ЗАЩО Е ВАЖНО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА АРХИВА НА МВР

Направена е финалната крачка за безпрепятствен достъп до документите на ДС и полицейските досиета преди 1944 г.

Христо Христов
  Неотдавна министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов и председателят на Държавна агенция "Архиви" проф. Георги Бакалов подписаха тристранно споразумение, по силата на което МВР предава на другите две институции огромен по обем архив, съдържащ изключително важни документи за историята на България от миналия век.
Новината за събитието беше предадена телеграфно, без подробности, а някои медии потърсиха сензации с въпроси като: няма ли сега от тези архиви да изскочат "реактивирани" след промените агенти на ДС или какво се крие в полицейските архиви отпреди 9 септември 1944 г.?
Събитието беше подминато и от по-сериозни коментари. А трябва да се знае, че 20 години след рухването на комунистическото управление в България за първи път се прави решителна крачка за създаването на безпрепятствен достъп до архивите на бившата Държавна сигурност и до полицейските архиви от периода от 1923 г. до 9 септември 1944 г.
Подписаното споразумение всъщност е финалната крачка от многото и лъкатушещи стъпки, направени през годините на прехода от различни политически управления на страната в тази посока.
Нека обаче най-напред стане ясно защо се налага да се подпише такова споразумение при условие, че съществува закон за досиетата от 2006 г. Наложително е да се припомни, че философията именно на този закон, приет с рядко срещан политически консенсус, изисква създаването на централизиран архив за всички документи на ДС, пръснати в различни институции, който пряко да се управлява и съхранява от комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов.
Онези, които са се докоснали до тази материя знаят колко е важно процесът за достъп до тези архиви да се контролира от независим орган, а не те да са под опеката на различни специални служби, наследници на ДС или от политическата конюнктура на партии и лидери, оплетени в мрежите на крити зависимости и принадлежност към репресивния апарат на БКП, каквато беше ситуацията в повечето случаи по този проблем след промените.
Законът за досиетата от 2006 г. остана неизпълнен досега точно в частта, свързана с предаването на архивите на ДС на независимата комисия. Кабинетът Станишев блокира работата на комисията дълго време, като не предостави нужния сграден фонд в законовия срок. Последваха куп бюрократични пречки при прехвърлянето на собствеността на предоставения терен и две бивши казарми край Банкя на комисията. Едва в края на миналото лято стартира усилен ремонт на сградите, които трябваше да се превърнат в архивната база, в която да се събере целия архивен масив на ДС.
Въпреки че не е имало подобни "битови" пречки МВР при управлението на социалистите Румен Петков и Михаил Миков не изпълни закона за досиетата в една друга част, а именно за предаването на полицейския архив в периода 1923 г. - 9 септември 1944 г. на Държавна агенция "Архиви". Така както законодателят е посочил в един от параграфите на преходните и заключителни разпоредби от закона за досиетата. Според този текст това трябваше да стане в тримесечен срок след приемането на закона, тоест през март 2007 г. От това време остана само един подписан протокол между тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков и тогавашния председател на държавните архиви Боряна Бужашка, което послужи за пиар на двамата, но си остана само лист хартия за заявени намерения.
Втората част от споразумението между министър Цветан Цветанов и председателя на Държавна агенция "Архиви" проф. Георги Бакалов се отнася точно до предаването на полицейските досиета отпреди 9 септември 1944 г. За някои може и да е неразбираемо, но до лятото на 2009 г. в МВР се създаваха какви ли не пречки за достъп до полицейските архиви, свързани с различни бивши функционери на БКП.
Важно е и да се знае, че с изпълнението на споразумението между Цветанов и Евтимов МВР предава най-внушителния архив на ДС, съществуващ в държавна институция в страната. И тук не става въпрос само за делата на агентите на Държавна сигурност, които комисията огласява. А за т. нар. служебен архив на Държавна сигурност, който представлява цялата история на създаването на комунистическата ДС по съветски образец и нейното функциониране като репресивен апарат на БКП срещу българското общество.
Неслучайно употребявам думата цялата, защото ако една част от досиетата на агентите на ДС са унищожени в пълна секретност от БКП в началото на 1990 г., то въпросният служебен архив е съхранен почти в цялост. Изследването и прочита му могат да реставрират в пълнота механизма на репресиите и тотален контрол, упражнявани от ДС по време на 45-годишното управление на БКП. Тези архивни масиви са систематизирани в над 65 архивни фонда от стотици хиляди архивни единици. Няма да е преувеличено ако се каже, че от тях до момента са изследвани едва 2-3 процента.
Тристранното споразумение предвижда до края на годината архивът на ДС да бъде предаден на комисията по досиетата, като процесът стартира с инвентаризацията на архивите в областните дирекции на МВР. Полицейският архив, който е по-малък по обем, ще премине за свободно ползване в Държавна агенция "Архиви" по-рано.
Погледнато през годините споразумението между Цветанов, Бакалов и Костадинов е исторически акт. Той убягна да стане факт при всички досегашни политически управления в страната в годините на прехода – и при леви (с най-изразена съпротива за отварянето на досиетата), и при десни (законът за досиетата от 1997 г. предвиждаше служебният архив на ДС да бъде предаден в Държавния архив в срок от една година), и при центристи (при управлението на НДСВ и ДПС през 2002 г. беше отменен закона за досиетата).
За политическата воля, без която тези архиви не биха могли да станат свободни за достъп, говорят думите на министър Цветан Цветанов: "Всеки министър на вътрешните работи досега се е вживявал като институция за достъпа до архива. Не желая да съм поредният, който да прави това. Аз и екипа ми имаме политическата воля да изпълним закона."