Иван Гарелов: Помагах на разузнаването без заплащане и облаги

Марица- Пловдив
Хенриета ГЕОРГИЕВА
 
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в Смилец, област Пазарджик. Завършва СУ “Свети Климент Охридски” със специалност журналистика.
Между 1967 и 1969 г. работи в Първо управление на Държавна сигурност, а след 1970 г. е нещатен сътрудник на службите.
През 1972 г. започва работа в БНТ, където дълги години води емблематичното политическо-информационно предаване “Панорама”. В БНТ създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване “Екип 4”. Между 2000-2001 г. е шеф на Новини и актуални предавания в Нова телевизия. От 2004 до 2006 г. е водещ на популярната телевизионната игра “Вот на доверие” по бТВ.
Известен като Човекът-телевизия, за поколения зрители Иван Гарелов си остава един от най-добрите български репортери документалисти и тв публицисти
-Парламентът реши да отпадне задължението частните и националната тв да излъчват 25 процента оригинална българска продукция в годишните си програми. Не крие ли това рискове от дискриминация на български програми? Предстоят ли трусове на телевизионния пазар?
-Има и други възможност, предимно с финансови поощрения, да се стимулира излъчването на български програми. Когато е по задължение, тяхното качество не се поставя под въпрос. Трусове предстоят не само на телевизионния пазар, но в цялата медийна сфера. В края на годината ще броим на пръсти оцелелите телевизии.
-Защо на екран все не се появява силното, сериозно политическо предаване? Какъв е проблемът - личностен, финансов, конюнктурен? Защо изчезват от екран популярни лица като Бареков, Коритаров, Инджев?
-Водещите на сериозни политически предавания са със силно обществено влияние. Затова са подложени на големи опасности и изкушения. Отстрелват ги един по един. На тяхно място идват послушници, готови да изпълняват всякакви поръчки. При всеобщата чалгизация на живота ни сме свидетели на следния куриоз: Професорите, които говорят сериозно, се възприемат като шутове, а шутовете се опитват да говорят като професори.
-Политическата журналистика е ваша стихия. Защо вече не я правите?
-Не правя телевизионна политическа журналистика, защото не са ми дали тази възможност. Иначе пиша всяка седмица коментари във вестници. Тя толкова ми липсва, че по едно време водех безплатно предаване по радио НЕТ просто за да правя това, което обичам и мога най-добре.
-Смятаха ви за най-обективен и толерантен журналист. С какво станахте неудобен?
-Може би именно с това, че бях обективен и толерантен и хората ми имаха доверие. Аз отстоявах с много битки тази си позиция независимо кой ми е бил началник и какво му се е искало.
Очевидно предпочитанията са към журналисти, които лесно се съгласяват да бъдат манипулирани и да изпълняват поръчки.
-Вашият професионален Еверест? Мисиите в Камбоджа, Ливан, предаването “Панорама”?
-Мисля, че това е филмът “Къде сте, д-р Терпи и всички останали?” за геноцида в Камбоджа. Аз бях първият телевизионен журналист в света, влязъл там след изгонването на червените кхмери. Филмът бе закупен от два американски университета като учебно помагало за драматургия на документалния филм. Изучава се и в Нов български университет. Получих за него на млада възраст орден “Кирил и Методий”. Избран бях за журналист на годината. Гордея се също и с това, че “Панорама” се превърна в институция, която диктуваше нормите и правилата на демокрацията в нейните първи 10 години.
-На тройната коалиция казахте: Засрамете се! Какъв е вашият съвет към днешните управници? Коя е фаталната грешка, която не бива да допускат?
-Днешните управници ще сбъркат, ако подценят избирателите, които им дадоха победата. Ако отстъпват от предизборните си обещания, доверието ще бъде загубено. Хората могат да им простят всичко, но не и ако са несправедливи или подкупни.
-Вярвате ли в успеха на управлението на силната ръка на Бойко Борисов?
