Корея в българските архиви

Обявяване на първоначалните резултати от многостранната изследователска работа по образователния проект за отношенията Корея-Източна Европа  

  През декември 2014 г., няколко институции в Корея и Европа започнаха многостранен проект, за да се идентифицират, дигитализират и в крайна сметка да се публикуват архивни документи от Източна Европа, свързани с историята на Северна и Южна Корея. С подкрепата на Националната фондация за научни изследвания на Корея, (NRF-2014S1A5B4063341), университета Сонгюнгван и Софийския университет започнаха да   изследват държавните архиви в България, свързани с Корейската история от 1945г.

  В Корея, проектът се управлява от проф. Джаикую Джин, директор на Академията на източноазиатските изследвания към  университета Сонгюнгван. Основана през 1398 от династията Чосон,  Сонгюнгван  е най-старото учебно заведение в Корея. В България проектът се координира от гост доцента Союнг  Ким, от департамент кореистика, Център за източни езици и култури, в Софийския университет. Професор Йордан Баев, координатор на българския  център за изследване на Студената е старши консултант на проекта.

  През първите две години от работата по проекта (2015-2016), изследователския екип е работил в шест различни държавни архива в България с документи, свързани с Корея. Архивните материали са от 36 фонда и включват повече от 150 описа и около 1800 папки. Като цяло, за периода от 1945-1995 г. българските архиви съдържат повече от 30 000 страници свързани с Корея.

Най-значимите колекции са открити в Държавна агенция „Архиви”  в София. Те включват записи на бившата комунистическата партия, поверителни документи на Съвета на министрите, записи на Министерството на външната търговия, файлове от Българския червен кръст, доклади от Министерството на външните работи и от някои други държавни и обществени агенции. (През 2011 г. дипломатическите доклади и преписки за периода 1944-1975 г. са били прехвърлени в Централния държавен архив. Документите от 1976-1995 г. са все още в Дипломатическия архив на Министерството на външните работи в София.) Записите на разговори между Тодор Живков и Ким Ир Сен през 1956 г., 1973-1975 г. и 1984-1985 г., са сред документите, събрани от изследователския екип.

  Екипът на проекта е открил някои по-важни строго секретни материали, от българските военни и чужди разузнавателни служби, съответно в Държавния военноисторически архив във Велико Търново и Централизирания архив на Комисията по досиетата в Банкя. Някои от тези документи са наскоро публикувани в сборника „ ДС  и РУ на ГЩ на БНА в Азия(1944-1991”)  от документалната поредица „Из архивите на ДС”  съставена и редактирана от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

     В допълнение към текстовите колекции, изследователският екип работи и с визуални материали във фотоархива на Българската телеграфна агенция (БТА) и видео архива на Българската национална телевизия(БНТ).

  Най-ранните записи, открити в българските архиви за установяване на дипломатически отношения между България и Северна Корея датират от ноември 1948 г. Колекциите датиращи от Корейската война и нейното непосредствено влияние включват и файлове на пропагандни кампании в Източна Европа, материална помощ на България предоставена за Северна Корея, хуманитарни помощи/медицински мисии, както и наличието на повече от 500 корейски сираци в България в периода 1952-1960г.

  България е оказала  значителна  материална помощ на Северна Корея след края на война. Взаимното сътрудничество между двете страни се е увеличило значително под формата на двустранни търговски, научни и културни обмени. През 1962 г., обаче, дипломатическите отношенията между двете комунистически страни се влошат драстично. Севернокорейски дипломати се опитвали да предотвратят подаването на молби от корейски студенти за политическо убежище в България, това води до замразяване на отношенията за период от шест години. Документи, разкрити от изследователския екип на проекта разкриват какво се точно се е случило по това време и как България и Северна Корея, в крайна сметка нормализират двустранните си  отношения в края на 1960-те години.

  Избрани документи от българските държавни архиви, които са около 25 процента от всички файлове, са сканирани и подредени в голяма база данни с кратки пояснения за всеки един от тях. В анотациите са преведени на корейски, и дигитализираните копия на документите, заедно с пояснителните бележки, които скоро ще бъдат на разположение в Академията на източноазиатските изследвания към Университета Сонгюнгван  в Сеул и в катедрата по кореистика на СУ. Избрани ключови документи също ще бъдат публикувани на английски скоро от Програма История и публична политика на Уилсън Центъра, придружени от увод и допълнителна информация за проекта.

  Следващата цел на проекта е да се редактира и публикува на корейски и български език, подробен каталог - около 200 страници с информация за всички български архивни източници, свързани с Корея. Като част от проекта, Университета Сонгюнгван  и Софийския университет организираха  два академични семинара през 2016 г. ,а трети  семинар ще се проведе през март 2017 г. с участието на учени от София, Сеул, Белград, Букурещ, Будапеща и Варшава.

   Използвайни системното проучване на българските архиви, Академията на източноазиатските изследвания към Университета Сонгюнгван  и СУ започна нов съвместен образователен проект в края на 2015 г. С подкрепата на основната университетска програма за кореистика на Министерството на образованието на Република Корея и за насърчаване на служба кореистика на Академията (AKS-2015-Олу-2250004), проектът е озаглавен "Създаване на общо образование и научни изследвания за изучаване и разпространение на кореистика в Източна Европа ".

  Като част от проекта, Софийският университет създаде нова магистърска програма в департамент кореистика. Студентите в програмата ще изследват новите дигитализирани архивни източници и ще ги използват в своите магистърски тези. По този начин, най-новите архивни констатации за Корея ще бъдат използвани, с цел да се подпомогне развитието на  историографията, чиято основна цел е залегнала в Рамковото споразумение от 2010 г. между Европейския съюз и Република Корея за засилено взаимно разбирателство в областта на науката и културното сътрудничество.

 Линк към публикацията на страницата на официалния сайт на Международния научен център "Удроу Уилсън" към Конгреса на САЩ за публична, научна и културна дипломация