Комисията по досиетата представи документалния сборник „Държавна сигурност и забранени организации (Бранниците, Ратниците, Легионерите и младежите от Отец Паисий“) (1944-1991)“ в Югозападния университет, Благоевград.

   На 29 април 2018 г. Комисията по досиетата представи 42-то издание от документалната поредица „Из архивите на ДС“ - „Държавна сигурност и забранени организации (Бранниците, Ратниците, Легионерите и младежите от Отец Паисий“) (1944-1991)“ в Югозападния университет, Благоевград. Събитието се проведе в читалнята на библиотеката на университета при засилен интерес от страна на студенти, преподаватели и граждани на Благоевград.

    Комисията бе представена от председателя Евтим Костадинов, зам.- председателя Айруш Хаджи, Екатерина Бончева, член на Комисията и експерти от отдел "Изследване и публичност на архивите“.

 Събитието откри зам. - ректорът на университета Георги Апостолов, който приветства аудиторията и изрази благодарността си към Комисията за нейната инициатива да гостува в Югозападния университет. Модератор на срещата доц. Валентин Китанов.

  Председателят на Комисията, Евтим Костадинов от своя страна благодари на ръководството на университета за тяхното гостоприемство и изрази радостта си от интереса на младите хора към темата. Той запозна аудиторията с някои по интересни моменти от историята на създаването и приемането на закона /ЗДРДОПБГДСРСБНА/ през 2006 г. и избирането на Комисията от 40-то Народно събрание на 5 април 2007 г. Г-н Костадинов подчерта, че с много труд, ентусиазъм и постоянство Комисията е успяла да се съхрани във времето, въпреки опитите за закриването й, като изпълнява стриктно и безпристрастно изискванията на закона. В края на изказването си председателят покани студентите да посетят Централизирания архив на Комисията в Банкя, който е изграден в рамките на първия мандат на Комисията и е един от най- модерните архиви в страните от Източна  Европа.

    Г-жа Екатерина Бончева в своето експозе се спря на първо място на избора на заглавието на сборника: „Защо се спряхме на името забранени организации, а не избрахме името фашистки организации? Защото тези организации, за които става дума, имат разбира се външни белези на фашистки организации, при много от тях има антисемитизъм, например при ратниците, има наченки на фашистка идеология, но това са чисто националистически организации  и затова се спряхме на това заглавие.  Отношението на ДС към тези забранени организации не е било по–различно от отношението на тези служби към други масови прояви и организации по онова време. В сборника има един списък където се изброяват 68 организации, които са определени като такива, но ние се спряхме само на тези, защото за тях има най много документи“- каза г-жа Бончева.

   По натъка Екатерина Бончева се спря и на хората заклеймени с понятието „бивши хора“, които са били преследвани и репресирани, както членовете на забранените организации, макар да са нямали нищо общо с тях. Агентурно - оперативната работа на апарата на ДС по „вражеският контингент“ е била доста организирана, според една статистика, поместена в документите от сборника в която се казва, че „вражеският контингент“ е от 482 души, а по него са работили 661 агенти.

   Проф. Владимир Мигев, историк, който бе гост лектор на презентацията, представи сборника от гледната точка на историка, като изказа тезата, доколко този сборник е необходим и полезен за науката: “Трябва да благодарим на Комисията по досиетата, тъй като този сборник обобщава и обогатява нашите познания, за този изминал период.“ Проф. Мигев, направи  анализ на националистическите  организации, в България, след 9 септември 1944, като се спря на някои исторически факти за работата, числеността и характера на тези организации.

  Георги Симеонов, младши експерт от отдел „Изследване и публичност на архивите“  разказа за работата си по събиране на документите в сборника.  В своята презентация   той постави акцент върху работата на ДС по „разтурянето“ на тези организации, които водят до уронване на авторитета на „новата социалистическа власт“. В презентацията са показани различни документи от сборника, които предизвикват интерес, като  документът с който се забранява съществуването на всички организации това е  „I-во постановление на Министерския съвет взето в заседание от 06.09.1944 г. за Забраната на „всички организации с фашистка и национал-социалистическа идеология“. Друг такъв документ е и част от списъка със забранените организации, където те са описани подробно.

  Представянето завърши с дискусия, на която бяха зададени много въпроси относно промените в закона по който работи Комисията, не бе отминат и въпросът относно  обявяването в принадлежност към структурите на ДС  на световно известната френско-българска писателка, лингвист и философ проф. Юлия Кръстева.

 Отзиви от събитието в пресата:ТУК