Д-Р ВАЛЕРИ КАЦУНОВ, ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА: МАЛЦИНА СА РАБОТИЛИ БЕЗКОРИСТНО ЗА ПС

сп. Тема

Д-р Кацунов, смятате ли, че оповестените министри и заместник-министри са могли радикално да влияят при Взимането на политически решения в полза на един или друг интерес?
- Тези хора със сигурност са могли да оказват влияние. Аз изобщо не вярвам, че ДС е мъртва, разпусната, неработеща или в колапс. Според мен веднъж създадена мрежа от хора, тя си остава мрежа от хора. Както човек има бивши съученици на различни места, така спокойно може да има и бивши колеги на различни места. И предвид типа организация, която не е ученическа, тези връзки е нормално да се запазват до живот. За да перифразирам известната теза - бивши зависимости няма.
И този списък потвърди, че сътрудници и щатни служители на ДС е имало във всички сфери на политиката...
- Машината на ДС е всеобхватна. Големият брой хора във Външно министерство прави впечатление, но това е нещо естествено. Съвременният свят не може без такива служби, а историята на шпионажа показва, че и в древността ги е имало.
Но дали е естествено същите хора да продължават активното си участие при определянето на външната политика на България, която вече е член на НАТО и ЕС?
- Отговорност за такива назначения носят онези, които са им издали допускате до съответните нива на секретна информация на двете организации. Това са служители на бившата ДС, която, както е известно, е била от другата страна на Желязната завеса. Така че не мисля, че е нормално. Смятам, че има добре подготвени млади хора, нямам предвид конкретни лица, за да ги препоръчам лично на президента Първанов и министър Калфин да ги назначат. Но от години в Софийския университет има например специалност „Международни отношения". Тези хора за какво учат тази дисциплина, ако не могат да намерят подходящото приложение на наученото?
Твърди се, че тези дипломати са много добри професионалисти, но дали от гледна точка на човешката природа е възможно за една нощ да си обърнеш
светогледа на 180% и да преосмислиш радикално своите съюзници и врагове?
- Това може да се случи само ако говорим за отношения в брака. Живееш си добре с един човек, събуждаш се една сутрин и установяваш, че това вече не е така, решаваш, че този човек вече е най-големият ти враг в живота, и се развеждаш. Това е нормално, но струва ми се, тук изобщо не става дума за междучовешки отношения, а за служебни и междудържавни отношения със сериозни последствия.
А може ли въз основа на запазените документи, които четете, да се направи морална оценка за работата на сътрудниците и служителите на ДС? Не говоря за оценка на личния морал, а за значението на тяхната работа за националните интереси. Защото този въпрос най-често е обект на публична дискусия.
- Засега ние само драскаме по върха на айсберга, работим с досиета, а те са една малка част от общия обем документи на ДС. Когато започнем да изследваме и останалата част, тогава ще можем да кажем със сигурност какво точно е вършила държавната машина.
Вероятно едва тогава ще стане ясно и как е използвана получаваната информация?
- Да, това, което четем в досиетата, е свързано само с нечии човешки действия. Членовете на комисията не сме съдии, за да се изказваме за моралността на тези действия. Истина е обаче, че малка част от тези документи могат да се възприемат като истински исторически извор. Те са създадени по-скоро с цел да се контролират хората. Цялата машина на ДС според мен работи повече като инструмент за контрол на живота на хората, като инструмент в ръцете на управляващата БКП. ДС изпълнява това, което днес наричаме политическа поръчка.
Тоест ДС има на практика функциите на политическа полиция?
- В повечето случаи ДС е точно политическа полиция.
Стигате категорично до този извод въз основа на документите, които до момента сте прочели?
-Да. Хората, работили наистина за националните интереси, са достойни за уважение. Докато хората, „разузнавали" сред близки и колеги, очевидно преследват свои интереси. Поставя се въпросът доколко човек, ако не е бил свързан с ДС, е щял да направи кариера. Този въпрос вече е морален. При последната проверка попаднахме на документи, свързани с т.нар. художествено-творческа интелигенция, която е взимала много сериозни хонорари. Видно е как тази категория хора просто е отглеждана. Тя обаче трябва в замяна да прокарва определени идеи. Това не е дело на ДС, а на БКП. ДС играе ролята на коректор, на наблюдател. Наистина сме си живели в един „Биг Брадър", който за мнозина е бил съвсем невидим. Въпрос на късмет е било да не попаднеш под прожектора на системата. Иначе тя е всеобхватна и достатъчно мощна, за да направи с отделния човек каквото си поиска, ако съответната служба прояви интерес към него.
Това обяснява доста от битието ни след 1989 г. и звучи песимистично по отношение на бъдещото ни развитие...
- Разбрах, че след някой и друг месец ще започнат да ни следят виртуалните връзки. Не е лошо да си знаем, ако ще живеем в риалити шоу. И сега ни предупреждават. Докато в онези времена не знаехме. Проблемът има още един аспект. Секретният сътрудник разчита на помощта на ДС. Срещат се документи, в които оперативният работник пише „Агент X има проблем с жилището", отстрани пише: „Да му се помогне", или „Агент X има проблем детето му да влезе в университета", отстрани пише: „Да му се помогне!". Така че независимо от приноса на тези сътрудници, ДС се е грижела за тях и ги е подкрепяла максимално. Затова може спокойно да се каже, че са единици тези, които безкористно са работили за бившите служби. Повечето са използвали системата, така както и тя ги е използвала. Процесът е двустранен.
Предстои да започнете проверка на хората, извършвали публични дейности. Но досега беше пропускано, че става въпрос за хората, извършвали такива дейности след влизането на закона в сила, т.е. след декември 2006 г. Това няма ли да остави доста от свързаните с ДС имена на тъмно?
- Не, защото всеки журналист или изследовател може да дойде при нас и да поиска наличната информация, свързана с даден период или тема. Например работите по темата „Българската журналистика през 1985-1990 г." или пишете за историята на Българския олимпийски комитет, на „Аполония" и т.н. и ви трябва информация за тези и тези лица. Комисията ще ви я предостави, ако тя съществува. Така че е въпрос на журналистическа активност и научен интерес тези хора да бъдат осветени.