ЕВТИМ КОСТАДИНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА: ЕДИН НА ДЕСЕТ БЪЛГАРИ Е СВЪРЗАН С ДС

в. Политика

Евелина ГЕЧЕВА

- Г-н Костадинов, периодично се лансира тезата, че въпросът за досиетата не вълнува вече никого. Как ще коментирате това?
-  По-силни от думите ще бъдат фактите, а те могат да се вземат от деловодството на комисията. Това може да се проследи по боря на писмата, които изпращаме до ведомствата за граждани, които желаят да се запознаят с документите за себе си. Броят им расте с всеки ден. Поне по 20-30 души на ден идват в деловодството, пускат заявления, както е предвидено в закона. Дадохме приоритет на обществената читалня и вече се задъхваме да обслужваме гражданите.
-  А държавата подкрепя ли вашата работа?
- Още с приемането на закона в края на 2006 г. направихме всички постъпки да получим сграда. Това стана едва през октомври миналата година. Нанесохме се в началото на декември, за да може гражданите да ползват читалнята свободно. Правим всичко възможно в съкратени срокове да извършим и ремонта. Удовлетворен съм от бюджета за 2008 г.. но още се бави решението за предоставянето на голямата сграда, в която да разположим специализирания архив, През ноември изпратихме ново писмо до МС. с което променихме нашето искане. Първоначално предложихме да ни бъде предоставена сграда в района на
Четвърти километър, но впоследствие преценихме, че е по-добре да ни бъде предоставен сграден фонд в Банкя, който е собственост на МО. Той може да стане архивна база и очакваме решение на МС. Имаме информация, че министърът на отбраната е дал съгласие, но трябва да се спазят някои процедури и правила, изискващи време. През април трябва да изградим картотечния и регистрационния фонд, който ще бъде на "Врабча" 1. Гражданите няма да бъдат затруднени. защото читалнята остава в центъра на София.
-  И все пак, на какво се дължат опитите за неглижиране на темата за досиетата?
- Дейността на комисията няма развлекателен характер. Тя засяга интереси на граждани. Говорим за една система - Държавна сигурност, която е изграждана ня-
колко десетилетия. Тя е обхванала почти всички структури и дейности в държавата.
- Можем ли да я наречем паралелна държана?
-  Образно казано, да. Но това, което комисията извършва в момента - установяване на принадлежност към ДС и обявяване в публичното пространство, за някои е нелицеприятно. Има доста хора, които са работили за държавата, но комисия-тае лишена от правото да дава морални или професионални оценки. Донякъде и непознаването на нормативната база предизвиква негативно отношение към работата ни. Все още има нагласа, че досиетата са недосегаеми. а те вече са достъпни за всеки гражданин. Засягат се интереси от всякакъв характер и затова се появиха изказвания, че законът застрашава националната сигурност или
пък правата на личността. Но с нито едно от нашите решенияте не са засегнати. От сродни комисии в други страни знам, че дори се е получило укрепване на националната сигурност.
- Вие бяхте народен представител, когато се приемаше законът.
- Да, и с всеки изминал ден се убеждавам, че депутатите от 40-о Народно събрание са приели перфектен закон. С него се дава възможност обществото да бъде максимално информирано. Освен това той няма лустрационен характер. Обществото трябва само да взема решения при своя избор. Лустрацията не беше приета, защото много от досиетата, около 29 000 единици, бяха унищожени през 1990-91 г. с прословутата заповед на министър Семерджиев. Останали са само картотеките и регистрационните дневници, а по тях не може да се установи точно съдържанието на извършената работа or дадения сътрудник.
- А редно ли е в ДАНС да влязат стари кадри на ДС?
-  Надявам се, че всеки, който е решил да работи в новата агенция, поне в годините на прехода е променил мисленето и поведението си. Единствено тогава бих приел. че ще изпълняват целите на ДАНС. Но в мен има леко съмнение. Притеснявам се, че тежестта на времето, в което те са работили в онези служби, ще окаже влияние.
