ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: ИМА ИНТЕРЕС КЪМ РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА

БНР, "Неделя 150"

Гости: Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата и Лидия Йорданова, директор на НЦИОМ
Водещ: Добър ден на Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, една година след тръгването. 
Евтим Костадинов: Добър ден и от мен!
Водещ: Сега г-н Костадинов, България, според моите представи, законите много, много не се спазват. Това, което си мисля за вашата комисия, една година след началото е, че вие спазвахте закона. Има ли обвинения спрямо вас, че не сте спазвали Закона за досиетата?
Евтим Костадинов: Аз продължавам да твърдя, че на практика, прилагайки този закон, ние от самото начало, когато стартира работата на комисията, точно една година преди този ден, ние, членовете на комисията, избрани от 40 НС, дадохме така да се каже едно обещание, което се стараем до настоящия момент д го спазваме. Първото е да забравим всички политически пристрастия.
Водещ: Успяхте ли за това прекъсване?
Евтим Костадинов: Аз смея да твърдя, че да, успяхме.
Водещ: И на мен така ми се струва.
Евтим Костадинов: И да спазваме стриктно закона. За това, което всъщност ни е избрало НС. Вярно е, че с нашите решения, знаете, че от миналата година по средата, когато излязохме, засегнахме доста интереси и пред настоящата година, когато оповестихме, спомняте си, Министерски съвет.
Водещ: По върховете.
Евтим Костадинов: По върховете, имаше доста и нападки, дори по съдържанието на закона, че дори се получиха и така, бих казал незаслужени квалификации спрямо закона. Аз лично твърдя, че този закон е перфектен и на практика той се оказва сполучлив към настоящия момент и Комисията работи бих казал много по- спокойно, когато разполага с такъв закон. 
Водещ: Добре, има и социологически проучвания, малко по- късно ще включим г- жа Лидия Йорданова, тя ще участва в тази твърде интересна конференция с международно участие утре- "Една година Комисия по досиетата очаквания, нагласи и проблеми", над 50% може би, 56% от хората искат отваряне на всички досиета сега. Изследването е от пролетта на 2008 предполагам, от друга страна пък вицепремиерът Калфин и в студиото тук май беше казал, че това не е от дневния ред на обществото и премиерът беше казал, че хората не се интересуват. Разговарях преди два дни с Симеон Сакскобургготски и той така смяташе, ще излъчим интервюто по- късно. А 56% много ли са или са малко, според мен не са малко?
Евтим Костадинов: Според мен също не са малко, аз дори благодаря на НЦИОМ и г-жа Йорданова, че направиха това изследване в рамките на честването, така да се каже на годишнината от създаването на комисията и нейната работа. В крайна сметка все пак една година не е много голям период, но е и достатъчен период да се даде една оценка, за да се направят в бъдеще време да се вземат съответните мерки за доизглаждане на пропуските. Аз лично смятам, че този процент от 56 също не е малък. Същото, което искам да подчертая, спомнете си...
Водещ: Те искат отваряне на всички?
Евтим Костадинов: На всички досиета!
Водещ: Независимо какви длъжности заемат- политици, администратори, журналисти?
Евтим Костадинов: Точно така! Аз също искам да подчертая и ако си спомним, знаете, че работата на комисията при нейното избиране стартира може би с нулев кредит, дори минус нула.
Водещ: А Вие така казахте?
Евтим Костадинов: Ако си спомняте, аз го подсказах в едно предаване. И аз при такъв кредит на доверие в старта и все пак комисията да работи, да достигне колкото и да е, както се казва, към настоящия момент положителен кредит, аз мисля, че все пак малко похвално или възхвално от моя страна може да прозвучат тези думи, но това се дължи на работата на членовете на комисията и преди всичко на администрацията, която към настоящия момент е назначена. 
Водещ: Аз съм от тези, коти смятат, че има обществена нужда от отварянето на досиетата от Комисията по досиетата.
Евтим Костадинов: Само с няколко думи, ако ми позволите да подчертая, вярно е, да, има интерес и този интерес аз ще го подчертая в цифри. Примерно при старта на комисията и към края на годината- 2007 година, над 1700 са заявленията от молбите на гражданите на физическите лица, които желаят да се свържат. Към настоящия момент вече минаваме над 480. Знаете, първото тримесечие на 2008 година изтече. Явно това показва подчертан интерес. А това е при възможностите на комисията, както се казва, неразвити, не в пълни обороти на възможности на комисията. Т.е. с материалната база, със сградата, читалнята, имаме още някои недоизгладени въпроси, надявам се в рамките на месец, месец и половина това да го сторим и да постигнем още по- добри резултати. 
