ДОКУМЕНТИТЕ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ – ИЗВОР НА ИСТОРИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ

   По повод двегодишнината от създаването си Комисията по досиетата организира конференцията с международно участие на тема: „ДОКУМЕНТИТЕ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ – ИЗВОР НА ИСТОРИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ”. Събитието уважиха министърът на вътрешните работи Михаил Миков, председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов, неговият заместник в парламентарната комисия Касим Дал и депутатите Станимир Илчев и Ахмед Юсеин. Официални гости на конференцията бяха и техни превъзходителства: Михаил Котман – посланик на Република Словения, Рейн Ойдекиви – посланик на Република Естония.Със свои доклади участие в конференцията взеха и представители на партньорските организации на българската комисия от Полша, Словакия, Румъния, Естония, Словения и Германия, които споделиха своите виждания за значението на архивите на тайните служби за осветяване истината за близкото историческо минало на бившите социалистически страни.Форумът откри председателят на комисията Евтим Костадинов, който запозна гостите и участниците със свършената работа. “За две години са проверени над 72 000 души, установена и обявена е принадлежност на 2012 души, сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните органи на Българската народна армия. В комисията са постъпили над 4500 заявления за запознаване с документи и над 2000 души лично са посетили обществената читалня”. В оценката си за работата на комисията министър Михаил Миков подчерта, че тя е намерила граници, които да издигнат авторитета й, а не да бъде заложник на различните политически интереси. Той припомни, че нейното създаване бе резултат на политическа воля, решението за която не е било лесно. В резултат дейността на комисията, обществото ни доказва, че има сили да погледне към миналото си и трезво да оценява и тежките, и хубавите моменти от него.Особен интерес предизвикаха данните от социологическото проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение, които представи неговата директорка Лидия Йорданова. Според изследването 61 % от българите са категорични, че хора с досиета нямат място във властта. От страна на комисията свои изказвания направиха Екатерина Бончевана, която говори за разцеплението на емиграцията като проект на ДС и д-р Валери Кацунов, който направи обобщен анализ за значението на документите на тайните служби за българската история.Програмата на конференцията бе наситена с изказванията на голям брой участници, изследователи и журналисти, които изследват архивите на Държавна сигурност. Богадана Лазарова (Дарик радио) разкри схеми от контрабандните канали по времето на социализма; Цвета Трифонова (Института за литература) припомни за съдбите на писателите с досиета; Момчил Методиев (Институт за изследване на близкото минало) направи портрет робот на оперативните работници – вербовчици; доц.д - р Йордан Баев (Център за изследване на студената война) говори за разузнавателния обмен между тайните служби от Варшавския пакт; Васил Къдринов (Център Хана Аренд) прикани след новите избори да имаме “чист пармаент”; доц. Георги Лозанов  (СУ – Катедра „Журналистика и масови комуникации”) анализира ролята на ДС за изчезването на личния свят на човека; доц. Искра Баева (СУ- исторически факултет) открои мястото на тайните служби по време на възродителния процес; доц. Костадин Грозев (СУ -  исторически факултет) сподели интересна информация относно Закона за свобода на информацията в Съединените щати; д–р Пламен Дойнов (НБУ) охарактеризира жанровете на ДС – литературен архив и тайна публичност, а проф. Димитър Луджев (Институт по история при БАН) направи препратка назад във времето, когато е бил военен министър, и разказа за информацията, която е получил за унищожаването на огромни масиви от документи на бившите тайни служби.По време на конференцията гостите и участниците в нея получиха новото издание на Комисията по досиетата – брошурата “Две години по-късно”, която включва подробна информация за нейната работа.   Нередактирана стенограма от конференцията  -  отворете в MS Word формат