-Добре е, че имаме отговорно управление. Добре е също, че Бойко Борисов не се притеснява да се поправи, когато е сбъркал. До лятото ще стане ясно дали ще успее това управление. Ако дотогава хората не усетят, че положението им се подобрява, ако не тръгнат парите от еврофондовете, ако не тръгне реформата в здравеопазването, шансовете за успех ще намалеят.
-Каква е истината за работата ви в разузнаването? Това един от митовете около вас ли е?
-Да, като журналист аз според възможностите си доброволно и без заплащане и облаги съм помагал на българското разузнаване. Не се срамувам от това, нали съм българин, но то не е било главното ми занимание. Моля да бъда оценяван за това, което съм направил в журналистиката.
Поради некадърни и недобросъвестни репортери и завистливи TV водещи се изговориха куп неверни неща и измислици. Не исках като някои други да досаждам с обяснения. Свикнал съм вече да търпя удари за всичко добро, което съм направил.
-Свързан сте професионално с Гърция. Кой е най-важният урок, който все още не сме научили от съседите? Защо те са толкова единни във важни моменти, а ние не? Впрочем защо гръцките фермери блокират само нашата граница?
-С гърците имаме различна история и различен манталитет. Ние сме оцелявали с търпението си. Те са побеждавали с гордостта си. Ние се прекланяме пред силните на деня, а те само пред своите герои. Те се бият срещу всеки, който иска да ги покори, ние посрещаме с цветя чуждите армии. Те подкрепят българската синдикалистка Кунева, ние се мразим един други. Те пеят своите песни, ние чалгата. Няма смисъл да продължавам.
А гръцките фермери блокират нашата граница, защото тя е пътят към ЕС, срещу който те протестират. Освен това знаят, че ние сме безхарактерни и слаби.
-Отново българи са ранени в Афганистан. Трябваше ли да изпратим там контингент? Научи ли се България да води умна външна политика, или все още робуваме на поредния Голям брат?
-Да, трябваше да изпратим наши рейнджъри в Афганистан. Ние по времето на комунизма се изхитрихме да не се бунтуваме, да не даваме жертви, както направиха чехите, поляците, унгарците. Затова сега ще участваме и няма да се правим на тарикати. Не можем да сме в НАТО и ЕС и да ползваме облагите, без да спазваме правилата и общата солидарност. Поне това във външната ни политика е верният път.
-Става ли българинът по европеец?
-Не. Когато се научим да бъдем коректни и толерантни в ежедневието си, когато спрем да се мразим и разберем, че пазарната икономика не е отрицание на човещината и добротата, когато се научим да се уважаваме един други и спазваме нормите и правилата на цивилизования човек, едва тогава можем да кажем, че сме станали европейци.
-Казвате: Когато правиш добро на някого, го правиш и за себе си. Това ли е подтикът да се занимавате с благотворителност?
-След завършването на църквата “Успение на Света Богородица” в Пампорово създадох фондация “Посрещане на ХХI век” с Йордан Радичков, Тончо Жечев, Вера Мутафчиева, Светлин Русев и други интелектуалци. Материален знак на нашата дейност са скулптурите на 50 български творци, разположени в парка Оборище. После основах комитет за покана и посрещане на папа Йоан-Павел Втори. Знаете за успеха на това начинание.
Една от последните ми идеи е да поканим у нас Пол Макартни от Бийтълс като символ на свободата, но нямам ресурси и позиции да го направя сам.
А наистина подтикът трябва да е вътрешна потребност да правиш добро, иначе ще се разочароваш от човешката неблагодарност.
-Кое предпочитате ¬ да се заглеждате по хубави жени или да сте на маса с добри приятели?
-И двете. Но ако трябва да избирам между двете, сигурно ще избера приятелите. Това е белег, че младостта си е отишла.
-Какъв е най-желаният подарък за предстоящия ви рожден ден?
-Не обвързвам празниците си с очаквани подаръци, а с броя на приятелите, които очаквам. Но тъй като съм получавал и подаръци, най-високо ценя картините от български майстори. От пловдивската школа например.