Водещ: Месец, месец и половина, за проблемите и друг път сме говорили за вашите проблеми. Сега ще говорим, но след малко и за други въпроси, например реакцията на обществото, на засегнатите, аз не съм удовлетворен от тази реакция, но нека да кажем добър ден на Лидия Йорданова, ръководител на НЦИОМ.
Лидия Йорданова: Добър ден!
Водещ: Радвам се да се чуем г-жо Йорданова, имате изследване точно за годината от началото на комисията за досиетата. Правилно ли цитирах, че 56% искат отваряне на всички досиета?
Лидия Йорданова: Ами има и такива данни, да. 
Водещ: А какви други данни имате?
Лидия Йорданова: Ами вижте сега, съвсем леко ще открехна завесата, защото...
Водещ: Много моля, аз знам, аз ще присъствам на конференцията.
Лидия Йорданова: Всъщност верни на инстинкта си, ние търсим основните обществени проблеми всеки месец и в края на март в нашия периметър на интерес попадна темата за една година от работата на Комисията за досиетата. Много сложно би било едно социологическо изследване да има каквито и да е претенции да се докосва до някакъв отчет, защото първо тръгваме от една много интересна стартова позиция. Това е едно безразличие на една голяма част от хората, една силна заинтересованост на определени хора и в този смисъл оценката за комисията е по- скоро оценка за това, дали тя спазва закона, дали удовлетворява според хората представите ни за това да се спазва законодателството. В този смисъл комисията е постигнала много сериозни успехи, но тя мисля, че е надхвърлила тези успехи, защото забелязваме и регистрирам всъщност темата за комисията да досиета, е следена от НЦИОМ през последните години. Идеята, нали, да се отворят досиетата, реакциите. Част от младите хора, които бяха много скептично настроени, започват да проявяват интерес и ако търсим резултат от усилията на комисията да ангажира общественото внимание, то засега НЦИОМ открива главно сред младите хора, доколкото една не малка част от възрастните, знаете, традиционно се интересуват от темата. 
Водещ: Живели в това време, да, така е!
Лидия Йорданова: Всеки пети от хората на възраст 50- 60 години и всеки пети също така от респондентите на 60, проявяват интерес, но в резултат от работата на комисията, от усещането за обективност от страна на младите хора, днес два пъти са повече именно младите, които са започнали да проявяват интерес, в сравнение с тези, които са загубили интерес през последната година. Т.е. ние съпоставихме два дяла- хора загубили интереса си и хора, повишили интереса си. И се оказа, че сред младите българи има едно значително завишаване на интереса, т.е. те започват да гледат на тази тема, темата за досиетата, на начина по който работи комисията, като бих казала на една тема, която влиза в периметъра не техните интереси и представи за обществото. 
Водещ: Мисля, че това би било добре за тях да знаят какво е било. Имате ли изследване колко от хората са да има лустрации, въпреки че в закона няма?
Лидия Йорданова: Нямаме такова изследване, защото няма основания, законови, за задаване на подобен въпрос. А това, което мога да кажа е категоричното обществено мнение, че на 44% от българите, които се обявяват за разкриване на агентурното минало на всички публични фигури у нас, само 25% са категорично "против". Против с главно възрастните, симпатизантите на БСП, но това са детайли, които в момента няма смисъл да коментираме. По- интересно е друго, че половината от хората, които твърдят, че ако има материали за тях, те не биха желали да се запознават с тях.
Водещ: 50%, половината от хората...
Лидия Йорданова: Да, ако има материали за тях, те не биха желали да се запознават. Това е разбира се право на лична позиция. Вероятно част от тях тук под материали не се разбират досиета, а написано за тях. 
Водещ: Примерно срещу тях да кажем.
Лидия Йорданова: Точно така, това означава, че темата за досиетата върви и в една друга посока- ценностна. 
Водещ: Би трябвало да е така.
