите, които вътрешното ведомство предаде на архивите. Те ще покажат в нова светлина много исторически личности, каза за "Монитор" шефът на архивите проф. Георги Бакалов.
След като бъдат разсекретени, документите ще покажат колко пари е вземал някогашният Първи от МВР. Освен това ще разберем и дали може да се говори за революция, или си е било чиста проба държавен преврат.
Убийството на поета поръчано от Коминтерна заради пари
Досега досието на Никола Вапцаров се намираше в специалния архив на МВР, където се съхраняват дела, водени по описа на ДС (Държавна сигурност) преди и след 9 септември 1944 г. Това са дела по Глава първа от НК, визираща престъпления срещу държавата.
Особено интересно е, че досието на Вапцаров е засекретявано три пъти. Според историци, проучили документите, последния път това е станало на основание на рецензия на историка Георги Първанов през 1992 г.(23.12.92 г.). Досието по дело 585/42 г. е от 28 тома, съдържащи обвиненията срещу Вапцаров, показанията на свидетели и обвиняеми по това дело, причините, поради които то е заведено, и причините, поради които Вапцаров е осъден на смърт.
Твърди се, че убийството на Вапцаров е станало по поръчка на Коминтерна и че става дума за много пари.
Молбата на Вапцаров за помилване е представена на цар Борис III от адвокат Михаил Геновски. Царският отказ на тази молба е писмен и няма никакво съмнение.
Има версии, че в случая става дума за пари, които е трябвало да бъдат получени от Вапцаров, а след смъртта му актрисата Иванка Димитрова прехвърлила сумата по сметката на Трайчо Костов. Дали това е така, ще разберем от разсекретените документи. Но се твърди още, че заради това у нас е идвал лично съветският главен прокурор Андрей Вишински.
Велко Палин наредил унищожаването на архивите
Според изследователи, запознати с документите, решението за унищожаването на досиета на Държавна сигурност не е взето от ген. Атанас Семерджиев, който, след като беше шеф на Генералния щаб на армията, стана вътрешен министър. Решението е взето началника на отдел "Сигурност" в ЦК на БКП Велко Палин. Той наблюдава Държавна сигурност и издава заповеди.
Докладната записка за унищожаване на досиетата е подготвена от заместника на Атанас Семерджиев - Стоян Савов, министърът я подписва, а Нанка Серкеджиева следи за изпълнението й.
Според документи и медийни публикации на хора от ръководството на БКП в края на 1989 г. и началото на 1990 г. започва масово унищожаване на документи не само на Държавна сигурност.
В Комитета за държавен контрол на четвъртия етаж специални машинки от сутрин до вечер унищожават на дребни късчета какви ли не проверки, засягащи висшата номенклатура. Даже от ЦК на БКП дават указания да се ликвидира архивът на в . "Работническо дело" - и това се случва.
Срамната тайна е, че в пещите на тогавашната резиденция "Врана" - бивш царски дворец - са изгорени хиляди томове документи.
Опитите да се разсекретят архивите на ДС започват още от Великото народно събрание. Тогава е създадена комисия за разсекретяване на досиетата, която според признанието на един от членовете й - Георги Тамбуев, се оказва активно мероприятие.
Когато комисията е готова с доклада, тогавашният председател на Народното събрание проф. Николай Тодоров го раздава на всички парламентарни групи. Ден по-късно докладът с имената на доносниците е публикуван и скандалът е факт. По предложение на Гиньо Ганев парламентарната комисия е закрита, а досиетата на бившата ДС продължават да се използват за различни интереси до 2000 г., когато е приет новият Закон за досиетата.
Проф. Георги Бакалов, председател на Държавна агенция “Архиви”: 9 септември не е революция, а преврат
- Г-н Бакалов, как ще коментирате факта, че за пръв път от толкова години ръководството на МВР предаде архивите на ведомството в Държавната агенция и в Комисията по досиетата?
- Това е политическа воля, която досега не беше демонстрирана. Защото през 2007 г. тогавашният вътрешен министър Румен Петков и председателят на архивите Боряна Бужашка са направили тържествена среща с обещание, че следва предаването на архива на МВР за периода 1923-1944 г. Но са предадени само два диска, в които има описи и сигнатури на архивите и друго нищо. И когато новото ръководство пое задължението си в архивите, веднага влязохме във връзка с МВР и след 4 месеца консултации това вече е факт. Направихме протокол, при който архивите отпреди 9 септември 1944 г. идват в държавната агенция. А тези след 9 септември 1944 г. отиват в Комисията по досиетата. Става дума за специализирания архив на Държавна сигурност, а не на други документи.
- Кога реално ще бъдат предадени архивите?
- Има план-график и той започва веднага след като започне предаването на архива и по листното преброяване на всяка една папка - всеки един лист. Броят се листовете, каквото липсва, се отбелязва и т.н. Затова сме дали срок до края на декември 2010 г.
- Значи от догодина гражданите ще могат свободно да четат архивите, които ги интересуват?
- Да. Тъй като този архив някога е бил в държавна агенция, но по нареждане на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов е иззет и е прехвърлен в МВР, същите номера на фондовете са запазени. Така че неговата обработка ще бъде сравнително кратка и предоставена за публично ползване.
- При повторната обработка може ли да се открият липси, защото се знае, че архивите на Държавна сигурност бяха прочистени след 10 ноември 1989 г.?
- Абсолютно е възможно, защото през 1976-1977 г. архивите на МВР са иззети от държавната агенция и тогава е имало изваждане на архивни документи. Но съм сигурен, че документи с по-особено съдържание са прибрани, прочиствани. Става дума за архиви от миналото на Тодор Живков, за други партийни функционери, които са имали досиета преди 9 септември 1944 г.
- Тъй като акцент се поставя върху досието на Никола Вапцаров, какви са новините?
- Това е един от интересните масиви в архива. Има някои документи, от които ще стане ясно, че Вапцаров не е това, за което е представян досега. Истините ще излязат наяве след прочита на този архив. Официалната версия за него не съвпада с тези документи. Освен това ще стане ясно, че цялата тупурдия около 9 септември е коренно различна от това, което ни се представяше преди години. На 9 септември не е имало никаква революция, а просто тихо и потайно е станал един държавен преврат.