Екатерина Бончева: Как ДС е използвала Българската академия на науките за свои цели?

Агенция „Фокус”
 

Екатерина Бончева, член на Комисията по досиета, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Госпожо Бончева, за колко от проверените лица в Българската академия на науките установихте принадлежност към структурите на Държавна сигурност?
Екатерина Бончева: Проверихме 348 лица. От тях 44 души имат принадлежност към ДС, тоест над 10 %. Проверката правим по текст от закона, който ни дава възможност да проверим хората в БАН от влизането на закона в сила, тоест тези, които са били на такива позиции от 2007 година насам.
Фокус: Какво ви направи впечатление при проверката?
Екатерина Бончева: Прави впечатление най–напред високият процент на сътрудници на бившата ДС - над 10% .Също че всички, с които излязохме с информация за сътрудничество, са на високи позиции в момента, по-голяма част от тях се занимават с точни науки, по-малко са хуманитаристите.
Немалко от тях са работили в Първо главно управление, в което има Научно-техническо разузнаване. То се е занимавало най-вече с технически шпионаж на западни технологии. Задачата е била така да се избегне технологичното изоставане на социалистическите държави от Западна Европа и САЩ, като в явно изоставащата икономика се внедрят нови научни разработки.
Фокус: Как са извършвали тази си дейност, пътували са в чужбина?
Екатерина Бончева: Информацията е трябвало да бъде набирана при пътувания в чужбина на конференции, на специализации, на различни форуми. Има обаче едно изречение, което ми направи впечатление и то е на оперативен работник в негов доклад от 1986 година. Той казва, че обсъждат възможностите, с които разполага БАН, за решаване на оперативни задачи. Това поставя въпроса – какво е БАН? Как ДС е използвала Българската академия на науките за свои цели? И защо учени с авторитет са били в услуга на един репресивен апарат? Още повече, че техните информации с нищо не са подпомогнали закрепването на една пропадаща икономика.
Фокус: Какви са тези технологии?
Екатерина Бончева: Те са много, но ми направи впечатление интересът към сеизмологична мрежа в Румъния, построена и ползвана от ГФР, това е била задачата към секретния сътрудник. После тази задача отпада, защото според ДС можела да породи съмнение, че искаме да разузнаваме в братска държава и задачата се трансформира по следния начин - секретният сътрудник да следи за изтичане на информация към страните от НАТО-вските държави. Паралелно с добиването на специализирана информация, секретните сътрудници са давали информация, свързана с разработване на чуждестранни учени и на студенти, информация за нагласи и настроения на международни форум , разбира се за западните участници.
Фокус: Включва ли това наблюдение и дейност вътре в страната?
Екатерина Бончева: Включва всичко, което е било дейност на Държавна сигурност. Тъй като”придобиването” на специализираната информация изисквало научна подготовка на съответните оперативни работници, а това явно е непосилна задача за тях, хората, свързани с науката, са вършили това.
Фокус: Може ли да направите извод доколко успешно са вършили дейността си, доколко тази информация е намерила приложение в българската икономика?
Екатерина Бончева: Това не е записано в прав текст в документите. Но не можеш да „вземеш” една развита западна технология, да се опиташ да я имлантираш в една изостанала социалистическа икономика и да очакваш икономическо чудо.Това говори само за сбъркани държавни приоритети.
Фокус: Тези, които са се занимавали с хуманитарни науки – каква е била тяхната задача?
Екатерина Бончева: Те са били преди всичко сътрудници на Шесто управление и задачата им е била: информация за настроенията в научните среди, но и тук повече от документите на Шесто са били унищожени.
Веселина ЙОРДАНОВА