30.01.2010

Марица- Пловдив
Хенриета ГЕОРГИЕВА
 
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в Смилец, област Пазарджик. Завършва СУ “Свети Климент Охридски” със специалност журналистика.
Между 1967 и 1969 г. работи в Първо управление на Държавна сигурност, а след 1970 г. е нещатен сътрудник на службите.
През 1972 г. започва работа в БНТ, където дълги години води емблематичното политическо-информационно предаване “Панорама”. В БНТ създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване “Екип 4”. Между 2000-2001 г. е шеф на Новини и актуални предавания в Нова телевизия. От 2004 до 2006 г. е водещ на популярната телевизионната игра “Вот на доверие” по бТВ.
Известен като Човекът-телевизия, за поколения зрители Иван Гарелов си остава един от най-добрите български репортери документалисти и тв публицисти
-Парламентът реши да отпадне задължението частните и националната тв да излъчват 25 процента оригинална българска продукция в годишните си програми. Не крие ли това рискове от дискриминация на български програми? Предстоят ли трусове на телевизионния пазар?
-Има и други възможност, предимно с финансови поощрения, да се стимулира излъчването на български програми. Когато е по задължение, тяхното качество не се поставя под въпрос. Трусове предстоят не само на телевизионния пазар, но в цялата медийна сфера. В края на годината ще броим на пръсти оцелелите телевизии.
-Защо на екран все не се появява силното, сериозно политическо предаване? Какъв е проблемът - личностен, финансов, конюнктурен? Защо изчезват от екран популярни лица като Бареков, Коритаров, Инджев?
-Водещите на сериозни политически предавания са със силно обществено влияние. Затова са подложени на големи опасности и изкушения. Отстрелват ги един по един. На тяхно място идват послушници, готови да изпълняват всякакви поръчки. При всеобщата чалгизация на живота ни сме свидетели на следния куриоз: Професорите, които говорят сериозно, се възприемат като шутове, а шутовете се опитват да говорят като професори.
-Политическата журналистика е ваша стихия. Защо вече не я правите?
-Не правя телевизионна политическа журналистика, защото не са ми дали тази възможност. Иначе пиша всяка седмица коментари във вестници. Тя толкова ми липсва, че по едно време водех безплатно предаване по радио НЕТ просто за да правя това, което обичам и мога най-добре.
-Смятаха ви за най-обективен и толерантен журналист. С какво станахте неудобен?
-Може би именно с това, че бях обективен и толерантен и хората ми имаха доверие. Аз отстоявах с много битки тази си позиция независимо кой ми е бил началник и какво му се е искало.
Очевидно предпочитанията са към журналисти, които лесно се съгласяват да бъдат манипулирани и да изпълняват поръчки.
-Вашият професионален Еверест? Мисиите в Камбоджа, Ливан, предаването “Панорама”?
-Мисля, че това е филмът “Къде сте, д-р Терпи и всички останали?” за геноцида в Камбоджа. Аз бях първият телевизионен журналист в света, влязъл там след изгонването на червените кхмери. Филмът бе закупен от два американски университета като учебно помагало за драматургия на документалния филм. Изучава се и в Нов български университет. Получих за него на млада възраст орден “Кирил и Методий”. Избран бях за журналист на годината. Гордея се също и с това, че “Панорама” се превърна в институция, която диктуваше нормите и правилата на демокрацията в нейните първи 10 години.
-На тройната коалиция казахте: Засрамете се! Какъв е вашият съвет към днешните управници? Коя е фаталната грешка, която не бива да допускат?
-Днешните управници ще сбъркат, ако подценят избирателите, които им дадоха победата. Ако отстъпват от предизборните си обещания, доверието ще бъде загубено. Хората могат да им простят всичко, но не и ако са несправедливи или подкупни.
-Вярвате ли в успеха на управлението на силната ръка на Бойко Борисов?
