Валери Кацунов, член на Комисията по досиетата, Красимира Йончева, преподавател по история

ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ: ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ

RE:TV
Красимира Йончева: Големият проблем на нашата образователна система е неправилният фокус, който е поставен към учебното съдържание

Валери Кацунов: Една от дейностите на комисията е да поддържа връзки със сродни институции от бившите социалистически държави и по този повод бяхме в Полша, в полския институт за национална памет. Става въпрос за институция, която има много по-широки функции от нашите вътре в полското общество и заедно с това по много от параметрите си припокриваме дейностите. Например става въпрос документи на ДС у нас и същата институция, документи на същата институция в Полша. Състава на делегацията беше от трима членове на комисията, секретаря на комисията и представител на администрацията от архива на комисията. Посрещнаха ни много радушно с ясното съзнание, че сме колеги и така както бяхме предварително обявили, отиваме да ни помогнат с това, че имат повече опит, с това, че имат по-голям щат, с това, че не се занимават само с обработка на документи, но и с много широка обществена дейност. Съществените разлики в дейността на нашата комисия и тази на полските колеги се определят от разликата в закона. Те имат един много по-обемен от нашия закон, който не само е обемен, той просто обема повече дейности. Например в Полша съществува процедура лустрация, това е описано в закона. Освен това в Полша съществува процедура на преследване на престъпления, извършени от бившата комунистическа власт спрямо полския народ. И не само това. По същия закон се преследват и престъпления, извършени от нацистката окупация или съветската окупация на полските земи. В този смисъл и в архива, и в дейността на полските колеги става въпрос за една много по-широко спектърна дейност веднъж и втори път имат множество разнородни документи за обработка. Тази институция има четири дирекции. Едната дирекция е архив, върху която всъщност се базират дейностите на останалите три, другата е дирекция образование, най-общо казано, образование. Тази дирекция, освен че е свързана с множество училища, съобщиха една бройка от 900 училища, пряко работят с тях, от друга страна, разказаха, че се занимават с изложби, имат издателска дейност, като за последната година и половина са публикували 180 книги. В Института за национална памет на Полша работят около 2100 човека, от които 1000 души са архивари, останалите работят в останалите дирекции. Освен дирекция образование има дирекция по лустрацията. В полската държава, ако човек желае да заеме публична длъжност, то той трябва да подпише декларация, че не е работил или не е сътрудничил на бившите специални служби и тази декларация подлежи на проверка. Проверката се извършва през съда. Ако лицето се окаже, че е попълнило неверни данни, то следва съд.
Съществува и дирекция за преследване на престъпленията на бившата комунистическа власт спрямо полския народ, в която работят 120 държавни обвинители. Това са прокурори, които са реално действащи. Директорът на дирекцията се явява заместник на прокурора на полската република. Тази дирекция се занимава с установяване на престъпления, извършени за времето до края на управлението на комунистите в Полша, като интересно е, че нейните прокурори работят по законодателството от времето на социалистическа Полша и доказват престъпления, извършени в разрез с това законодателство. Става въпрос за реални дела с реални и влизащи в сила присъди.
Аз бях изкушен да разпитам по-подробно и ми обясниха, че не се работи лесно, тъй като законодателството, за което става дума, вече не е в действие и трябват специалисти точно в неговата сфера. А това пък от друга страна означава тези хора да се откъснат от съвременното законодателство и фактически ги профилира за дълго време.
Влязохме в една зала, където ни показаха как върви сканирането на картончетата на секретните сътрудници. Вътре имаше минимум 20 души, пред всеки по един скенер и едно сандъче с картончета. Методично всеки сканираше картончето от двете страни и след приключването на сканирането, разбира се, се въвеждат някакви искови данни.
Проявихме интерес имат ли единен софтуер за всички видове документи и ми обясниха, че се подхожда съвсем диференцирано. Като всеки вид документи се сканира на различен тип скенер съобразно формата на документа и материала, от който е изготвен, и когато всичко се сканира, ще преминат към обединяване на различните бази данни, които се получават. Ние имаме малко по-различен подход. При нас се проведе конкурс за държавна поръчка за единен софтуер. И в момента този софтуер се изготвя.
Това, което ме впечатли особено, бяха различни видове устройства, които четат, включително, да кажем, задраскана информация. Освен това устройства, които четат различни видове регистри, които са направени във вид на книга и не върви да се разкъса книгата. Въобще всякаква техника. Доколкото можах да разбера, амбицията на колегите е, когато са се насочили 2006 г. да сканират целия този обем, да свършат след около година и половина. Техният архив разполага с 87 км документи, няколкостототин метра микрофишове, наредени един след друг, километри лента филмова и други такива носители на информация. Всичко това се сканира, след това прибира обратно. Обясниха ми с каква цел се прави. Първо и преди всичко се изготвя застрахователен фонд. Второ, за нуждите на други държавни институции. При такава нужда се изпраща електронно копие. И трето, не на последно място, за изследователи, журналисти, хора, интересуващи се от личното си минало, които имат достъп до тези документи.
