Екатерина Бончева: ДС е следяла Лили, „Щурците", Богдана Карадочева, Гяуров и Гюзелев също са били обект за службите

ЗАГЛАВИЕ: Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата: ДС е следяла Лили

в. България днес -  интервю на Надя ПАНКОВА

„Щурците", Богдана Карадочева, Гяуров и Гюзелев също са били обект за службите

Коя е тя?

Екатерина Бончева е дългогодишен журналист и член на комисията по досиетата. Родена е в София. Тя е сред представителите на медийните среди, подкрепили отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност.

Разработвала ли е ДС естрадни легенди като Емил Димитров и Лили Иванова, какво съдържа най-новият сборник на комисията с разкази за репресиите от ДС и дали някога ще научим истината за прехода, Бончева разказва пред „България днес”.

- Г-жо Бончева, премиерата на последната книга на комисията по досиетата, описваща връзката между Държавна сигурност и музикалния елит по времето на социализма, предизвика огромен интерес. Според вас той заради участието на музикалния елит в сборника ли е?

- От една страна, този наистина огромен наплив ни учуди - очаквахме максимум 80, а дойдоха над 300 души, раздадохме 350 сборника. Интересът бе толкова голям, че се наложи акад. Пламен Карталов да отвори голямата зала на операта в почивния й ден. Но аз лично имам логично обяснение и огромният интерес не ме учуди толкова много. Комисията вече 10 години като китайска капка се опитва да пробие тази стена на мълчанието и неглижирането на темата за ДС, което наблюдаваме 20 и повече години. Това е 37-ият ни сборник. Освен това в него като герои са хора, които са много популярни имена. Както в леките жанрове, така и в класическата музика. Те и сега са сред нас, но са били и преди народни любимци, които, независимо че са пресирани от системата, отстояват както личното си достойнство, така и професионалните си качества.

Когато четеш за Кирил Маричков, Богдана Карадочева, „Щурците", за Николай Гяуров или Никола Гюзелев, възстановяваш историята, но и чисто човешкото си любопитство.

- Имената, които споменавате, обект на наблюдение ли са били?

- Споменах една много малка част от имената. На края на сборника има списък с 80 имена, които са засечени в сведения на ДС. Не мога по закон да ви кажа кой е бил обект и кой агент. Но фактът, че този сборник съдържа толкова много известни и любими на българина имена, провокира любопитство.

- Имаше ли от героите на сборника присъстващи на представянето?

- Разбира се, бяха Кирил Маричков, Богдана Карадочева, „Бандараците", беше Александър Петров - автор на едни от най-хубавите песни в началото на прехода. Може да се каже, че героите бяха там, сред нас.

- Фигурира ли в сборника легендата на естрадата Емил Димитров?

- Не, аз не съм срещала името му, но видях това на Лили Иванова. Споменават се група „Сигнал", Стефка Берова, Катя Филипова, Лили Иванова, Борис Христов, Михаил Хаджимишев, много имена. Освен изпълнители има много балетисти. Не обаче само имената са интересни - а това как ДС е гледала на различните тенденции в музикалното изкуство. Тя се е страхувала от авангардистите в класическата музика, които са писали извън каноните на социалистическото изкуство. Споменава се диско заразата - ДС се е опасявала, че прониква в България. Казва се, че дори у нас трябва този жанр да се управлява, защото диско музиката вкарвала „озападняване". И то е трябвало да се канализира в руслото на марксизма и линията на партията!

- Как са списвани сведенията за тези хора и този вид музика?

- Кажете си направо доносите, това е точната дума! Всичко, което е свързано с по-свободния дух, е било обект на контролиране от ДС в лицето на 6-о управление, създадено две години след като в СССР се създава 5-о управление - то наблюдава и следи инакомислещите, хората със свободен дух. Уви, много голяма част от документите на 6-о управление са унищожени и е цяло щастие, че има такива за музикалното изкуство. За съжаление нямаме личните дела на хората, а само едни по-общи сведения. И нека хората, които виждат имената си в тази книга, да разкажат личните си истории, това ще допълни пейзажа.

