Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов: В Смолянския регион влиянието на ДС е било изключително голямо

Otzvuk.bg

  Комисията по досиетата представи в Смолян сборникът „Държавна сигурност и изборният процес“. За първи път тя излиза в пълния си състав извън София, за да представи поредното си издание. Домакин бе Филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а визитата е благодарение на зам.-директорът доц. д-р Русалена Пенджекова. Заседателната зала на филиала се оказа тясна да събере всички желаещи да се докоснат до тоталитарното минало на страната ни. Членовете на Комисията, заедно с председателят й Евтим Костадинов, представиха 52-рия сборник, озаглавен „Държавна сигурност и изборният процес”- 1944-1991 г.

Поместената в него информация е за дейността на органите на Държавна сигурност, свързана с провеждането на парламентарните избори в България през периода 1944-1991 г. Думата „страх“ присъства в почти всеки един доклад на репресивния орган, чиято цел е била да потушава опозиционно настроените групи, още със самото им зараждане. Изселване, а не рядко и физическо ликвидиране, са били способите на Държавна сигурност, с които успяват да осигурят близо 100% гласове за комунистическата власт.

Непубликувани досега сведения относно провеждането на Седмото Велико Народно събрание през 1990 г. са поместени в края на сборника. До голяма степен тези сведения определят насоките, в които трябва да се търсят отговорите на все още неизяснени въпроси, свързани с българския преход от тоталитаризъм към демокрация.

7-членната Комисия по досиетата представи 52-рия си сборник

Визитка: Евтим Костадинов е роден през 1959 г. Завършил е техникум по електроника в Добрич. През 1988 г. се дипломира във ВСШ – МВР в София, специалност „Охрана на обществения ред и безопасност на движението“. Има завършено и висше юридическо образование във ВСУ “Черноризец Храбър”. Бил е директор на РДВР Добрич, депутат от Коалиция за България в 40-то Народно събрание. От 2007 г. до сега е председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Г-н Костадинов, за първи път цялата Комисия по досиетата се включва в представяне на издание, защо всички решихте да пристигнете в Смолян?
   Една от функциите на Комисията е да правим публично представяне на нашите издания за популяризиране на архивните документи. И това издание, което представихме е 52-рото. А поводът е да покажем и филма за Комисията, който е един публичен отчет и отговор на обществеността на въпроса защо съществува тази Комисия. Така или иначе има хора, които познават материята, но има и такива, които не я познават. А този филм е с образователен характер. На 17 май Комисията навършва 12 години създаването й. Филмът беше представен вчера (14 май – б.а.) в кино „Одеон“ в столицата заедно със сценариста Христо Христов и режисьора Димитър Коцев, а смолянчани са вторите, които гледат филма и това ни е първото посещение извън София.

  Както казахте се навършват 12 г., доволен ли сте от свършеното и какво не успяхте да направите?
Винаги може повече. Аз лично си поставям по-големи цели. Съжалявам, че загубихме едно темпо, което бяхме направили още в самото начало. То беше убито, когато Националната разузнавателна служба, Служба „Военна информация“ и „Военният архив“ във Велико Търново, който е под ръководството на министъра на отбраната, не поискаха да ни дадат навреме архивните документи. Създаваха ни известни пречки. Още през 2013 г. се наложи да се организират срещи с президента, който се опита да повлияе. И за това се загуби една година, темпото беше убито и наново трябваше да се възобнови и навакса. Другото, което ни спъна работата, е недоброто финансиране и начинът, по който намалиха бюджета ни. Тези пари бяха много важни за нас в началото, за да може да отговорим на обществения интерес. Ние успяхме с минимални средства да постигнем нещо значимо.

   Говорите за намален бюджет, това означава ли, че е имало натиск? Правени ли са опити да спрете публикуването на дадено решение?
   Имало е натиск. Но ние не се уплашихме и не спряхме да публикуваме. В самото начало президентът Георги Първанов с псевдоним Гоце – защото това е факт и не може да го избегне, колкото и да се старае, още като беше действащ, се опита да повлияе първо да не излезе решението на комисията през 2007 г. под една или друга форма на влияние. В последствие създаде голям проблем с институциите – Сметна палата, финансово министерство и т.н. В рамките на 6 месеца три пъти Сметната палата идва на проверка. Ние сме създадени през април същата година и септември дойде първата проверка, а нямахме и една финансова година завъртяна. След това започнаха умишлено да забавят вземането на решение за предоставяне на сграден фонд, Но не е само той, а и министри. Например на вътрешното министерство – неговият съратник в АБВ министър Румен Петков, който извади неправомерно две досиета. По това време бях народен представител и лично Ахмед Доган каза, кой какъвто е, независимо, че и аз съм такъв – всичко на масата, за да се прекрати този политически рекет. В едно изявление президентът Плевнелиев казва, че 11 вота за закриване на комисията са направени от страна на БСП. Законът се прие с голям политически консенсус, но когато започнахме да го изпълняваме, тръгнаха проблемите – и то от тези, които бяха активистите да се приеме. А Ивайло Калфин беше казал в публичното пространство, че този закон е вреден. И когато се обсъждаха посланиците 2009-2010, се опитваха да ни накарат да не гледаме толкова черногледо, а малко по-леко към тези, които имаха досиета. Проблемите ни обаче не спряха до тук. Дойде министър Дянков и един голям „демократ“ Яне Янев с едно друго прозвище, го нави, и още в предварителните дебати орязаха бюджета ни с 500 000 лв., а от трибуната в парламентарната зала същият народен представител предложи да се отрежат още 500 000 лв. Имаме и куриозни случаи. Когато трябваше да открием сградата на архива в град Банкя определени длъжностни лица не искаха да ни дадат разрешителното за свързване на обекта с питейната вода. Дори излязоха с едни аргументи, че тази канализация била под логото на секретното. Наложи се да използваме най-високи инстанции, които с насмешка погледнаха върху поставения въпрос, едва ли не – как може някой да откаже свързване с вода, но така или иначе проблемът се реши.

