АГЕНТИ НИ АТАКУВАТ В СЪДА. ВОДИМ С НАД 40:0

в. Труд

С Евтим КОСТАДИНОВ, шеф на комисията по досиетата, разговаря Мариела Балева

- Изминаха три години от създаването на комисията по досиетата. В началото нямаше много оптимисти за това какво можете да свършите. Кои бяха най-трудните моменти в работата ви, г-н Костадинов?
- Трудностите бяха много. Комисията стартира работа само с един закон, с огромна надежда, че най-после нещо ще се случи. За последните 20 г. се правиха няколко опита за отваряне архивите на тайните служби, но резултатът знаете какъв беше - скандали и нищо друго. Затова скептицизмът към нас и закона сигурно беше оправдан.
- Доста време работехте в една стаичка от 40 кв. метра в сградата на НС.
- О-о, това беше кошмарно. Но всичките девет души от комисията бавно и твърдо стояхме зад закона и настоявахме той да се изпълни. Липсата на сграда беше огромен проблем, както и невъзможността за административни дейности. Всичко това е вече назад и искам да изкажа искрената си благодарност към членовете на комисията за труда им. Но се гордея, че всеки от нас загърби политическите си пристрастия и сложи пред себе си единствено закона.
- Точно такива бяха опасенията на мнозина - че партийните квоти, по които бяхте избрани, ще са пречка за работата.
- Връщам се три години назад и мога да го кажа: това беше предварително заложената бомба - комисията да не заработи заради политическа обвързаност. Не изключвам да е било направено умишлено, т. е. и този път да не се приложи законът. Но разочаровахме скептиците.
- Противниците на комисията продължава ли да ги има?
- Има ги и те не са малко, само че са латентни. Скрити са и действат подмолно. С всяко свое решение, което обявяваме, сигурно не са малко тези, които се чувстват изобличени, и естествено няма да са привърженици на комисията.
- Кога беше най-голямото ви разочарование?
- Чисто човешки ми стана много обидно в края на 2007 г., когато правителството на Станишев ни даде бюджет само 1,1 млн. лв. А вече се виждаше какъв хъс и какви възможности има в комисията. Чувствах огромната подкрепа на медиите и на обществото, увеличаваха се изследователите, а ние нямахме компютри, снимачна техника, дори столове...
- Мнозина се опитваха да неглижират работата ви, по едно време дори се създаде впечатление, че искат да саботират комисията. Така ли беше?
- Няма да отрека. Правеха се всякакви опити, използваха се средства да се обезличи работата ни, дори се използваха прийоми от времето на тайните служби.
- Сериозно? Какво точно се случваше?
- (Смее се.)Ами т. нар. оперативни мероприятия, с които някои хора искаха да обезличат свършеното от нас. Но не отчетоха, че заедно със скритите противници комисията спечели и много приятели. Тя стана равноправен член на Европейската мрежа, почти се изравнихме по влияние с Чехия, Полша и Германия, които много по-рано от нас отвориха архивите на тайните си служби.
- Между другото мълвата говореше за дама в комисията, свързана с ДС. Коя от двете е била агент?
- (Разсмива се искрено.)Това е точно такова активно мероприятие. Нарича се дезинформация. Иначе сериозно, нито Татяна Кирякова, нито Екатерина Бончева са свързани със структури на бившите служби. Няма да позволя такива евтини слухове да витаят в общественото пространство.
- Значи макар ДС да я няма, старите прийоми не са забравени.
- Още не са. Има хора, които продължават да живеят с тях. Бивши оперативни работници, които са привличали за агенти знакови лица, се опитаха и бяха допуснати от съда като гласни доказателствени средства. А комисията няма право да работи с такива средства.
- Имате предвид делата, които засегнати лица заведоха срещу комисията. Колко от тях загубихте?
- За тези три години бяха образувани много административни дела срещу нас, но казано на спортен език, водим с много на нула. По-точно с над 40:0. На втора инстанция вече са минали повече от половината и вече окончателно са спечелени от комисията. Последното бе само преди дни.
- Какво твърдяха оперативните работници в съда?
- Обикновено казваха: “Да, той беше привлечен за агент, но не знаеше.” Или: “Той беше прикрит агент, но ние всъщност прикривахме същинския агент.” Това си бяха чисто активни мероприятия, които искаха да ни приложат като хватки. Но не успяват засега.
- Често след обявяване на решения на комисията, засегнати казваха: “Не е вярно” или “Гордея се, че съм работил за родината.” Обвиненията срещу вас бяха доста тежки. Как се чувствахте?
