Комисията гостува в Смолян;

  На 15 май 2019 г. по покана на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ Комисията по досиетата гостува на филиала на университета в град Смолян. На срещата бе представен сборника „Държавна сигурност и изборният процес 1944-1991“ 52–то издание от документалната поредица „Из архивите на ДС“ и документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност“ заснет по повод 12 години от създаването й.

  Домакин на представянето бе проф. Илиан Иванов, директор на филиала, той приветства инициативата на Комисията  и благодари за оказаната чест. Модератор бе доц. д-р Русалена Пенджекова, зам.-директор по учебна дейност, която въведе аудиторията в темата на срещата.

  Комисията бе представена от Евтим Костадинов, председател, Айруш Хаджи, зам. председател, Мариана Даракчиева, секретар  и членовете Иванка Жекова,  Екатерина Бончева, Георги Пангаров  и Борис Михайлов.

   Евтим Костадинов сподели пред гостите, че чрез изследователската работа на Комисията, хората могат да се докоснат до хилядите човешки съдби, които са заровени  между страниците на архивните документи. Темите на изданията са заимствани от истинския живот и показват отношението и работата на Държавна сигурност във всички сфери на обществено-политическия, икономическия  и културния  живот в България през периода 1944-1991 г. Г-н Костадинов, подчерта, че днешната тема за влиянието на Държавна сигурност в изборния процес е изключително актуална, защото в момента сме на прага на нов изборен процес свързан с Европейските избори.

   Старши експерт Красимира Христова, която е съставител на сборника в презентацията си говори за дейността на органите на Държавна сигурност, свързана с провеждането на  парламентарните избори в България през периода 1944-1991 г. по време на комунистическия режим. Още с провеждането на изборите за Двадесет и шесто Обикновено Народно събрание през 1945 година и изборите за Шесто Велико Народно събрание през 1946 година започва настъплението и утвърждаването на тоталитарния политически модел в България. През този период агенти и информатори на Държавна сигурност активно следят лидерите на опозиционните организации и всички лица, обявили се срещу комунистическата власт, с цел тяхното отстраняване от политическата сцена или ликвидиране. До края на 50-те години, голяма част от българите, изразили по един или друг начин неодобрението си към комунистическата власт вече са обекти на Държавна сигурност и са взети на отчет. Отнета е всяка възможност тези хора да въздействат в бъдеще върху изборните процеси в България.

  Непубликувани досега сведения относно провеждането на Седмото Велико Народно събрание през 1990 г. са поместени в края на сборника, само за уточнение в неговия състав  влизат 63 души, агенти на комунистическата Държавна сигурност. До голяма степен тези сведения определят насоките, в които трябва да се търсят отговорите на все още неизяснени въпроси, свързани с българския преход от тоталитаризъм към демокрация.

    Изнесените документи за провеждането на изборния процес през онези години, предизвикаха дискусия в която се включиха представители на академичната общност от университета с въпроси относно териториалното разпределение на изборната активност на населението в различните региони на България.

  Доц. д-р Русалена Пенджекова се обърна към младата аудитория с думите: „Битката за паметта е важна затова, защото документите не са добри или лоши, те са такива каквито ние сме ги създали. По важно е как интерпретираме информацията от документите, какви документи подбираме, в какъв документален контекст ние разполагаме и анализираме съответната информация, но това трябва да бъде правено професионално и отговорно. И в тази връзка Комисията по досиетата може да бъде определена като един от най активните съвременни археографски центрове.“- допълни тя.

 Г-н Костадинов направи кратък анонс преди прожекцията на документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на държавна сигурност“ създаден по повод 12 години от създаването на Комисията и подчерта, че този филм е един „своеобразен отчет“ за цялостната  й дейност.  Филмът за пръв път се показва пред аудитория, след премиерата му на 14 май в кино „Одеон“ в София.  

   Срещата продължи повече от три часа, в нея взеха участие представители на университета,  граждани и общественици от Смолян и региона.