СТРАСТИ ОКОЛО ДОСИЕТАТА

в. Дума
Ина МИХАЙЛОВА

Ще застрашат ли националната сигурност папките с тайни, които някои от спецслужбите ревниво пазят
Година след избирането на комисията по досиетата вместо обществото да е по-наясно кой кой е, като че ли въпросителните и скандалите, в които като са замесени или зад кои- то по неофициална информация стоят хора, свързани с бившата Държавна сигурност, стават повече. Независимо от изказванията, че днес от досиета се интересуват онези, "които не са наред" според проучване на НЦИОМ 44 на сто от българите са "за" разкриването на агентурното минало на всички публични фигури у нас. Увеличава се броят на младите хора, които проявяват интерес към папките с тайните. Над 51 000 български граждани вече са проверени от комисията по досиетата, за над 1600 е обявена принадлежност към ДС и нейните структури, а заявление да четат пожълтелите страници са подали над 3000 души. За сравнение - само през м.г. в Института за изследване на архивите на ЩАЗИ в Германия са постъпили 100 000 искания и общо над 3 млн. за целия период на неговото съществуване. Работата на българската комисия по досиетата не върви безпроблемно, коментират деветимата й членове. Независимо от положителните оценки и изпълнението в срок на задължителните и доста обемните като материал проверки, липсата на сграден фонд не е единствената пречка. Затруднени сме заради факта, че не сме „собственици" на документите,
които се намират в съответните служби и те трябва да ни ги предават, споделя председателят на комисията Евтим Костадинов. Не живеем с мисълта, че сме получили 100 процента от документите за дадено лице, както и сме наясно, че има досиета, които са обработвани преди да ни бъдат предадени, споделя г-н Костадинов. Законът обаче дава възможност след пристигане на всички папки да бъде направена нова проверка. Упрекът на членовете на комисията основно е към органите на МВР и НРС. Досега деветимата са получили над 2500 архивни единици от Военното контраразузнаване и Военна полиция. Над 1600 архивни дела е предало Министерството на вътрешните работи, твърди зам.-министър Цонко Киров.
Имахме доста търкания с държащите архивите на бившите тайни служби докато намерим общ прочит на закона за отваряне на досиетата, не скри Евтим Костадинов. До момента Националната разузнавателна служба (НРС) никога и по никакъв повод не е скривала и задържала документи, имена, материали, данни или информация, поискани от комисията по досиетата, заяви разузнавач № 1 ген. Кирчо Киров. Генералът обаче уточни, че само в няколко случая ("пет, не повече"), позовавайки се на закона, лично той е предложил да не бъдат огласявани някои имена, свързани с настоящата дейност на родното разузнаване. Паметливи припомнят, че преди време именно срещу ген. Киров бяха отправени упреци от граждански и политически организации за скрити списъци, липсващи страници от досиета и пр.
Преди година именно директорът на НРС "проби" закона за досиетата, като след сре-
ща с премиера и юристи от управляващата коалиция постигна договореност в закона да се запише, че не се установява принадлежност за началници на отдели или на секция в НРС след 16 юли 1991 г. След срещата ген. Киров единствен от участниците в нея коментира, че тя е била "изключително полезна и удовлетворителна за българските служби".
Като пример, че НРС спазва закона за досиетата и в същото време подхожда с изключително внимание и загриженост към националната сигурност на страната, ген. Киров посочи, че службата вече е готова да предаде на комисията цели 12 линейни метра архивни единици - сред тях папките по два интересни случая -"Сергей Антонов", свързан с опита„ за покушение срещу папа Йоан-Павел II, и партийния архив на Първо главно управление на ДС.
