ПЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПАМЕТ – „1956. КОНТЕКСТ, ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ПАМЕТ”

  От 24 до 26 май 2016 г. в Будапеща се проведе петото издание на международния симпозиум на европейските институции за преоценка на миналото, темата на симпозиума „1956. Контекст, въздействие, памет” отбеляза 60-ата годишнина от Унгарското въстание от 1956 г. Комисията по досиетата бе представена от Екатерина Бончева – член на Комисията.

Традиционно симпозиумът се организира от Европейската мрежа за памет и солидарност (ENRS ), която изследва, документира и популяризира познанието за европейската история на 20-ти век, като поставя специален акцент върху темата за войните, тоталитарните диктатури, принудителното преселване, както и националистически, расистки и идеологически мотивирани преследвания. Форумът предоставя възможност за провеждане на дискусии и дебати по въпросите за общата европейска култура на паметта и изграждането на общ исторически разказ за Европа през 21 век. Това е свързано с убеждението, че е налице необходимост от общо и многоизмерно отношение върху историята на миналия век, която взема под внимание различните разкази, чувствителност, исторически опит и техните интерпретации.

Екатерина Бончева представи в своята турбо презентация изследователската дейност на Комисията, като акцентира върху сборника и документалната изложба „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)”, които са съвместен проект с ДА „Архиви. Този проект се фокусира върху процесите и събитията, случили се в България след смъртта на Сталин. За втора поредна година  турбопрезентациите са включени в отделен панел, с цел улесняване обмена на информация и сътрудничеството между различните национални и международни институции.

Участие във форума взеха историци и представители на институции и организации от близо 30 страни: проф. Марк Креймър, директор на програма за изследване на Студената война към Харвардския университет, историкът Янош Райнер професор по съвременна история и директор на Института за история на Унгарската революция от 1956, проф. Анджей Новак от института по история към Ягелонския университет, д-р Рос Джонсън от Международния научен център “Удроу Уилсън”, д-р Лукаш Камински, председател на Полския институт за национална памет и др.

По време на тридневния форум бе обсъдено въздействието на Унгарските събития от 1956 г. върху историята на целия Източен блок, както и превръщането му в еталон за други движения в страни под съветско господство. Унгарското въстание бе определено като повратна точка, която събужда надеждите за постигане на независимост и има дълбоки последици в бъдещето. Многократно бе подчертано, че всички участници в революцията през 1956 г., са се борили не само за свободата на собствената си страна, а и за свободата на целия регион. Дискутирани бяха и въпросите за сталинизма и десталинизацията в Източна Европа, както и защо възприемането и паметта за тези периоди толкова много се различават в отделните страни. Специално внимание бе отделено на описанието на обществата под комунистическо управление в Източна Европа и техниките, които комунистическите режими използват за справяне по време на криза.

Симпозиумът бе съпроводен от изложба на плакати, озаглавена „1956-2016” – символ на паметта за Унгарската революция в една по-широка национална перспектива. Изложбата бе подготвена от творци от различни страни, различни поколения, опит и биография: Ралф Буркхард от Германия, Франтишек Гулдан от Словакия, Йосиф Кирали от Румъния, Ищван Орос от Унгария и Лешек Зебровски от Полша.