Комисията представи документалния сборник„Държавна сигурност и средства за масово осведомяване /1944-1991/“

   На 12 декември 2018 г. Комисията представи документалния сборник „Държавна сигурност и средства за масово осведомяване /1944-1991/“ от поредицата „Из архивите на ДС“. Представянето бе под формата на лекция със студенти от факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“, с любезното съдействие на Декана на факултета проф. д-р Теодора Петрова.

   Домакин на лекцията бе проф. Николай Михайлов от катедра, комуникация, връзки с обществеността и реклама.  Комисията бе представена от г-жа Мариана Даракчиева, секретар, г-жа Екатерина Бончева, член и експерти от отдел „Изследване и публичност на архивите.“

  Представянето започна с въпрос от страна на г-жа Бончева към младите хора в залата, дали са чували нещо за Държавна сигурност, от своите родители, баби и дядовци или въобще говорили се в техните семейства по тази тема.  Двама трима вдигнаха ръка, а само едно момиче сподели, какво е слушала от баба си. 

   Г-жа Бончева направи анализ на работата на тайните службите, като подчерта, че тяхна основна цел по думите на Вълко Червенков, министър-председател на НРБ от 1950 до 1956 г. е: „Държавна сигурност трябва да е очите и ушите на партията“- тя трябва да контролира и да всява страх сред хората и да репресира, защото в тоталитарните системи контролът и проникването са най-важните функции, които изпълняват службите. По нататък тя проследи развитието на тайните служби в годините, като направи разликата, че „нашия разказ е обоснован само и единствено на документите, той може да бъде разказан и чрез разказите на хората, чрез личните им съдби и преживявания. Този разказ винаги е много емоционален, но чрез нашите издания се стремим да стигнем до истината само чрез документите“.

   По нататък г- жа Бончева, говори за размерите, които е достигнал апарата на  ДС, като цитира един документ от 10 януари  1990 г. от бившето ръководство на МВР, където тогавашния министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев докладва: „трябва да сведем числеността на ДС до едни нормални размери, защото, ако хората разберат истинската и численост , ще излязат и ще ни убият с камъни“.   

 Красимира Христова, старши експерт от комисията, която работи по сборника разказа, че органите на ДС са развивали една изключително активна дейност по отношение на средствата за масово осведомяване в НРБ. По време на комунистическата диктатура, средствата за масово осведомяване са използвани за налагане на пълен контрол върху общественото съзнание.

Методите, които използват органите на Държавна сигурност за постигане на тази цел са основно два:

• Дезинформацията, чрез която хората се манипулират и
• Филтриране на информацията в печатните и електронни медии.

  В редакциите на най-тиражираните вестници се изграждат апарати от агентура и доверителни лица за придобиване на своевременна информация.

  По повод на някои задгранични обекти като радио-журналиста Петър Увалиев, публициста Георги Марков, Асен Игнатов и други се планира провеждане на по-остри мероприятия с цел тяхното обезвреждане и компрометиране, като мероприятията се извършат съвместно с ПГУ. По време на срещата на ръководството на Шесто управление, отдел I със съветските другари се поставя въпросът за използване на резидентурите на ПГУ за същата цел, т.е провеждането на остри мероприятия, като се разгледа опита на КГБ. 

  За подобряване на контра-разузнавателната работа в обслужваните обекти: Институт по Радио и Телевизия, СБЖ, Българско радио и Българската телевизия, БТА и „София- прес“, пред личния състав на отделение I, отдел I при Шесто управление на ДС, през 1975 година е поставена задачата, да работи за придобиването на 23 нови агенти, вербуването на 15 съдържатели на ЯК и за реализирането на няколко дела на оперативен отчет.

 До 1975 година, за противодържавна агитация и пропаганда са заведени няколко дела за оперативна проверка: ДОП „Бухал„ на Константин Халачев – безпартиен, фотожурналист; ДОП „Изтърсак“, заведено на Калин Големинов от Радио „София“ – за подозрителни връзки с граждани от капиталистическите страни; ДОП „Ситният“ на Барух Шамлиев, коментатор в Радио „София“ – злословил по адрес на икономическата политика на БКП; ДОП „Неудачник“, редактор в Радио „София“ – установил подозрителни връзки с представители на развиващите се страни и други.

  На събитието бяха проф. Николай Михайлов, зам.-декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, медийният експерт Георги Лозанов, Йордан Евтимов и още редица преподаватели в журналистическия факултет.