Сините нямат моралното право да говорят за ДС

Гласове
Тома БИКОВ
 
понеделник членът на комисията по досиетата Екатерина Бончева показа листчета, които в годините на прехода са били прикрепвани с кламери за картончетата на досиета от архивите на бившата ДС. На листчета, които са били датирани от 1995 г. до 1998 г., са записани указания при проверка на съответния човек да бъде даван отрицателен отговор за наличие на връзки с ДС.
Ако от 1995 г. до 1997 г. процесът с отварянето на досиетата на бившата ДС не беше актуален, то след идването на власт на правителството на Иван Костов темата за агентурното минало на редица обществени и политически личности беше обговаряна многократно.
Преди да бъде учредена комисията на Методи Андреев, съществуваше друга комисия, която беше оглавявана от вътрешния министър в първото правителство на Костов Богомил Бонев. Именно Бонев изчете в пленарната зала първия списък с имена на народни представителия сътрудничили на репресивния апарат на комунистическия режим. Тогава от телевизионния екран чухме десетки имена, между които тези на Ахмед Доган, Юнал Лютфи, Жорж Ганчев и още много политици от опозицията. Оказа се, че парламентарната група на ОДС, която по това време се ползваше с пълно мнозинство в Народното събраниея, има само един агент на ДС – бургаският депутат Георги Колев. Заради агентурното си минало Колев подаде оставка като народен представител и никой повече не чу нищо за него.
Десетилетие след като Богомил Бонев изчете имената на бившите сътрудници на ДС, настоящата комисия по досиетата обяви, че ченгетата в тогавашната група на СДС са били далеч повече от един, а в Министерския съвет – повече от десетина. Нещо повече, оказа се, че сътрудниците на ДС са били повече и в останалите парламентарни групи. Най-яркият пример за това е президентът Георги Първанов, чието сътрудничество към бившите служби беше оповестено неофициално чак през 2006 г., а официално – в началото на втория му мандат.
Днес, когато въпросните листчета са обществено достояние, е редно да се замислим кой имаше полза от укриването на определени имена и в крайна сметка, кой е отговорен за това. Би трябвало да си зададем въпроса как би изглеждала БСП днес, ако агентурното минало на лидера й Георги Първанов беше оповестено още през 1997 г. Как щеше да се развие политическата кариера на президента, ако Богомил Бонев беше прочел и неговото име наред с имената на останалите агенти?
Когато комисията на Методи Андреев започна работа през 2000 г., името на Георги Първанов отново не беше сред имената на бившите сътрудници на ДС. Именно в този период се засилиха твърденията, че досиетата се отварят избирателно, а това от своя страна хвърли сянка върху целия процес на отварянето на архивите на бившите служби.
Четири години след като правителството на Иван Костов и пълното мнозинство на СДС за пръв път скриха агентурното минало на Георги Първанов, последният стана президент, като успя да победи синия кандидат Петър Стоянов не без помощта на бившия вътрешен министър Богомил Бонев.
По този начин порочният кръг се затвори и започна логичният разпад на СДС.
Днес синята партия и производната й ДСБ продължават да използват за целите си антикомунистическата риторика и да демонстрират чувствителност по темата с досиетата. Преди избори техните лидери обикновено обвиняват бившите ченгета за всичко, което се е случило по време на прехода. Те едновремено твърдят, че ДС стои зад убийството на писателя Георги Марков и номинират за депутат в собствената си листа бившия шеф на разузнаването Димо Гяуров, който направи всичко възможно да покрие истината за покушението срещу българския дисидент.
Днес може ясно да се каже, че по времето на управлението на СДС досиетата са отваряни избирателно. В този смисъл говоренето на сините лидери по темата може само да я компрометира. Далеч съм от мисълта, че Иван Костов ще се разкае и ще спре да употребява темата с досиетата заради личните си политически цели. Нямам намерение да убеждавам малкото останали последователи на синята идея, че в периода 1997–2001 г. техните лидери са ги предали и са скрили от тях както инфилтрираните в сините редици сътрудници на ДС, така и удобните опозиционни агенти като Георги Първанов. Думите ми са насочени по-скоро към онези, които продължават да проявяват автентичен, а не конюнктурен интерес по темата с досиетата. Те трябва да знаят, че не Костов и СДС са основните говорители на тази тема и не те са хората, които могат да дават морални оценки на когото и да било. Фактът, че за разлика от Костов и сините бившият депутат от БСП и председател на комисията по досиетата Евтим Костадинов имаше смелостта да оповести агентурното минало на Георги Първанов, говори, че темата с досиетата няма партийна принадлежност. В тази връзка много от партийните функционери както от страна на левицата, така и от страна на десницата споделят една и съща теза по отношение на архива на бившата ДС, а именно, че ченгетата се делят на добри и лоши, като добрите са „нашите”, а лошите –  „техните”. Точно този подход провали опитите ни да преодолеем комунистическото си минало и да го оценим адекватно.