Лидия Йорданова: И че постепенно ние започваме като нация, като хора, да се помиряваме със своето минало и струва ми се в тази посока усилията  на комисията са безспорни. Що се отнася дали лица а агентурно минало трябва да участват във властта, този въпрос леко доближава вашето питане за лустрация. Близо 60% се обявяват "против" това бивши агенти, доказани, да участват в каквато и да е структура на властта. 
Водещ: Внушителен процент.
Лидия Йорданова: В този смисъл има едно еднозначно мнение и друго, което бих искала да отгранича, че хората нямат никакви възражения засега към закона, към самия закон.
Водещ: А към комисията?
Лидия Йорданова: Към комисията също. Има възражение срещу понякога медийното представяне, интерпретациите на всякакви анализатори, включително и срещу начина по който се подава информацията. Всичко това, което изреждам не може да бъде определено като възражение срещу комисията. 
Водещ: Добре, само още един въпрос, Вашето лично мнение г-жо Йорданова, за реакцията в обществото на вече извадени сътрудници и на самите сътрудници, как видяхте Вие тази реакция?
Лидия Йорданова: Отново ще Ви отговоря, предпочитам с резултати от изследването. Сред най- често посочваните е, че пречат на работата на комисията и уронват нейния престиж са тези именно, на които се вадят досиета според хората. Значи според общественото мнение, голяма част от тези, чиито имена са посочвани, започват да реагират по начин, който излишно нагнетява недоверие. Това е оценката на обществото. 
Водещ: Разбирам, благодаря, утре ще се види на конференцията по повод една година Комисия по досиетата, приятен ден.
Лидия Йорданова: И аз благодаря.
Водещ: Г-н Костадинов, искам и Вас да Ви попитам, в един разговор вече споменахме, че от това, което четете вътре, в комисията, колко там 5%- 10% ли е...
Евтим Костадинов: Около 10%, това е мое, казах...
Водещ: Страници, изписани клюки, доноси. Може би и верни неща, но всякакви неща. От тях десетина процента, ако не и по- малко са вършили някаква работа на партия, държава или каквото и да било там.
Евтим Костадинов: Позволих си аз, така, както се казва, от свое име да дам тази оценка и този процент. Знам, че някои не ги удовлетворява този процент, но в крайна сметка аз все пак аз като и професионалист очаквах много по- големи, кардинални въпроси или задачи да се решават. Това, с което се сблъскахме, с това, което виждаме в огромните папки, материали, които пристигат при нас и особено с такива, бих казал битови или ежедневни въпроси, с които са занимавани органите и понастоящем и по- други политически или икономически или законодателни служби, управление, в крайна сметка това води до тази оценка на този процент. Вярно е, пак искам да подчертая и все пак обаче мисля, че наша роля на комисията и на изследователите и на вас, представителите на медиите, е да разясним пред обществото все пак какво означава примерно Военното контраразузнаване, какво означава примерно оперативният работник от Шесто управление, все пак тези служби са различни по своето съдържание, но с били в общия знаменател на бившите служби на Държавна сигурност. Именно тук примерно мога да откроя, че служителите от Военното контраразузнаване, от Военното разузнаване все пак са имали много по-голям процент, които са се борили и са участвали в изпълнението на държавните задачи. 
Водещ: И за България да кажа.
Евтим Костадинов: И за България.
Водещ: Добре, за това съм съгласен. Сега няма да искам от Вас на годишнината пикантерии, битовизми, за които сте чели там. Искам пак да кажем за вашите проблеми. Дадоха ви някаква сграда, но вие искате в Банкя една сграда за архива, докъде стигна този въпрос?
Евтим Костадинов: С няколко думи това, което всъщност си позволих да направя като една оценка за работата на комисията, аз споделих, че извършихме доста неща, но аз лично не съм доволен, че не успяхме в рамките на тази година да се сдобием с този общ специализиран архив, както на нас ни е админирано по закон, да го съберем на едно място, за да работим както се казва на максимални обороти. И в крайна сметка очаквам до края тук на месец април, началото на месец май, да излезе решението на МС, защото Министерство на отбраната...
Водещ: За сградата в Банкя, така ли?
