Д-Р ВАЛЕРИ КАЦУНОВ, ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА ОТ КВОТАТА НА ДСБ: ДС Е УДУШВАЛА ЖЕРТВИТЕ СИ КАТО ПИТОН

в. Новинар

Д-р Валери Кацунов е член на комисията по досиетата от квотата на ДСБ. Роден е на 17 август 1953 г. в София. През 1979 г. завършва специалност "История" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1991 г. е старши асистент в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", а от 1997 г. - главен асистент в катедрата "Архивистика и помощни исторически дисциплини".
- Д-р Кацунов, какво се случи след обявяването на агентите сред министрите и зам-министрите? Беше ли ви оказван натиск?
- Не съм забелязал да има сериозен натиск върху комисията.
- А представяните ви документи от различните ведомства бяха ли пълни, имаше ли забавяния?
- В два или три от случаите имаше забавяния. В смисъл такъв - че за едно и също лице повторно постъпиха документи. Имайте предвид, че част от документалния масив на МВР е в провинцията. В бившите окръжни районни управления - там има цели секции, където се пазят документите на ДС.
- Министърът на вътрешните работи има право да помоли комисията да не огласява дадено лице за принадлежност. Имаше ли отправени такива молби?
- Тук държа да подчертая член 32 от закона, на който стъпваме. Той гласи, че не се разкриват документи, чието публично оповестяване би навредило на интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна заплаха за живота на дадено лице. Документите пък, които не се разкриват, се регистрират по отделен фонд, в отделен архив, който ние трябва да създадем и който е на пряко разпореждане на председателя на комисията. Но за да не бъде разкрит документ, забележете - не лица, съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в комисията. Тя се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Т.е. не говорим за лица, говорим за документи. В заключителните разпоредби от нашия закон има един параграф 12, който е императивен и сме длъжни да го спазваме - „за лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел и началник на сектор служба „Военна информация" към министъра на отбраната, или началник на отдел или секция в Националната разузнавателна служба, след 16 юли 1991 не се установява принадлежност към органите...". Т.е. ако съответната служба изпрати мотивирано писмо, че лицето Х е началник отдел, началник секция в съответната служба, ние не се произнасяме.
- Вие получавали ли сте такива писма?
- Да.
- Съобразихте ли се с въпросния параграф?
- Да. Няма вариант да не се съобразим. Докато при другия член ние решаваме дали да се съобразим. Ще ви дам един прост пример - за служител, който е някакъв си в тези служби. Съответната служба освен документите изпраща и едно писмо, в което моли комисията да спази член 32, тъй като в документацията има няколко листа от примерно 100, които съдържат имена, да кажем, на чужди граждани - чието обявяване може да доведе до опасност за тях. В резултат на което ние регистрираме тези документи в специален фонд, но въпреки това обявяваме лицата. 
- Започнахте ли да се занимавате вече с проверката на публичните длъжности?
- Ние сега тепърва започваме да се занимаваме с журналистите, които подлежат на проверка. Просто не сме се занимавали с тях. Загубихме доста време според мен. Мина една година, а сме проверили толкова малко хора. 
- На какво се дължи загубата на време, за която говорите?
- Дължи се, от една страна, на лошите условия, в които продължаваме да работим, защото все още сме в дядовата ръкавичка. В момента ремонтираме горните два етажа на "Врабча". Темповете обаче са бързи и се надявам, че в началото на април ще имаме по-нормални условия за работа. Това е една причина. Друга не ми е известна... 
- Сега сте започнали да се занимавате с публичните длъжности. Изпратихте ли вече запитванията?
- Списъкът още не е уточнен. Журналистите са волни птици, те се местят от медия в медия. Понякога заемат поста редактор, водещ рубрика, понякога не го заемат. Много трудно ще установим кой кога какъв пост е заемал. Защото, ако някой е бил редови журналист, той не подлежи на никакви проверки. 
- По ваша преценка какъв обем можехте да проверите до момента? Защото във всички интервюта, в които се говори за комисията в един доста социалистически дух, се обявява как едва ли не сте изпълнили петилетката за три години? 
- Аз такива интервюта не съм давал, защото като историк нямам навик да говоря в соцдух. Не мога да си обясня защо проверихме народните представители, а не администрацията на Народното събрание. Защо проверихме министрите и зам.-министрите, а не администрацията на Министерския съвет и съответните министерства. Те също подлежат на проверка и бихме могли да го направим, а ние не го направихме. Не че няма да го направим, но към момента не сме. И се хвърлихме изведнъж към списък с журналисти, което е изключително трудно, защото вашего брата се движи много. Именно това движение ще затрудни не само нас, а и хората, на които ще изпратим запитванията. Големите вестници, предполагам, си имат отдел „Личен състав", в който справките могат да се направят. Но има медии, които се създават за кратко и изчезват. Ние не можем да ги проконтролираме дали наистина ще ни изпратят документите, които искаме. Вярно е, че подлежат на санкции, но аз не виждам физически как ще проверим дали вестник, издаван във Варна, ще ни върне списъка, който искаме. 