- Как комисията ще докаже обаче, че тези разкази са меродавни и не са реваншистки или пък някой няма да доукраси историята си като репресиран?

- Нищо не можем да докажем. В една свободна държава никой не може да контролира нищо, освен ако не се прекрачи законът. Години наред четем изявленията и книгите на хора, свързани със службите. Кой гарантира дали са им достоверни разказите? И като са толкова горди, че са работили за ДС, защо, когато отидат на високи публични длъжности, не пишат в CV-тата си, че са били част от ДС? А чакат ние да излезем и след това се опитват да оспорят това.

Най-големите жертви на ДС са онези, срещу които тя е работила. Но в определена степен една част от жертвите са и тези, които са работили като агенти. Защото си представете как се променя психиката на един човек и в какво се превръща той, когато го караш да слухти и донася за най-близките си. Да не говорим за хората, вербувани в лагерите и затворите. Ако опрат пистолет до челото ти или още по-лошо - до челото на детето ти, ти няма ли да подпишеш? Ще подпишеш, и то с две ръце. Така че, когато говорим за жертви и за виновни, виновна е системата и БКП, която е създала тази система и я е толерирала.

- Връщам ви отново към Емил Димитров, в „Моя страна, моя България" се пее за завръщане от чужбина, от „навън". Как така апаратът е позволил песен, в която някой пее за завръщане, след като тогава е било трудно, да не кажем невъзможно, да се ходи в чужбина?

- Има логика, да, не съм се замисляла за това. Има върху какво да се разсъждава за тези думи и Емил Димитров. Казах вече, че той не фигурира в този сборник. Не знам и дали има досие като обект, това може да бъде разбрано само ако някой от неговите наследници - синът му например, поиска да чете и да провери дали има документи. При всяко положение, дори да няма писмени документи за това, че е бил следен, бъдете сигурни, че не е бил изпускан от поглед. Тези известни имена няма как да са били подминавани, опитът за контрол и подчинение от тази система е бил тотален.

- Смятате ли, че опцията в закона за досиетата - да не се огласяват картончета на покойници, трябва да остане?

- От 10 години съм член на комисията и като чета документи, в рамките на статистическата грешка има такива, чието разкриване би засегнало националната сигурност. Колкото до починалите, още преди няколко години казах, че ако искаме да разберем и прехода, тази забрана в закона трябва да падне.

Има ваши колеги, които проявяват интерес към тарторите на подземния свят, които бяха застреляни или се самозастреляха. Но дори техните наследници да ни дадат разрешение, ако имат документи, да ги извадим на показ, че са били съпричастни към ДС, ние нямаме право на това.

Как тогава да разберем българския преход? Законодателят е имал друга мисъл - че починалите нямат право на правна защита, не могат да обжалват решенията на комисията, нито пък техните наследници. Но според мен този текст трябва да отпадне.

- След като 10 години вече работите в комисията и сте прегледали толкова документи, има ли някой, който може да бъде определен като най-големия доносник в държавата?

- Тук е важно да бъде показана системата. Най-големият доносник днес е тук, утре го няма, а тази система е била устойчива 45 години и дава своите рецидиви и днес. Тя - Държавна сигурност, тъй като у нас така и не беше извършена лустрация, съществува и днес. Връзките и зависимостите, взаимните облаги между хората от тази система още съществуват и това е големият проблем. Колкото повече време минава, започвам да мисля, че един от големите проблеми на България е, че нямаше лустрация в първите години на прехода.

- След като познавате така добре системата на ДС, как ви звучи фактът, че бивш зам.-председател на комисията по досиетата като Орхан Исмаилов е в коалиция с партиен лидер с картонче като Лютви Местан? И как ви изглежда и поведението на Евгени Михайлов, който години наред е познат като антикомунист и човек срещу агентите на ДС, а сега е до Лютви Местан?

- Не коментирам политически интриги. Но от морална гледна точка, за мен са абсолютно неприемливи поведения, диктувани от конюнктурни политически интереси, с които задраскваш демократичната си, образно казано, биография, градена години наред.