Евтим Костадинов: Говоря вече за сградата в Банкя. Минаха всички съгласувателни действия от страна на Министерство на отбраната и нашата комисия. Това, което ние предлагаме на МС, е да получим тези две сгради, Министерство на отбраната не възразява и в крайна сметка надявам се, че решението на МС ще излезе. Но сами разбирате, че ще трябват и нови други процедури, примерно обществена поръчка да се проведе, да се реогранизира тази сграда, да се приведе в едно нормално съдържание за такъв специализиран архив, да се създаде необходимата организация на служителите, за да почнат работа и в крайна сметка аз считам, че което сме го поставили, дано и така да се случи- в края на месец ноември ние да приключим с прибирането и създаването на специализиран архив. 
Водещ: Това е друг въпрос, предаването на архива на МВР, това ли е най- важното?
Евтим Костадинов: Това е най- важното. 
Водещ: Кога очакваме да стане?
Евтим Костадинов: Значи това, което казвам, към настоящия момент...
Водещ: Сега вие получихте един архив, на кого?
Евтим Костадинов: Да, с гордост мога да кажа, че поне в годишнината ние успяхме да приберем архива от Военно контраразузнаване и от Военна полиция. Всъщност вече с едно ведомство ние приключихме приемането на архива. Тепърва след този месец ще започнат изглажданията на взаимодействията за т.нар. общи правила за приемането на архива от МВР и от другите служби и в крайна сметка към месец ноември ние очакваме всичко да приберем. 
Водещ: И МВР, и всичко?
Евтим Костадинов: МВР, Национална разузнавателна служба и всички останали служби. 
Водещ: Октомври- ноември, така ли да кажем?
Евтим Костадинов: Октомври- ноември! Дай Боже, както се казва. 
Водещ: Ще имаме и поводи дотогава пак да говорим. Сега, вас не ви ли подразни реакциите на някои от извадените наяве сътрудници?
Евтим Костадинов: Разбира се, че ни подразни, все пак и ние сме участници в този процес...
Водещ: Имаше ли една героизация?
Евтим Костадинов: ...живи хора сме. Голямата възможност на физическите лица, особено на журналистите и на изследователите, които законът дава като възможност да се докоснат до документите, дават възможност да се развенчае този мит, който беше спуснат. 
Водещ: Мисля, че е много важно. 
Евтим Костадинов: Както г-жа Йорданова каза, тази завеса вече полека де я вдигнем или да я дръпнем, както в едно театрално действие, за да се види, че не са толкова митични или сериозни нещата и едва ли не забулени в голямата тайнственост и да всяваме някаква психоза сред населението. В крайна сметка да се разбере, че все пак има и неща, които са все пак достъпни или пък създадени от субективни отношения. Разбирате за какво става дума. Аз лично смятам, че героизацията...
Водещ: Само героизация най- вече.
Евтим Костадинов: ...в такъв голям процент едва ли, няма да има. 
Водещ: Все пак има засега, но докъде стигнахте с журналистическите досиета? Изглежда трудността е, че не може да разберете кой да попадне в кръга на...
Евтим Костадинов: Трудността е, че знаем, че поне има електронни и печатни и други. Но в крайна сметка за да уточним кои са електронните, собствениците примерно, кои са пък на печатните собственост, там пък главните редактори, отделите, това е едно ровене в Търговския регистър, едно изискване на Комисията за лицензиране. 
Водещ: Мисля, че е по- трудно, отколкото депутатите? 
Евтим Костадинов: Май така ще се окаже в този момент. 
Водещ: Кога да очакват? Няма да е преди Великден?
Евтим Костадинов: Няма да е преди Великден!
Водещ: ама преди т.нар. лятна ваканция?
Евтим Костадинов: Ще се опитаме да го направим и в крайна сметка ние може би, така, да подскажа в работата и може би колегите, които ме слушат, сега ще кажат пак- Костадинов предначерта програмата за работа, но все пак трябва да има и такава, за да гоним и задачите и сроковете. Аз лично смятам, че можем да разделим примерно, да излезем с електронните медии, след това примерно с печатните и в крайна сметка по този начин да започнем на серии.
Водещ: На серии, на порции.
Евтим Костадинов: Може би в еднораз няма да може да стане на практика.
Водещ: Мисля, че има смисъл. Добре, сега преди програмата, с едно изречение, ето, тук имахте поръчка, европейска поръчка за гражданите на ГДР, които са били включително убивани, не са били малко, на границата ни?
