ВАЛЕРИ КАЦУНОВ, ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА: ЖИВЕЛИ СМЕ В ЕДИН ГОЛЯМ “БИГ БРАДЪР”

в. Монитор
Ива НИКОЛОВА

Визитка
Роден на 17 август 1953 година в София
Завършил история в СУ "Св. Климент Охридски" със специалност архивистика
Бил е аспирант в Института по история на БАН и асистент в Историческия факултет на СУ "Св.Климент Охридски", един от създателите на новата специалност "архивистика и документалистика"
- Г-н Кацунов, защо се наложи да отбележите толкова шумно първата година от работата на Комисията по досиетата?
- Комисията в този състав има пет години мандат. Ние направихме една година и според собственото ни мнение се справяме добре. Затова искахме да покажем на всички, че се справяме добре.
- А какви са показателите, че се справяте добре?
- Такива показатели законодателят не е посочил, така че ние си ги поставяме сами. Дотук успяхме да проверим кандидатите на местните избори и това беше свързано с изключително напрежение, защото ставаше дума за над 50 000 души. Но трябва да се знае, че не само ние се занимавахме с този въпрос, а и отделните служители в отделните архиви на различните служби - МВР, НРС, Военна информация и т.н. Напрежението беше и за тях, защото ние им представяме списъци и те започват да търсят в собствените си масиви, тъй като те все още не са при нас. Всичко това забавя и усложнява работата.
- Колко категории публични дейности проверихте до този момент?
- Засега сме проверили президентите и вицепрезидентите, Народно събрание и за Европарламент, правителствата, членовете на Конституционния съд, администрацията на омбудсмана. Стигнали сме до точка 5 от публичните длъжности. Остават още 22 точки, където има интересни люде. Например съдиите, прокурорите, следователите, дознателите, ръководствата на всички нива на БНБ, Сметната палата, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса. Интересна е 12 точка, в която влизат ръководствата на националните агенции и институти, различните ръководни нива в МВР. В точка 25 са ръководните длъжности в администрацията на президента, както и в Министерския съвет, и в политическите кабинети. Но ние не правим нищо по тези въпроси.
- Защо не правите нищо?
- Защото сега се занимаваме с публичните дейности. Става дума за собствениците и ръководствата на медии, политическите коментатори, водещите на предавания и рубрики, собствениците и ръководителите на социологически агенции, на рекламни агенции и на PR агенции. В момента се уточняват списъците и на журналистите, и на пиарите. Това ще отнеме страшно много време.
- Само действащите ръководства на тези категории ли ще проверявате или и за минали години?
- Тук нещата се усложняват, защото има различия. Твърди се, че законът се отнася за хората към датата на приемането му - декември 2006 г. Лично аз се учудвам защо това няма да засяга хората от 1991 г. Но комисията разполага с юристи, нека те уточнят за какво става дума.
- Какви интересни разкрития очаквате в тези категории?
- За мен най-интересните категории не са свързани с досиетата на отделните хора. Тези хора сами са си сковали кръста и нека си го носят. За мен са по-важни останалите документи, свързани с отделни теми, наречени литерни дела, като например "Аполония" в Созопол или "Царски двор" и т. н. Това е огромен обем информация, който е много интересен, защото съществува миграция на документи от едни литерни дела в други и така се проследява как се е местил интересът на оперативните работници. Но на този етап ние се занимаваме само с личните дела на секретните сътрудници. Само няколко журналисти са поискали да се занимават с литерни дела.
- Каква е ползата от работата, която свършихте?
- Много ми се ще всички българи да разберат, че са живели в един голям "Биг брадър". И е било важно кой в момента стои зад камерата или кой в момента е режисьор на пулта, за да каже, че лицето Х, което в момента е в кадър, е много интересно и трябва да му закачат още една камера и да определи колко дълго да продължи снимането.
- А много ли се оказаха хората, свързани със службите на ДС?
- Моето впечатление е, че няма сфера в обществения живот, където камерите на "Биг брадър" да не са били монтирани и да не работят. Те са разпределени равномерно и ако, да речем, едно предприятие е било много голямо, е имало няколко човека в тази роля. Всеки е работил в паралелна линия. Правилата са били такива: ако оперативният работник Х работи с лицето Y, оперативният работник Z не може да работи с него. Имало е система, която според езика на ДС бронира информатора или секретния сътрудник, за да не могат други колеги да работят с него. Но това не означава, че сведенията от информатора Y не са били споделяни между двамата или тримата оперативни работници, само че вече са били съподписани с псевдоним. Т. е. следващият оперативен работник от друг отдел е знаел само псевдонима на сътрудника, без да знае кой стои зад него. Това са правила на конспирацията, характерни за цял свят.
- Казахте, че това са правила, които важат в целия свят. В целия свят ли има политическа полиция?
- Малко ли американски филми сме гледали, в които се оказва, че някой от специалните служби работи за някой сенатор, който се оказва лошо момче и, разбира се, накрая го наказват.
- В такъв случай има ли добри и лоши шпиони и агенти?
