Борис Михайлов: Следствието е било юмрукът на ДС

Борис Михайлов, член на Комисия по досиетата пред в. Телеграф

Документален сборник разкрива архивите на службата

Следствието е било може би най-съществената част от репресивния апарат на Държавна сигурност. Това обясни за „Телеграф" един от членовете на Комисията по досиетата - Борис Михайлов. Темата за следствието и Държавна сигурност е била детайлно изследвана от Комисията по досиетата и е намерила своето място в новия том от поредицата „Из архивите на Държавна сигурност".

Сборник

„На 21 февруари представихме 35-ия том от поредицата, който е озаглавен „Държавна сигурност и Следствието 1944 - 1991 г.", обясни Михайлов. Той посочи, че сборникът излиза малко по-късно, въпреки че темата за Следствието е доста важна. „Това се дължи на късното предаване на архива на Националната следствена служба, която съдържа архива на Главно следствено отделение и предходните варианти на Следствието", обясни Михайлов. По думите му, когато са изследвали темата, се оказало, че следствието е било може би най-съществената част от репресивния апарат на Държавна сигурност и то се явява едно посредящо звено между Държавна сигурност с агентурния апарат и съдилищата. „От момента, в който е засечена една противодържавна дейност, до налагане на съответната наказателна репресия Следствието е било по средата, като много често не се е стигало и до съд, а нещата са потъвали някъде по следствените арести", посочи Михайлов.

Организация

Сборникът „Държавна сигурност и Следствието 1944 - 1991 г." показва изключителната динамика на чисто организационното развитие на Следствието през годините. „След 1945 г. то е започнало като съвсем малка част от Държавна сигурност, после се е развивало, като започва да се разгръща много динамично в организационно отношение. Най-съществената му организация е през 1979 г., когато става Главно следствено управление към МВР. Оттогава то е самостоятелна структура към МВР и придобива същинските си репресивни функции", каза още Михайлов.

186 документа описват репресивния апарат

При подредбата на документите в сборника са обособени три тематични части, които са разделени на по две подтеми. Първата част включва основните документи, регламентиращи дейността на Следствието, които са обособени в два раздела. В единия са събрани заповеди, инструкции, решения на Политбюро на ЦК на БКП и разпореждания на Министерския съвет, а във втория са представени щатът и структурата. Във втората част от сборника са включени документи, свързани с оперативната дейност на Следствието. И тук има два подраздела - с доклади за следствената дейност и с планове, проблеми и предложения за подобряване на работата. Третата част е озаглавена „Сътрудничество". В нея има два раздела. Първият се отнася за международните срещи за обмяна на опит и сътрудничество, а вторият представя документи за взаимодействието на Следствието с други отдели на МВР, министерства и ведомства в България. Използваните документи в сборника са от служебния архив на МВР и от архива на Националната следствена служба. Общият им брой е 71, а в разширен електронен вариант има 186 документа.

Показват на видео чакалнята на ареста

Ровейки из архивите по друг повод, от Комисията по досиетата попадат на интересни филмчета от следствения арест. Оказало се, че най-голямата част от видеоархива на комисията е точно от Следствието. „Това са записи на следствени разпити, дори има и филмчета, които показват как през 80-те и 90-те години наблюдават чакалнята на следствения арест, където чакат лица, повикани за разпит, и ги наблюдават какво правят, докато чакат, преди да ги разпитат. Именно там е най-интересната част от видеоархива. Той не е малък, като по-голямата част са материали от Следствието, а другата част са материали от Школата на МВР на Георги Димитров", обясни Борис Михайлов.