- Очаквате ли медиите да прикрият в някаква степен сътрудничилите на ДС журналисти?
- Лично аз очаквам пълно съдействие от страна на всички медии. В момента, в който някой се забави, ще внесе съмнение. Когато става въпрос за принадлежност към ДС, не е добре да се внася съмнение. 
- Очаквахте ли по-бурна реакция от страна на обществото при разсекретяване на досиетата? Изведнъж се изправи министър-председателят и каза, че няма нормални хора, които да се интересуват от досиетата. И хората до някаква степен го аплодираха... 
- Човек трябва да се замисли защо чак сега се отварят досиетата. Защо чак сега? Колко години след т. нар. промяна? Второ, не знам как сте чели историята, но би трябвало хората да знаят, че власт не се дава. Власт се взима. На 10 ноември властта БКП я даде. Такова чудо в историята няма. Защо я даде, на кого я даде, как я даде... Видях една кръгла маса, на която едни хора се разхождаха, някои от тях познавам лично. Никога не съм предполагал, че това са бъдещите демократи, излизайки на такава кръгла маса. Исторически може да се докаже и е доказано, че нищо не се случва в историята на България по вътрешна инициатива, всичко става отвън. От османското владическо насам... 9 септември, 10 ноември... всичко е по външна инициатива. 
- Да, но тук изниква друг въпрос. Прословутата лустрация, за която се изговориха толкова думи. Да, лустрация няма. Да, била морална. Очаквахме обаче един вид ЕС да каже „ние не ви искаме агентите", поне в случая с евродепутатите. А се случи обратното - оттам казаха, че имат право на втори шанс. 
- Ще ви отговоря така - защо „Отворено общество", като започна да работи, започна с децата на активните борци? Попитайте ги. Това е също външна политика. 
- Вашето лично очакване от дейността на комисията какво е?
- Ще направя всичко възможно да се създаде архив. И в този архив да имат право да четат всички, без спънки и ограничения, защото процедурно можем да спъваме и ограничаваме много. България има стародавна традиция - приема се закон, след това се създава правилник, който противоречи на закона. 
- Лично вие искате да улесните достъпа на хората до...
- ... всички документи. Всички.
- Има ли хора, които се обръщат към комисията освен по лични питания. В закона има възможност дадена партия, организация, структура да поиска проверка за лица?
- Да, „Подкрепа" поискаха последно... Имаха избор за национален съвет. Представиха списък с хората, които ще участват. В резултат на което ние се съобразихме със списъка, прегледахме тези хора и изпратихме решението си.
- А медийният интерес защо спадна?
- Защото няма сензационност. В България медиите реагират, ако падне дърво, счупи някоя кола или стане нещо катастрофично. Както казва един мой приятел, ако в даден материал няма смърт, никой няма да ти го публикува. Ето това е българската журналистика. И ние трябва непрекъснато да вадим някакви сензации. Например да обявяваме човек, когото всички смятаме, че е добър. Изведнъж да се окаже най-гадното ченге. 
- В ДС също има много смърт. 
- Вижте, ДС е Биг брадър. Тя е не само Биг брадър. Тя е като питона, който убива своята жертва. Той се увива плътно и стяга. В момента, в който жертвата изпусне въздух, той стяга по-силно. ДС е била в състояние да удуши когото си поиска по тази схема. Макар не физически. Ако се водите на отчет по ДС, не можете да заемете доста приятни длъжности. Е, чистачка ще работите навсякъде... Омаловажаването на ДС в нашия живот е не безотговорно, а вид морално престъпление. Очаквам някой интелигентен режисьор да вземе дело на един ограничаван човек и да направи един хубав филм. Защото истинският смисъл на ДС се вижда в делата на ограничаваните, а не на ченгетата. 
- От тази презумпция, ако изходим - публичните длъжности. Ще бъдат оповестени действащи журналисти, които работят и в момента. Не е ли голяма спънка за демокрацията, свобода на словото и прочие?
- О-о-о, у нас има 6 млн. души и 6 млн. мнения за това какво е демокрацията. Мога да кажа кое ме дразни най-много.
- Кое?
- Възможността да паркираш в София, където ти падне. Включително на самия завой. Усещането за ненаказуемост.
- Ще има ли морална лустрация все пак за публичните длъжности? Какво ще се случи според вас и какво трябва да се случи?
- Нищо няма да се случи. Съвсем нищо. Какво се случи, когато извадиха документи, уличаващи в такава дейност господин Коритаров? Какво се случи? Сега, когато се отвори дума за ДС и за комисията, той започва да ругае комисията и да възхвалява ДС. Нищо друго. Работи ли си същата работа? Работи си. Влияе ли върху общественото мнение - влияе. Просто нищо няма да се случи. 
- При липса на резултатност не се ли обезкуражавате вие лично?
- Ако не успеем да направим архива в близката една година, ще бъда много обезкуражен.