- Като член на комисията аз не мога да давам лични оценки. Като човек бих могъл да кажа: този е добър, а този лош. Но като историк ще ви кажа, че в историята няма добро и лошо. Има само това, което се е случило. И най-добрият агент е работил за себе си в онази организация. Понякога се оказва, че един такъв сътрудник е кръстосвал света с най-положителната идея да събира информация в полза на България. Но дали той е бил най-умният, или само той се е съгласил да работи за специалните служби. Защото аз съм виждал документи, в чието поле оперативният офицер докладва, че еди-кой си сътрудник има нужда да си купи кола или жилище, или някой от близките му да влезе в университет и отстрани има резолюция: "Да му се помогне". В тази работа освен за пари става дума и за облаги.
- Но вие сте обвинявани, че сте разкрили непростимо имена на български разузнавачи. Изпитвате ли вина за това?
- Аз изпитвам особено уважение към държавата Германия, която макар и твърде кратко в цялата си история да е била единна, смята, че разкриването на документите на ЩАЗИ с нищо не са навредили на сигурността на държавата. И това беше впечатляващо, защото г-жа Мариане Биртлер, която е шеф на Института за изследване на документите на ЩАЗИ, каза това пред ръководителите на нашите специални служби - Кирчо Киров, Пламен Студенков, както и пред Цвятко Цветков. Моето лично мнение е, че за 20 години тези служби би трябвало да си обновят агентурата.
- Вашата работа ми натрапва една аналогия. Министър Румен Петков разкри един агент на МВР и за това му искат оставката, а вие непрекъснато разкривате агенти и ви ръкопляскат.
- Много интересна аналогия с тази малка подробност, че има закон, който повелява да се разкриват едните агенти, и друг закон, който забранява да се разкриват други. Аз не познавам законите за МВР и не мога да кажа кой какво е нарушил там. Но е факт, че в това министерство става нещо. Ние като комисия контактуваме с МВР и не мога да се оплача от отношението на самия министър спрямо комисията. Всичко, което сме поискали, сме получили и като документация, и като информация.
- За една година получихте ли представа дали животът ни щеше да е друг, ако тези т.нар. агенти и тези служби не бяха действали?
- Питате дали социализмът щеше да е възможен, ако ги нямаше тези служби? Според мен социализмът беше редакция на феодалния тип на организация на обществото, където основните средства на производство са държавна собственост. Аналогиите са страшно много, но без тези служби едва ли е била възможна организация от такъв социалистически тип. Освен това разузнавачи, които разузнават срещу собствения си народ, не са никакви разузнавачи. Глобално погледнато, те са били полезни на социалистическата система, с труда си са я крепели и са я държали единна - няма инакомислие, няма движение встрани, няма свобода на мисълта.
- За една година тъй и не се реши битовият ви въпрос. Има толкова бизнессгради с надписи "For sell". Защо за вас не се намери нищо?
- Добро сравнение. Ако бяхме приватизирани, отдавна да сме построили много хубава и богато оборудвана сграда, защото цената на тези документи ще е много добра. В момента привършваме ремонта на двата етажа на сградата на "Врабча" 1. Според строителите това ще стане след 15 дни. Но се оказва, че сега нямаме мебели. Просто не сме си ги поръчали, а обществената поръчка ще отнеме поне 2 месеца.
- Мебелите все някога ще дойдат, а кога ще дойдат архивите?
- Имаме поне устното съгласие на Министерството на отбраната да ни даде две големи сгради в бивш военен район в околностите на Банкя. Те са в добро състояние и ще можем да ги ползваме за хранилище, но също след ремонт от 2-3 месеца. Цялата процедура по отпускането на тези сгради и всичко останало най-оптимистично ще продължи до края на тази година. Чак след това могат да дойдат и архивите. Но има нещо, което би могло да ускори нещата. Имаме принципното съгласие на министър Петков, че можем да изпратим архивари от щата на комисията в хранилищата на МВР и да започнат да приемат документите сега. Това съгласие е от късната пролет на 2007 г. Имаме принципното съгласие и на ген. Киров, и на ген. Студенков за техните архиви. Но ние все още не сме изпратили никого. 
- През вашия мандат от 5 години сигурно ще успеете да се справите с проверката на всички категории, предвидени от закона. Пък и поколенията се сменят. В такъв случай колко живот й остава на вашата комисия?
- Предполагам, че когато му дойде времето, Народното събрание ще реши да закрие тази комисия. В останалите бивши социалистически страни тези комисии са се превърнали в институти за изучаване на близкото минало. Никъде досега, като най-дълъг опит в това отношение има Германия, тези документи не са се слели с националната архивна мрежа. Те продължават да стоят като отделни масиви, защото тяхната информация е специфична. Желанието да се обединят всички архиви под една шапка невинаги е оправдано. Във Великобритания и Белгия например архивната мрежа е децентрализирана. Според мен истинската работа с тези архиви започва, след като съберем всички документи накуп. Те идват от различни ведомства и организацията на подредбата им е различна. Това е работа за търпеливи архивари, от която впоследствие изследователите се възползват с лекота.