- Само едно унищожаване на архиви ли е имало?
- Със заповед, официално - само едно. За всичко останало можем да гадаем. Комисията се е натъквала на факти за унищожаване на документи. В края на 2000 г. е имало няколко опита. Личи. че е имало интерес към тази документация. Ще направим всичко възможно по най-малките данни да разкрием максимум факти. Има хора,
които са убеждавани от бившите си водещи офицери. че всичко е унищожено. Да. унищожени са някои от техните сведения, но регистрацията не може да бъде унищожена и може да се докаже. Ще направим всичко, за да установим тяхната принадлежност към ДС. Това за нас ще е достатъчно.
- А за обществото?
- За обществото не е, особено за известните публични личности. Затова винаги каня медиите - заповядайте, документите са в комисията. имате право да се запознаете и да информирате обществото. Само по този начин то ще получи данни за дейността на бившата ДС. Тези, за конто е унищожена документацията и стои само регистрацията, не могат да се сърдят на комисията. Такъв е законът. По-добре е да се знае. че за тях има само регистрация. Това дава възможност лицето да не бъде рекетирано от определени среди. По закон никой няма такова право. В противен случай го грози затвор от 3 г. нагоре и глоба от 15 000 до 30 000 лева.
- Има ли такива случаи? -Има, да.
- Успяхте ли да откриете неоспорими факти за влиянието на бившата ДС върху демократичния процес в България?
-  Мога да отговоря много точно, но нямам право. А да излъжа - не искам. Но ако се следва определена последователност. ако се направи съпоставка на определени събития и действия на отделни лица. заемали публични длъжности в миналото и по време на прехода, мисля, че ще се стигне до положителен отговор - да. Това би било интересна тема за изследователите.
- А може ли да се говори за участие в приватизацията на хора, свързани с ДС?
- Това е друга тема. До този момент комисията не разполага с нужната документация. Когато се получи пълният архив, ще можем да изкажем становище.
- Колко българи са следили други българи?
- Трудно е да се каже. Имало е доста стройна организация. Доста хора са обхванати в почти всички сектори. Приблизително един на десет души е имало. Тази служба се е занимавала преди всичко със събиране на информация.
- Добре, но била ли е тази информация толкова важна? Например, кой какви вицове разказва, кой ходи с жената на другия?
-  Десет процента е била ценната информация. Не можем да отречем, чее имало хора. които са работили в интерес на държавата. Знаели са по пет чужди езика, работили за са военното и за научно-техническото разузнаване. Всяка страна плаща луди пари за информация. Но е  имало и много похабени средства за информация, която никому не е била нужна. Има агентурни сведения от 60-те години, където се поставя задача от оперативния работник към агента дали еди кои си ще продължат интимната си връзка.
- Кога всичко това ще остане в миналото и възможно ли е това да стане завинаги?
-  Възможно е. Ще стане, когато се обявят публично лицата. Излизат и много книга. Въпросът е колко е значима дадена фигура. А има и друго - колкото повече са открити нещата, толкова по-малък с интересът. Ако са обвити в тайнственост и митове - интересът расте. Още не сме стигнали до средата на отварянето, на разбулването на мита.
- Съвсем скоро предстои ново разкриване. Кажете нещо за участниците в изпълнителната власт, свързани с ДС?
- До сряда трябва да обявим резултатите от проверката. 673-ма са проверени, от тях 130-140 ще бъдат оповестени в принадлежност към бившите служби на ДС. Във всички министерски съвети има. Най-много са в началните години на демокрацията, до 1994-95 г.
- Какво мислите за връщането на българските ар-киви от Русия?
- В личен план споделям газя идея. Ние сме суверенна държава. Някои събития може да не са интересни, но да са важни за историята ни. При последната среща между българския и руския президент се сподели мнението, че има такава нагласа. Дано да се реализира.