Айруш ХАДЖИ: „Почти няма партия, чийто водач не е бил агент на ДС”

В-к „Трета възраст”  - интервю на Емилия Антова

- Една от малко познатите теми е за тайно прочистените досиета на Държавна сигурност. Това става със заповед на шефа на МВР ген. Семерджиев през януари 1990 г. Какво означава "прочистени"?

-  „Прочистването” може да е за добро или за зло - зависи какво се цели. Всяка власт има свои досиета, които се поддържат от завземането до сдаването на властта. През 1944 г. БКП идва на власт и с всякакви методи и средства цели да я укрепи и задържи. Започват политическите престъпления. За мен това са най-тежките и неоправдани престъпления - властта не е бащиния, наследство. Тя е да се ползва от този, който може да е полезен за общото благо. За 45 г. са извършени много престъпления. После се задава преходът, който се оказа труден и тежък. Защо? Защото комунистите не сдадоха властта. Спомням си, че научихме за назначението на ген. Семерджиев за шеф на МВР на 27.ХII.1989 г., когато три дни имаше митинг-протест в София около Народното събрание за връщане на отнетите имена по времето на т. нар. Възродителен процес. Очаквахме нов човек на този пост, а назначиха стара номенклатура. Усещахме, че няма да има истински промени. Месец по-късно Семерджиев издава тази заповед за прочистване на досиетата. Това не е негово решение, а държавна политика. Управляващите търсеха стратегия за оцеляване при промяната. Те имаха едно наум - че може да изтърват властта, и трябваше да вземат някакви мерки. 134 105 досиета са унищожени.

- Вярвате ли, че всички са наистина унищожени?

-  Може да са унищожени, снимани или директно заминали за СССР - не знам. Имали са достатъчно време - от 1990 до 1992 г. Прокуратурата започва разследване и повдига обвинение срещу ген. Семерджиев за унищожаване на 134 105 агентурни дела. От 5 г. работя в комисията по досиетата. Потвърдиха се шаблонните методи и средства, използвани от ДС за създаване на агентурния апарат, някои от които съм изживял лично. Зная как се изграждат агенти доносници - бил съм 5 г. в затвора преди 1989 г. Натискът беше да влезеш в затвора по политически причини, като враг, там да те обработят и да излезеш агент доносник.  От противник те правят доносник. В досиетата е реалният начин на управление през тези 45 г. Прочистените досиета (най-вече на „големите” в политиката и на някои „малки”, ползвали определени практики) не позволиха значимите престъпления на режима да бъдат извадени наяве.

- От време на време (преди избори най-вече) "изтичат" досиета. Никой не се ли пита откъде идват, да потърси отговорност за този  рекет? 

-  В бъдеще също може да се появят досиета. Законът не ни позволява да разследваме откъде идват. Ние съхраняваме предадените на комисията досиета и обявяваме принадлежност, като работим сериозно с тази материя. Ако 45 г. не са се съобразявали с цената на човешкия живот, за нас е недопустимо да изкривяваме истината. Като профил досиетата са много различни.

- Миналата седмица стана ясно, че половината от досиетата на военните разузнавачи - 16 000 от 33 000 общо, са унищожени след 18 ноември 1989 г. Прочистване е имало и през 1999 г. - при управлението на ОДС.

- Прочистването продължава и сега. От информация по досиетата стигам до извода, че е имало агенти, които са работили за сигурността на България, но някои са ползвали облагите на системата и са създавали политически противници. Виждаш в досието: длъжност - голяма, патриотизъм - голям, но свършена работа - няма.

- Всички знаехме, че има досиета на ДС преди 10 ноември. Как трябваше да постъпи с тях коректно държавата? 

- Ако е управлявана джентълменски, нямаше да има страх от тези досиета и можеше да има публично отваряне, да бъдат достъпни до всеки. Но щом като престъпленията са „от ранг”, разкриването им е проблем. В някои соцдържави ги откриха, изучават ги и ги ползват като поука от миналото си. При нас не се случи. Разкриването стана чрез Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби  на Българската народна армия през 2006 г. при правителство на БСП. Започна се няколко години по-рано, но БСП реши в един момент, че е по-добре да се разкрият досиетата, след като са прочистени, отколкото да има лустрация. Лустрацията беше по-опасна за тях. След като няма лустрация, не беше опасно да ги разкрият.

- „Оцелелите”  досиета не са ли оставени с някаква цел?

- И това го има. През 1990 г. БКП не сдаде властта, но създаде сценарии за прехода. Създаде си опозиция. Преди имахме една партия с над 1 млн. членове, а след 1989 г. от БКП  се създадоха 423 партии - почти няма партия, чийто водач да не е бил агент на ДС. Основната цел на прехода беше той да е мирен, докато се подредят хората, които ще вземат банките и извършат приватизацията - превръщането на 100% държавна собственост в почти 100% частна. И го направиха сполучливо. Разпределиха спокойно парите и държавното имущество. Сега основната им задача е да се чака отдалечаване във времето, за да забравят хората къде е имуществото на държавата. За 25 г. направихме само милионери. Учудващо е за страна в криза, където проблем са работата и храната на човека, да имаме толкова милионери. Тук е възелът на прехода, но той не се коментира. Преходът е успешен за около 20-ина фамилии. Ако на Запад една фамилия е работила 100-200 г. за такова богатство, тук станаха милионери за 25 г. Никой не ги погва за парите. Няма и лустрация. Тези хора трябва да са доволни.

- Каква е вашата оценка за прехода?

- Не сме фактор нито в Европа, нито на Балканите. Държавата ни олекна - не е фактор в очите на собствения си народ. Нито една институция няма авторитет. Днес имаме бедни и богати. Богатите трудно се управляват, а бедният е послушен. Богатите у нас не са млади хора, забогатели със собствен труд. Те са от тестото на онова време. Парите са в хора, които не мислят за икономика, защото взеха парите без ум и без труд.  Няма кой да им потърси сметка за тези пари. Всички, които са част от управлението, са в кюпа. Те изпълняват всичко, поискано отвън. А Европа нямаше нужда от страна производител, а от пазар. Затова нямаме работеща икономика.

Затова ще чакаме помощ от Господ, защото станаха вярващи. Но те се научиха да плащат - и Господ ще подкупят (усмихва се горчиво). Надеждата ми е в младите...