   Във филма за Комисията се казва, че отварянето на досиетата е единственият декомунизационен процес, по който обществото постигна успех, така ли е?
Радвам се, че получаваме такава оценка, не е наше мнение. Това е оценка на сценариста и режисьора на филма, на които им бе дадена свободата, като основното задание беше образователния характер. И мисля, че това е постигнато и тази оценка в края на лентата е едно признание. Мисля, че това, което направихме, го направихме в интерес на обществото, на демокрацията. Лично аз съм се старал независимо от моята позиция да се придържам към повелите и идеята на Закона. И мисля, че успях като председател и постигнахме това, което отчитаме днес пред вас на един добре изпълнен закон.

   В последното издание са изнесени доста страшни неща за изборите в България през времето на тоталитаризма …
Тези страшни неща не са само в последното, във всички излизат. Виждате, че и тази сфера от обществения живот – изборите, не е оставена настрана. Разбирате по какъв начин се е влияело върху изборния процес в държавата – като започнем от 1944 г., та дори и след демокрацията – от 1990 г., когато пак е създадена една служба за защита на Конституцията, в която голяма част – 2/3 от служителите на ДС, се преназначават в новооткритата структура.

 Наскоро бивш шеф на Държавна сигурност от нашия край каза в интервю за „Отзвук“, че ДС ще умре тогава, когато умре и последният й служител. Има ли все още в страната ни някакво подобие на тази служба?
   На този бивш шеф бих му отговорил, че Държавна сигурност като документ, като решение на Народното събрание – няма. Липсва закон, който да регламентира съществуването й. Има създадено министерство със структура ДС. Има указ, който не е публикуван в публичното пространство и до ден днешен. Така че ако той смята, че нещо трябва да умре, първо трябва да се създаде. Жалко, че той мисли по този начин. В практиката и прочетеното в мен се придоби усета, че тези хора не се страхуват от някакво гонене на възмездие или реваншизъм. Те се страхуват от разобличаването – за това, че не са правили неща в интерес на голямата част от народа, а в интерес на определен кръг от хора, наречен БКП и техните синове и дъщери. За да бъдеш в състава на ДС трябва да си един от техните верни бащи, майки, синове, дъщери и т.н. Не е лошо да устояваш интересите на държавата, но нека това да бъде подчинено на общото. А дали съществува подобие на ДС, честно казано едва ли България на този етап може да има такава тайна служба, колкото и да се опитват още да създават митове и легенди около себе си. Това не са разузнавачите, които сме свикнали да гледаме във филмите като Джеймс Бонд и др. Те са достигнали висини, които сами искат да си припишат. Особено пък заслугите в икономиката или борба с организирана престъпност – едва ли.

    Имате ли наблюдение как е било в региона на Смолян по отношение на мрежата от агенти и служители на ДС?
  В Смолянския регион влиянието на ДС е било изключително голямо, силно присъствие, силни служители и голяма мрежа от агенти. Може би заради това, че районът е пограничен, живее смесено население в етнически и друг вариант, е дало основание за това. Прави впечатление, че и професионалната квалификация на щатните служители не е за подценяване. Те са били на едно добро професионално ниво.

     Когато започнаха да излизат решенията настана голяма истерия, огромна група от хора видяха имената си, някои от тях споделяха, че нищо не са правили, не са били агенти?
    Прави впечатление, че голяма част от лицата, за които е обявена принадлежност към службите, в разговорите се усеща, че те са били заблудени, че са унищожени техните документи. А това, че се оправдават, не означава, че не са били агенти. Това е тяхна позиция пред тяхната съвест. В крайна сметка контактуването с даден служител на службата, на сто процента са имали индикацията, че информират за нещо, било то съзнателно или несъзнателно.

Линк към интервюто: ТУК