- Признавам, че упреците към нас не ни доставяха удоволствие. Бяха несправедливи обвинения и независимо дали лицата са засегнати, или имат някакъв интерес, мен ме радваше крайният резултат. Пътят към истината често е болезнен и минава през много етапи, за да стигне до някакво чистилище...
- Прочели сте толкова много дела, какво от тях ви накара да се ядосате?
- (Замисля се.)Много са. От внимателния прочит на документите се вижда, че през онези 45 г. също е имало период на икономическа криза като днес. Донасяли са информации за направени разходи, особено в стопанската сфера. Само че е имало безмълвно подминаване на проблемите, харчени са огромни финансови средства за несъществуващи или ненужни неща.
- Сигурно често сте се изненадвали. Кои имена не очаквахте да видите?
- Най-вече имената на известни личности, всенародни любимци, и такива от първите редици на демократичните промени. Уважавани лица от културата бяха голяма изненада за мен - режисьорът Людмил Стайков, който се опита да ни съди, но не успя, актьорът Тодор Колев, популярни журналисти. От политиците, работили за ДС, най ме учудиха Венцислав Димитров и Александър Маринов. Оказа се, че най-чувствителните към работата на ДС са били от страната на службите.
- Какво научихте от прочита на толкова дела?
- В онези години е имало сериозен апарат, издържан от народа. Харчели са се безумни средства за издръжката на този апарат, използван за утвърждаване на ръководната роля на една партия. Учудващо е, че днес много от застъпниците й искат да повярваме, че всичко е било в интерес на държавата и опазване националната й сигурност. Като четеш между редовете, разбираш за какво става дума...
- Произхождате от левицата, срещу която имаше упреци през годините, че не прави вярна оценка на миналото, че я забавя. Имаше ли “приятелски огън” от страна на “Позитано” 20?
- Няма да отрека. Този огън не беше огън, а цяла канонада! И продължава. Но това не ни плаши. Чудя се защо привържениците на лявата идея не могат да приемат съществуването й без службите на ДС. Някои дори слагат най-напред ДС, после партията. А отъждествяването й с тайните служби не е в полза на левицата. Канонадата вече заглъхва, защото явно от комисията издържаме на този “приятелски огън”.
- Получавали ли сте заплахи през тези години като шеф на комисията?
- За себе си мога да кажа твърдо “да”. И то от всякакъв род - свързани с мен, семейството ми. Толкоз. (Въздъхва.)“Спечелих” много врагове, но се надявам приятелите да са ме разбрали.
- Обаждали ли са ви се хора под сурдинка с молба да не обявявате миналото им, предлагали ли са ви подкуп?
- Може би изпитват някакъв страх или притеснение, но лично към мен никой не се е обръщал с такава молба. Надявам се към колегите ми също. Не съм чувал за натиск от такъв характер върху комисията.
- Има ли възможност някой случай да бъде скрит и потулен?
- Не, категорично. Нещата са уредени по толкова прозрачен начин, че това е невъзможно да стане. Комисията има 9 души, архивните документи и четенето им се подготвя от определен кръг лица от администрацията, той не е безкрайно отворен, нито е затворен. Има достатъчно възможност за самоконтрол. Двоен стандарт не може да бъде прилаган.
- Кажете поне едно име на човек, който може да се гордее, че е работил за България? Чие дело прочетохте с удоволствие?
- Е, намират се и такива, но рядко. Бих посочил името на депутата от миналото НС Йордан Величков, който е бил щатен разузнавач. Сега, доколкото знам, е заместник шеф на организацията “Защита”. Толкова интелигентно изложение на доклади не бях срещал. Той не бива да се срамува за нищо, което е извършил за България.
- Трябва ли промяна в закона за досиетата?
- Категорично не. Законът доказа, че е работещ и приложим и дава резултати.
- Един от задържаните “нагли” се оказа полицай от Добрич. Били сте шеф на полицията там. Познавахте ли го, какво е мнението ви за него?
- Познавам го като име, но той дори не е от Добрич, а от едно морско градче в региона. Проверих - назначен е през 1994 г., но тогава не съм бил шеф на полицията. Нямам поглед за него нито като човек, нито като служител.
- Очаквате ли да ви сменят, мандатът ви изтича през 2012 година?
- (Усмихва се.)Това винаги е възможно да стане. Както се казва, оставката ми е винаги в джоба.