Съобразно закона, по който е създадена тази полска институция, всеки полски гражданин има право на достъп до своите документи, освен това има право на достъп до документите на всеки секретен сътрудник, като копията, които поиска за себе си от собственото си досие, са анонимизирани. Това правим и при нас. Да ги анонимизираме. При нас има вече, ако правим сравнение, при нас достъпът до документите на публичните личности е открит. Интересното беше, че ако при нас посещенията на журналисти са много повече, отколкото посещенията на изследователи, то при тях е тъкмо обратното. При четири хиляди, около четири хиляди посещения на изследователи имаше около 400-500 посещения на журналисти. Архивът е обърнат към обществеността, много сериозно обърнат. И заедно с това колегите ми съобщиха за сериозни проблеми, които имат понякога.
Например дирекцията, която се занимава с преследване на комунистическите престъпления спрямо полския народ, колегата от дирекцията каза, че имат определение от Конституционния съд на Полша, което гласи, че личността е по-важна, отколкото истината.
Никак не е лесно в наше време да се прави реконструкция на миналото с амбицията да се възстанови истината, историческата ни истина, в нейния максимален обем.
Красимира Йончева: Тоталитарната епоха в нашата история е застъпена най-напред в учебниците за шести клас, като от миналата година работим по нови учебници, с нова учебна програма, където този период е в края на учебното съдържание. Т.е. изучава се, след като се проследи Българското възраждане, след това периодът на Третото българско царство и следва вече трансформацията, която настъпва в българското общество след 9 септември 1944 г. Моето мнение е, че по принцип цялата тази проблематика, свързана с Възраждането, Трето царство и периода на комунизма, е крайно неподходяща за възрастта на учениците в шести клас, защото е прекалено абстрактна за тях. Поне така както е направена програмата, която изисква безкрайно голяма информираност и не дава възможност на децата и не дава възможност на децата да поемат дъх, за да мислят върху това, което им преподаваме.
Понятието „тоталитаризъм” се включва в учебника още когато говорим за тоталитарните системи, които се установяват най-напред в Съветския съюз, а после в Германия и в Италия. Това е много трудно за децата да възприемат самата същност на тоталитарната система. Затова аз лично работя с една формула, която поне на първо време ми свършва работа, за да можем по-нататък да добавяме подробности. И формулата е: е един вожд, една партия, една държава. Тя е стара формула. След това вече това, което сме успели да проумеем за периода 20-те, 30-те години в съветска Русия и след това хитлеристка Германия и фашистка Италия, го пренасяме на наша територия. Т.е. как след идването на власт на Отечествения фронт, доминиран от Комунистическата партия, вече постепенно тоталитарната система е наложена на българското общество с нейните най-важни характеристики в икономиката – колективизация, национализация, в държавната система, преминаването наистина към еднопартийно и на практика еднолично управление със смяната на конституциите 1947-1971 г., и накрая как това общество, как целият този идеологически натиск се отразява включително и на всекидневието на хората.
Възродителният процес е един от най-болезнените моменти в нашата съвременна история, тъй като всички поколения, които до днес са активни в обществото, са свързани с този процес. И затова лично аз в моята практика предпочитам да поставя това като изследователска задача за децата за работа със семейството вкъщи. Т.е. как родителите, баба и дядо, въобще всички близки, си спомнят това време. Тогава излиза най-автентичното отношение според мене, на най-широк кръг от нашето общество към събитията. И се оказва, че една немалка част от хората са били твърде индиферентни към това, което се случва, други го познават като телевизионни репортажи от „голямата екскурзия”. Т.е. те смесват събития от 1984 и 1989 г., и в крайна сметка става ясно, че може би поради големия идеологически натиск и промиването на нещата много малко хората тогава са се докоснали до истинската трагичност на тези събития за една немалка част от гражданите на Републиката. Винаги когато говорим за възродителния процес, аз се опитвам да потърся, да изтегля техни знания от това, което сме учили за епохата на османското владичество. Всъщност един от най-дълбоко насадените негативизми в съзнанието на българина, стериотип в съзнанието на българина, това е турското робство. Много дълго време обяснявам, но не ми омръзва да обяснявам на учениците, че ако трябва да бъдем коректни исторически, не можем да говорим за турско робство, а трябва да говорим за османско владичество и всичките аргументи за това защо е така и защо в литературата може да не е така, но в историческата наука е така.
Тогава се опитвам да изтегля това, което сме говорили за държавния натиск върху българското население под османска власт, на всички всекидневни желания, нужди и въобще всекидневната активност, която сближава обикновените мюсюлмани и обикновените християни, т.е. цялата рая в Османската империя. И че това противопоставяне държава-партия и хората, населението на България, гражданите на България за съжаление го има и по времето на комунизма. И в тази аналогия се опитвам да потърся човешките реакции на децата и мисля, че по някой път успявам. Да се разбере, че всекидневието сближава. Тъй като историческата наука тепърва предстои да оцени всичките тези събития хладно, изпитваме едно голямо терминологично объркване, което присъства и в учебниците. Значи, за една част от изследователите първите няколко години след 9 септември, фактически до петия конгрес 1948 г., са така наречената народна демокрация. Когато обаче трябва да се обясни това по какво се различава от следващия етап, вече е малко трудно.
