Евтим Костадинов: БСП не предполагаха, че Комисията по досиетата наистина ще работи. Затова се опитват да я закрият

www.topnovini.bg/ Васил ШУШКОВ

- Г-н Костадинов, как ще коментирате поредния опит на депутати от БСП да закрият Комисията по досиетата?

- Както вие казахте “поредния опит”. Дали ще е предпоследен или последен, това е пореден опит на БСП. Те го заявиха открито и официално - никога не са крили намерението си. Опитите за спиране на дейността на комисията и за отмяната на този закон са видни още от самото му създаване.

- Но защо го правят? Доколкото си спомням именно по време на тяхното управление комисията бе създадена?

- Никой явно не е предполагал, че комисията ще работи стриктно по закона, ще спазва написаното в него колкото и неприятни да са последиците от решенията на комисията. Винаги сме се старали, основната ни задача е да изпълним закона. Никой явно не е предполагал, че комисията ще успее да направи това, което направи в рамките на тези 9 години, т.е. да изгради този архив в град Банкя, да създаде тази материална база, където да се разположи архивът. Бяха предоставени терени и сгради, които изглеждат много по-зле от сгради, които са били обект на нападение от нападение от войните. Но в крайна сметка в страната имаме архив, който, бих казал, е на едно средно европейско ниво.

Започнаха в последствие опитите да не се предоставят архивите. Още в началото на служебния кабинет на Марин Райков започна противопоставянето да се предоставят архивите на “Военна информация”, на военния архив във Велико Търново и всичката информация, която е съсредоточена предимно във военното министерство. Защо е това нещо и кой има интерес тези архиви да не се отворят и тези документи да не се предоставят по каналния ред?

Правеха се различни спънки комисията да не си върши работата или да се забави нейното темпо. Дори в края на втория мандат бяхме поласкани от признателността на същата тази политическа сила, която едва ли не прокламираше, че комисията си е свършила работата и трябва да й се благодари по подобаващ начин. Тогава пак бе предложено комисията да бъде закрита и архивът да премине в ръцете на държавния “Геоплан”, а знаете кои го управляваха в тогава.

Когато премине архивът в един друг порядък на използване и съхранение, може да си дадете отговора какво ще стане с наличността на предоставените документи, към които вече се проявява интерес от много изследователи, както и вече от млади хора.

Това всъщност е затруднението и нежеланието да се отворят до край архивите. Комисията, знаете, че още в началото на втория си мандат, лично дори аз в няколко изказвания съм казвал, че ще работим активно да изпълним закона в рамките основно на двете задачи - да съберем всички архивни документи от всички ведомства, както е по закон, и да извършим проверката и да известим обществото които публични личности са свързани с Държавна сигурност и в края на мандата да покажем, че всъщност сме успели да го подредим този архив и имаме условията да създаде един Институт за национална памет.

В момента тези, които бяха активни в атакуването на това мое виждане преди четири години, сега виждаме това едва ли не като тяхна идея и че всъщност са инициатори на един нов закон, който да даде възможност за отварянето на архивите и изследването им в публичното пространство. Но основната им цел, както виждате в този проектозакон, е да не се дава възможност обществото да получава информация за публичните лица. И второ - което още в началото на прехода се е спряло, да не се установява принадлежност на лица, за които има само т.нар. “картонче”.

Явно тази тема още съществува от началото на прехода и неслучайно са унищожени много от работните и личните дела на регистрираните или тези, които са имали достъп до Държавна сигурност?

- Става въпрос за пожара в Партийния дом или не само?

- Не, пожарът в Партийния дом е друга тема. Тук става дума за унищожаването на архивни документи в Министерството на вътрешните работи още когато там е бил основният архивен фонд по времето на министър (Атанас) Семерджиев. Тогава започва унищожаването. Ориентировъчно се говори над 100 000 архивни дела са били унищожени. И тогава всъщност е останала само регистрацията и т.нар. “картончета” в съотвените картотеки.

Това ясно прозира и в проектозакона им - никой не е явно предполагал, че ще се приеме такъв закон, по който в момента комисията работи - че ще се установява само по картонче и по регистрацията с регистрационен номер и комисията ще обявява в публичното пространство принадлежност към Държавна сигурност. Тоест не може да се докаже активността - колко активно е работил този сътрудник, агент, съдържател на явочна квартира, колко дейност е развивал оперативният работник и т.н., защото тези архивни документи са унищожени.

Тук ще отворя една малка скоба - дори в практиката на административните съдилища прозира и това виждане - да се търси установяване на истинската, съдържателна дейност на активно регистрираните сътрудници, което сами разбирате, при унищожените документи не може да се установи. И в крайна сметка целта на съставителите на закона и на Народното събрание, което го прие, категорично не допусна да се установява принадлежност, като се изследва дейността на съответното регистриране на това лице. Колко активно е работил, какво е работил, защото в по-голямата си част тогава се прецени, че по-голямата част от архивните документи. Основната цел тогава бе да се спре този политически рекет с обвиненията в публичното пространство: “Този има картонче, онзи няма картонче”. Заради това тогава Народното събрание и вътрешната комисия приеха да се установява принадлежност и само по картонче.

Виждате, че вносителите на този проектозакон сега искат това да бъде отстранено, да се иска изключително, както се казва, съгласието на публичните лица. Другият въпрос е - а на жертвите кой ще им поиска или ще каже поне една единствена дума - извинявайте?

- През тези години имало ли е политически натиск от страна на БСП или други партии над Вас? Например някой да не бъде обявяван и името му да остане скрито?

- Определено бих казал, че не е имало такъв натиск. Имаше действия, с които се опитваха да ни спрат да развием скорост в своята си работа. Знаете, че започнахме само с едно решение на Народното събрание за състава на комисията - и то дори бе в нарушение на закона. Комисията бе избрана на 4-5 април 2007 г. със закъснение според изискванията на закона. В крайна сметка след избора на комисията ние нямахме дори сграда, материална база, а да не говоря и за достатъчно финансов ресурс за 2007, 2008 г. Според тук бяха умишлено направени тези неща - така че комисията да съществува по закон, да се опитва да набира скорост и да прави нещо, но в крайна сметка да не може да се достигне това, което в рамките на 9 години - казвам го със съвсем чиста съвест - успяваме да достигнем това, което тези страни още през 90-е години успяха. И виждате, още не сме стигнали до края, а вече се опитват да го спрат.

- С какво в момента се занимава комисията, каква група лица проверява? Знаем, че преди изборите се проверяваха кандидат-кметовете и кандидатите за общински съветници?

- В момента продължаваме с проверките на кредитните милионери, с лица, които са участвали в приватизацията на общински и държавни предприятия, тези, които тогава са участвали в управлението на тези предприятия. Знаете, може би това разпали БСП към виждането за разширяването на обхвана на закона, внесен от народните представители Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов. Това много раздразни БСП - проверката на лицата, които са участвали в управлението на тези предприятия. Не мога да си обясня защо, след като те са публични. Явно ако в публичното пространство излезе принадлежността на тези лица, те го считат като обида. И тук е продиктуван цялостният замисъл на тези, решили да прокарат този проектозакон.