Евтим Костадинов: Аз Ви благодаря за този въпрос. В петък направихме една среща с представител на Европейския парламент от Германия. Поставен беше въпросът за германски граждани, които са били по един или по друг повод в България през годините 44-а до 91-а година и са направили съответен опит да преминат, както се казва на Запад, през Турция, през Гърция.
Водещ: Живял съм по това време, знам!
Евтим Костадинов: И в съществуващите инциденти, които са станали на граничните постове или застави, всъщност това интересуваше евродепутатката от Германия.
Водещ: Успяхте ли да задоволите това искане?
Евтим Костадинов: Ние успяхме да направим, както се казва, първата крачка във взаимодействието, договореностите и в крайна сметка стриктно спазвайки закона, ще направим всичко необходимо да удовлетворим както се казва желанията за информация от тяхна страна, също така и информацията, която нас интересува, особено нашите изследователи към тях. И с няколко думи, ако посволите...
Водещ: За стотици души става въпрос?
Евтим Костадинов: За стотици души, да, става дума.
Водещ: 400- 500?
Евтим Костадинов: Мисля, че малко повече, над хиляда, но все пак не са малко. И само с две думи да кажа, че утре, на 7 април, ние провеждаме една конференция, тази конференция все пак е предначертана със смисъла да придобием реалното усещане аз мнението на обществото и благодаря, че към тази конференция се отзоваха да дойдат много общественици, политици, журналисти, както и нашите колеги от Германия, от Полша. 
Водещ:  Мариане Биртлер, тя е от Института за изследване архивите на ЩАЗИ.
Евтим Костадинов: Да, те са водещи.
Водещ: Унгария, Словения, Полша, Македония, Словакия. 
Евтим Костадинов: И да споделят техния опит, примерно, понеже у нас много ни разтресе как влияят досиетата за националната сигурност, положително или отрицателно. Как са повлияли в техните страни и как те да се развили след отварянето на досиетата. 
Водещ: В тази конференция освен международните представители, ще участват и Минчо Спасов, шефът на вътрешната комисия, Гиньо Ганев, Румен Петков, да не изброявам всички. 
Евтим Костадинов: Точно така! Всички представители на ведомствата, с които работи комисията също ще имат участие да изкажат своите...
Водещ: Теми- "Отварянето на досиета- заблуди и истини" вдругиден, да не казвам всичко, това е утре. 
Евтим Костадинов: Да, във Военния клуб, в зала "Тържествена".
Водещ: Във Военния клуб, в зала "Тържествена", от сутринта до привечер. Благодаря Ви, ще Ви помагам, успех. Може би трябва едно изречение за скандала, който се вихри и не му се вижда края, МВР- скандалът.
Евтим Костадинов: Аз знаете, че подавате ми един въпрос, който винаги е бил на вниманието на моето съзнание. Все пак съм служител от МВР. Винаги съм се интересувал, както се казва, кой го ръководи и защо го ръководи. Само едно мога да кажа, че това министерство всъщност на фона на характера на министър Румен Петков, който предначертава, че е сериозен, с тежест, характер, в крайна сметка може би даде голям, пак повтарям си думите, кредит на доверие на професионалното ръководство. Все пак министерството изисква твърдост, решителност и в крайна сметка единоначален. А в това, което всъщност се получи в обществото, така да се каже, под министъра да изнасят факти или пък да се разменят такива упреци от висшия ешелон на професионалното ръководство на министерството, аз мисля, че министърът може да предложи много по- твърда ръка към тази ситуация и особено да създаде необходимия ред, особено при документооборота или при изтичането на информация. Именно това с моите упреци, независимо към който и да е министър към даден момент, за да може, както се казва, да се спазва реда. А има ли ред, ще има и свършена работа.
Водещ: Има ли ред, ще има свършена работа. Добре, само с една дума, лично мнение, трябва ли той да застане сега отстрани, докато се проверяват от различни институции. 
Евтим Костадинов: То това е мнението на министър- председателя. Той много по- добре е запознат. 
Водещ: Лично за министъра, като негово решение, но... 
Евтим Костадинов: Аз лично смятам, че министър Петков има възможности и може да игнорира влиянията и от вътре и отвън и в крайна сметка може да излезе от тази ситуация. 
Водещ: Ще видим. Вярвам, че ще бъде преди Страстната седмица, благодаря Ви Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата.