В АРХИВА НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА ИМА 1 511 617 ДЕЛА И 2 595 422 „КАРТОНЧЕТА“;

Мариана ДАРАКЧИЕВА, секретар на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия:

В АРХИВА НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА

ИМА 1 511 617 ДЕЛА И 2 595 422 „КАРТОНЧЕТА“

За размера на агентурната мрежа на ДС може да съдим по документите в Централизирания архив, но проверяваме само публичните личности

-   Колко са проверени за принадлежност към ДС и БНА и колко са свързани с тях?

-   За 12 години от създаваното на комисията до октомври 2018 г. са проверени 310 000 български граждани. С установена принадлежност са 16 463, а обявените са 13 249. Не подлежат на публикуване данните за починали и за лица, давали информация до навършване на 18 г.

- При средно проверявани 26 000 души годишно, след колко години приблизително ще стане ясно какъв е обхватът на агентите на ДС у нас?

- За размера на агентурната мрежа на ДС по време на тоталитарния режим може само да съдим по документите в Централизирания архив, защото законът повелява само част от тези лица, които заемат публични длъжности или са публични личности, да бъдат проверени и обявени.

-  Проучване през април на агенция „Екзакта“ показа, че над 60% от българите са убедени, че хората на ръководни длъжности задължително трябва да се проверяват за съпричастност към ДС. Какво значение има това 29 г. по-късно след началото на прехода?

- Комисията не се произнася по морални казуси и не борави с морални категории. Ние даваме възможност на обществото само да отсъди и направи анализ на хората, които заемат тези постове.

-  Ако за 60% от хората е важно дали ги управляват свързани с ДС лица, как да си обясним, че във „всеки парламент има по една парламентарна група депутати от ДС“ (по думите на журналиста Христо Христов), че сегашният вицепремиер и министър на отбраната Каракачанов отдавна е известен като агент на ДС, а „осветеността“ на практика няма никакво значение за университетски преподаватели, журналисти, банкери, свещеници, кредитни милионери и др. Кому е нужна тази информираност?

-Това можем да си обясним с факта, че репресивният апарат на ДС е действал с голям замах и не е имало област в общественият ни живот, където пипалата на ДС не са пуснали дълбоки корени. Корени, които и до днес не могат да бъдат прекъснати. Историята трябва да бъде прочетена и осмислена и информираността винаги е нужна.

- Ако приемем, че разкриването на зависимостите (принадлежността към ДС) е първата стъпка, то втората е лустрацията. В Германия лустрацията продължава до 2019 г. Има ли шанс въобще да се случи лустрация у нас, за да бъде освободена страната ни от олигархични, картелни, монополни и други зависимости?

- Да, първата стъпка у нас е направена с приемането на закона през 2006 г. и създаването на комисията през 2007 г. Но от тук нататък управляващите трябва да проявят воля за създаването на лустрационен закон, както например е в Германия и в други страни от бившия социалистически лагер.

- През април България беше домакин на международна конференция за документите на комунистическите тайни служби. Къде най-добре се справят с тяхното осмисляне и защо?

- Разбира се, институцията с най-голям опит е Федералният комисариат за архивите на ЩАЗИ. С много добри резултати са Полша, Унгария и Румъния. Техните институти се занимават с обществено образование и засилена изследователска дейност на периода 1939-1989, както и представяне на тези резултати под формата на публикации, изложби, семинари. Те обръщат особено внимание на работата сред младите хора с въвеждането на нови образователни програми по история сред учениците и студентите.

-  Къде сме ние?

- Комисията също развива завидна изследователска и издателска дейност - документалната ни поредица от сборници „Из архивите на ДС“ вече наброява 50 тома, някои от които са в две и три части.

- Тази година за пръв път на 23 октомври Комисията по досиетата обяви ден на Отворените врати в Централизирания архив в Банкя. Защо?

- В другите държави от Европейската мрежа това е практика. Нашата идея бе да дойдат, да видят хората, че тези документи съществуват наистина. Така наречените „картончета“, с които се спекулира толкова много, са реалност и са подредени в картотеките. Хората можаха да видят не само как се съхраняват документите, но и начина, по който те се реставрират и дигитализират. В Централизирания архив се съхраняват приблизително 1 511 617 архивни дела, представете си приблизително 14,5 километра наредени архивни папки, също така 2 595 422 броя карти и картони. Има още и документи на електронен носител CD-253 бр., филмирани документи -14 364 броя, филмови материали на 35-милимитрова лента с учебна цел- 3778 бр., видео касети 402 бр. За целия ден преминаха близо 300 души. Това, което ни радва, е  засиленият интерес от младите хора - ученици и студенти, заедно с техните преподаватели.

- Едно от последните издания (в три части) на комисията е сборникът „ДС  и вероизповеданията”. Кое е общото между трите части и какви са изводите?

- Държавна сигурност и вероизповеданията е тема, около която винаги ще има дискусия в общественото пространство и която ще провокира изследователите да търсят нови, неизвестни досега факти. Поради големия брой налични документи темата бе разделена на три части: Българска православна църква, мюсюлманско вероизповедание, католическа църка, протестанти и секти в България през периода 1944-1991 г.

Въпреки всички действия на държавната власт в налагането на атеизма е било невъзможно религията да бъде изкоренена от съзнанието на част от населението. Само след няколко години от създаването на новата власт в документите на ДС не се говори вече за вражеската и антинародна дейност, а се споменава, че „стратегическата линия в провежданата подривна дейност на основата на религията е превръщане на вярващите от потенциална идейна в реална политическа опозиция”. С прокарването на тази линия се цели да се тласнат църквите, духовенството и активно вярващите в организирана политическа опозиция на социалистическия строи. Методите на работа на ДС по линия на различните вероизповедания в България са еднотипни. Използвайки  компромати, събиране на различни компрометиращи материали за лидерите на различните общности ДС се е стремяла да ги използва за свои цели. Важното е да отбележим, че духовенството е давало голям отпор и много трудно се е съгласявало да сътрудничи, не са малко и тези, които са били принудени по някакъв начин да сътрудничат, а след това са се разконспирирали  умишлено пред енориашите. Не бива да забравяме гоненията и съдебните процеси срещу католиците, протестантите и представителите на другите вероизповедания, които се завършвали в не редки случаи със смъртни присъди.