Да не се отнема възможността на българските служби да ползват положителното от опита на структурите на Държавна сигурност, призова шефът на родното разузнаване. Пред участниците в международна конференция по повод една година от формирането на комисията по досиетата ген. Киров заяви, че е трудно да се каже, че законът за досиетата е застрашил националната сигурност. По неговите думи по-скоро техниката на прилагане създавала епизодично известни проблеми в днешната дейност на службите. Затова генералът допълни, че са необходими някои промени в Закона
за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /БНА/. По думите му трябва да се преосмисли законът за досиетата в частта му, която задължава началниците на отдели в 14-дневен срок да снемат от отчет своите служители, разкрити като бивши сътрудници на ДС. Това не води ли до намеса на комисията в работата на службите, попита риторично ген. Киров. Според него има необходимост и от нов текст, който да забранява разкриването на архивни документи на бившата ДС, които се отнасят до нейни чуждестранни сътрудници. Законът за досиетата поставя в неравностойно положение една категория граждани спрямо друга, защото данните на щатните и нещатните сътрудници на бившата ДС не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за личните данни, допълни Киров. Публичното оповестяване на всички сътрудници на ДС, които са работили за НРС, би увредило интересите на България в международните отношения и би предизвикало недоволство сред държавни органи и сродни наши служби, с които поддържаме контакти, намекна ген. Киров. Партньорите ни от Европейския съюз биха оценили положително нашата откритост в тази посока - най-вече по отношение на българските представители зад граница, коментира бившият ни посланик в Италия, Великобритания, Ирландия, франция и ООН Стефан Тафров. Преди 10 ноември 1989 г. почти нямаше български дипломат, който да не е свързан със службите, а случаят с Георги Марков е нарицателен, допълни той. Отказвам като български дипломат да поема моралната отговорност за убийството на Марков, а ненавременното разкриване на този жесток акт уврежда имиджа на страната ни, заяви Стефан Тафров. Според него голяма част от бившите ни дипломати са употребили немалко усилия да саботират емигрантските ни организации зад граница.
"Човекът без лице", шефът на ЩАЗИ Маркус Волф и други служители на тайните служби в ГДР се опитваха да внушат, че външното разузнаване е чистата ръка на държавната сигурност, но това не е така, заяви Мариане Биртлер от Института за изследване архивите на ЩАЗИ. Този главен отдел беше част от престъпен и репресивен апарат и при нас е изключено човек с такова минало да работи в настоящите служби, уточни г-жа Биртлер. Преди да бъдат назначени, словашките дипломати трябва да имат документ от Института за национална памет, че не са сътрудничили на тайните служби. 150 000 души подлежат на лустрация според полските закони, а разполагащият с годишен бюджет от 63 млн. евро и персонал от 2650 души Институт за националната памет във Варшава стриктно прилага лустрационните принципи в близо 50 категории държавни служители -президент, министри, депутати и пр.
И ако в Германия тайните папки и днес са актуални, България, след като процесът по отварянето на досиетата бе спрян и не се осъществи, когато това трябваше да стане, вече е късно за лустрация коментираха членове на родната комисия по досиетата. Закритият архив е по-опасен от отворените папки и не разбирам защо темата за националната сигурност е номер едно в дебата, а не моралната страна на въпроса, недоумява Мариане Биртлер. Отварянето на досиетата е важно, за да може хората да получат самочувствие, че не са народ от доносници, както се говори, допълни тя. За източногерманците се твърдеше, че едва ли не всеки втори е бил сътрудник на ЩАЗИ, но разсекретяването на папките показало, че едва 1% са били такива. Станало ясно и друго - че никой не е бил принуждаван насила да стане агент - имало много документи, удостоверяващи отказ за сътрудничество.
Няма опасност за националната сигурност, ако отворите досиетата, повярвайте ни, заяви и г-н Гашай от Института за национална памет на Словакия. Той и неговите 75 колеги са отворили над 250 000 страници с документи от общо 2000 км архив на бившите тайни служби в страната.
С процеса по отваряне на досиетата българското общество започна да затваря тежка страница от историята си. Що се отнася до опитите за промяна в закона, който според Евтим Костадинов е перфектен и позволява на комисията да си върши добре работата, всяко пипане може да доведе не до неговото усъвършенстване, а до разрушаването му. Колкото до лустрацията, обществото и неговата оценка с годините най-вероятно ще доведат до морален катарзис. Големият въпрос е дали няма да станем свидетели на нов етап в неприключилата битка между моралните принципи на обществото и опитите на останките от бившите тайни служби да диктуват бъдещето, след като управляваха миналото.