-Добре е, че имаме отговорно управление. Добре е също, че Бойко Борисов не се притеснява да се поправи, когато е сбъркал. До лятото ще стане ясно дали ще успее това управление. Ако дотогава хората не усетят, че положението им се подобрява, ако не тръгнат парите от еврофондовете, ако не тръгне реформата в здравеопазването, шансовете за успех ще намалеят.
-Каква е истината за работата ви в разузнаването? Това един от митовете около вас ли е?
-Да, като журналист аз според възможностите си доброволно и без заплащане и облаги съм помагал на българското разузнаване. Не се срамувам от това, нали съм българин, но то не е било главното ми занимание. Моля да бъда оценяван за това, което съм направил в журналистиката.
Поради некадърни и недобросъвестни репортери и завистливи TV водещи се изговориха куп неверни неща и измислици. Не исках като някои други да досаждам с обяснения. Свикнал съм вече да търпя удари за всичко добро, което съм направил.
-Свързан сте професионално с Гърция. Кой е най-важният урок, който все още не сме научили от съседите? Защо те са толкова единни във важни моменти, а ние не? Впрочем защо гръцките фермери блокират само нашата граница?
-С гърците имаме различна история и различен манталитет. Ние сме оцелявали с търпението си. Те са побеждавали с гордостта си. Ние се прекланяме пред силните на деня, а те само пред своите герои. Те се бият срещу всеки, който иска да ги покори, ние посрещаме с цветя чуждите армии. Те подкрепят българската синдикалистка Кунева, ние се мразим един други. Те пеят своите песни, ние чалгата. Няма смисъл да продължавам.
А гръцките фермери блокират нашата граница, защото тя е пътят към ЕС, срещу който те протестират. Освен това знаят, че ние сме безхарактерни и слаби.
-Отново българи са ранени в Афганистан. Трябваше ли да изпратим там контингент? Научи ли се България да води умна външна политика, или все още робуваме на поредния Голям брат?
-Да, трябваше да изпратим наши рейнджъри в Афганистан. Ние по времето на комунизма се изхитрихме да не се бунтуваме, да не даваме жертви, както направиха чехите, поляците, унгарците. Затова сега ще участваме и няма да се правим на тарикати. Не можем да сме в НАТО и ЕС и да ползваме облагите, без да спазваме правилата и общата солидарност. Поне това във външната ни политика е верният път.
-Става ли българинът по европеец?
-Не. Когато се научим да бъдем коректни и толерантни в ежедневието си, когато спрем да се мразим и разберем, че пазарната икономика не е отрицание на човещината и добротата, когато се научим да се уважаваме един други и спазваме нормите и правилата на цивилизования човек, едва тогава можем да кажем, че сме станали европейци.
-Казвате: Когато правиш добро на някого, го правиш и за себе си. Това ли е подтикът да се занимавате с благотворителност?
-След завършването на църквата “Успение на Света Богородица” в Пампорово създадох фондация “Посрещане на ХХI век” с Йордан Радичков, Тончо Жечев, Вера Мутафчиева, Светлин Русев и други интелектуалци. Материален знак на нашата дейност са скулптурите на 50 български творци, разположени в парка Оборище. После основах комитет за покана и посрещане на папа Йоан-Павел Втори. Знаете за успеха на това начинание.
Една от последните ми идеи е да поканим у нас Пол Макартни от Бийтълс като символ на свободата, но нямам ресурси и позиции да го направя сам.
А наистина подтикът трябва да е вътрешна потребност да правиш добро, иначе ще се разочароваш от човешката неблагодарност.
-Кое предпочитате ¬ да се заглеждате по хубави жени или да сте на маса с добри приятели?
-И двете. Но ако трябва да избирам между двете, сигурно ще избера приятелите. Това е белег, че младостта си е отишла.
-Какъв е най-желаният подарък за предстоящия ви рожден ден?
-Не обвързвам празниците си с очаквани подаръци, а с броя на приятелите, които очаквам. Но тъй като съм получавал и подаръци, най-високо ценя картините от български майстори. От пловдивската школа например.
30.01.2010