Много проблематично е използването на термина „комунизъм”, тъй като от една страна, става ясно, че идеите на комунизма, тази утопия, не са реализирани и може би никога няма да бъдат реализирани, а от друга страна, най-напред се говори за социалистическо общество, след това за етап на развито социалистическо общество. Тъй като се оказва, че през 80-те години на ХХ век просто няма как да се стигне до този желан комунизъм, и започват да се измислят едни такива преходни понятия. Така че според мен объркването при децата идва от това, че не може да им бъде дадено строго определение, тъй като такова няма.
Гимназиалните учебници с много голяма сигурност мога да кажа, че те са вече остарели, тъй като те са на повече от 10 години. През това време и обществото се разви много, и то в една по-друга посока. А също така и историческата наука също напредна доста в изследването на най-новия период. Искрено се надявам, че в близко време те ще бъдат също сменени. Това, което ме притеснява и от известно време го следя, е, че в официалния сайт на Министерството на образованието учебната програма за гимназията по история, историята е един от малкото предмети, чиито учебни програми липсват там. И човек започва да си задава много въпроси.
Как е представен периодът на комунизма в гимназиалните учебници? Бих казала съвсем схематично. Той е в рамките на два-три, максимум четири урока, като целият този огромен период, включително и събитията след 10 ноември 1989 г. всъщност са включени. Фактически стига се до правителството или на Иван Костов или на Симеон Сакскобургготски. Академичният екип на Великотърновския университет се опитва да подходи проблемно и по същия начин подхожда екипът, който работи с издателство „Нубис”. Издателство „Планета 3”, което иначе според мен и досега техният учебник е най-добър във всички предишни периоди, наблягат изключително подробно излагане на събитията, от което в крайна сметка човек никакви изводи не може да си наложи, даже ми се струва, че може би тенденциозно е направено така. Така че там нито народната демокрация става ясно точно какво е, нито как се установява тоталитарната система. Получава се според мене един много сериозен тюрлю гювеч, от който, ако преподавателят не положи сериозни усилия, учениците нищо не биха могли да разберат. Във връзка с терминологичната неизясненост на някои от основните понятия, които се ползват за този период, искам да прочета един откъс от учебника на „Планета 3”, чиято част, свързана с комунистическото минало, е дело на проф. Искра Баева и доц. Евгения Калинова. Подчертавам, че това е според мен иначе най-добрият учебник, изключвам точно тази част. Там се казва: „Народната демокрация не променя радикално икономическата и културната политика, налице е приемственост с институциите и привиците от предходния период и плурализъм в двете сфери. Главната икономическа задача е възстановяването на стопанството. Това изисква да се използват възможностите на държавния, кооперативния и частния сектор, но първите два са насърчавани, а частният е ограничаван чрез конфискации и държавни монополи. До края на 1947 г. Българската работническа партия, комунисти, се въздържа от открито налагане на своята линия. Върху интелигенцията не се оказва идеологически натиск, но тя също дава жертви в репресиите, а 105 журналисти и писатели са призовани пред Народния съд, обвинени във „фашистка пропаганда”. По критериите за „прогресивност” и „антифашизъм” се провеждат чистки в сферата на образованието, неуката и творческите съюзи.” Така че каква е принципната разлика между народна демокрация и следващия тоталитарен режим, според мен трудно могат да открият учениците. Пък и възрастните.
Уроците и темите, свързани с периода на комунизма, в учебниците за 11 клас са последни по чисто хронологичен принцип и аз смятам, че едва ли има преподавател по история, който не предава профилирана материя, в смисъл да има много повече часове, отколкото нормално, който да е в състояние да стигне до този материал. Тъй като в 11-.и или в 12-и клас за някои училища, това е цялата история на България, включена в учебника там. Т.е. от траки до ден днешен. И обикновено и моята практика показва, че ако се стигне до Балканските войни или до Първата световна война, това вече е постижение. Държавна сигурност сама по себе си не присъства, не е засегната в учебниците. Аз мисля, че репресивният апарат в смисъл агенти, които предават хора от собствените си семейства, най-добре се анализира и се стига до него, и учениците разсъждават върху него, когато говорим в 10 клас за тоталитарната система, която се установява в Съветския съюз. И смятам, че нещата по аналогия се пренасят в България.
Големият проблем на нашата образователна система е неправилният фокус, който е поставен към учебното съдържание. Според мен във всеки един от гласовете преподавателите трябва да имат право да избират няколко проблема, върху които да обучават учениците през годината. Ученическата аудитория е недостатъчно информирана за всички тези процеси, които да кажем в момента вървят у нас, по ред причини. Децата, абитуриентите се вълнуват от други неща в момента, в семействата може би една част от хората им е писнало, както се казва, от всичко това и затова те няма как да се замислят върху тая проблематика и няма как да проявят интерес. Т.е. тя трябва да бъде зададена от възрасните.