www.comdos.bg
Начало Контакти
Bg En

Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия for disclosing the documents and announcing affiliation of Bulgarian citizens to the State Security and intelligence services of the Bulgarian National Army

Комисията излезе с Решение № 2-2462 от 08.05.2025 г .- Отраслова приватизация 1998 г.;  Комисията излезе с Решение № 2-2461 от 14.04.2025 г .- Отраслова приватизация 1998 г.;  Членовете на Комисията дадоха отчет за 18-годишната си дейност;  
  • > Нормативна основа
    • > Закони   |  
    • > Правилник   |  
    • > Вътрешни правила   |  
    • > Стратегически цели   |  
    • > Резолюция   |  
    • > Бюджет   |  
    • > Проектобюджет и средносрочна бюджетна прогноза в програмен формат   |  
      |  
  • > Структура и състав на Комисията   |  
  • > Доклади пред Народното събрание   |  
  • > Имате право   |  
  • > Защита на личните данни   |  
  • > Сигнали по ЗЗЛПСПОИН   |  
  • > Обслужване на граждани
    • > Приемна   |  
    • > Заявления   |  
    • > Читалня   |  
    • > Вътрешни правила   |  
      |  
  • > Проверени институции
    • > установена принадлежност   |  
    • > неустановена принадлежност   |  
      |  
  • > Описи и архивни документи
    • > Документи от МВР   |  
    • > Документи от ОД на МВР   |  
    • > Документи от НРС   |  
    • > Документи от Служба Военна информация   |  
    • > Документи от НСлС   |  
    • > Документи от НСО   |  
    • > Документи от Служба Сигурност-ВП и ВКР   |  
    • > Документи, предадени в Централизирания архив от граждани   |  
    • > Инструкция за оперативния отчет на ДС №I-20/20.01.78   |  
      |  
  • > Съдебни решения   |  
  • > Достъп до информация   |  
  • > Публични изяви   |  
  • > Документите проговарят   |  
  • > Нашите издания   |  
  • > Международно сътрудничество   |  
  • > Медиите за нас   |  
  • > Социологически барометър
    • > EXACTA 2017   |  
    • > НЦИОМ 2012 г.   |  
    • > НЦИОМ 2011 г.   |  
    • > НЦИОМ 2010 г.   |  
    • > НЦИОМ 2009 г.   |  
    • > НЦИОМ 2008 г.   |  
      |  
  • > Плащания в СЕБРА
    • > Плащания за 2024 г.   |  
    • > Плащания за 2023 г.   |  
    • > Плащания за 2022 г   |  
      |  
  • > Финансови отчети
    • > Отчети 2024   |  
    • > отчети 2023   |  
    • > Отчети 2022   |  
    • > Отчети 2021   |  
      |  
  • > Профил на купувача
    • > Процедури по ЗОП   |  
    • > Събиране на оферти с обява или покана   |  
    • > Съобщения по чл.20 ал.4 от ЗОП   |  
      |  
  • > Конкурси и съобщения   |  

Комисията излезе с Решение № 2-2462 от 08.05.2025 г .- Отраслова приватизация 1998 г.;

Комисията излезе с Решение № 2-2461 от 14.04.2025 г .- Отраслова приватизация 1998 г.;

Членовете на Комисията дадоха отчет за 18-годишната си дейност;

Публични изяви

 Съобщете ни, ако имате проблем с тази страница.

Екатерина Бончева: „Разказът за комунизма през архивите на комунистическите тоталитарни служби и на БКП става все по видим и набира скорост....”

   На 24 юни 2016 г. в Централния военен клуб се състоя дискусия на тема „Уроците на миналото, паметта за комунизма и осмислянето на тоталитарните режими”. Държавният глава Росен Плевнелиев и федералният президент на Република Германия Йоахим Гаук бяха основни участници в дискусията.

   Панелисти от българска страна бяха Георги Саръиванов, проф. Ивайло Знеполски и Екатерина Бончева, член на Комисията. От немска страна: г-жа Улрике Поппе - Комисар на провинция Бранденбург за изследване на последиците от комунистическата диктатура и бившият германски външен министър г-н Маркус Мекел.

  В събитието участваха още и Ваня Жекова, член на Комисията по досиетата, народни представители, историци, общественици, представители на правителствени и неправителствени организации и ученици от средния курс.

  Държавният глава Росен Плевнелиев при откриването на дискусията заяви: „Истината за престъпленията на тоталитарните режими трябва да се помни, осмисля, да се предава обективно на следващите поколения. Трябва не само да поддържаме спомена жив, но и да осмислим опита си. Трябва институциите, образованието и възпитанието на младите да ни гарантират, че тоталитарните практики и тоталитарната култура са недопустими в днешна и утрешна България”

  Президентът Плевнелиев определи като една от големите заблуди, насаждани систематично в обществото, тезата, че комунистическият режим е приветстван и посрещан с желание и одобрение от българското общество след събитията от 9 септември 1944 г. „Архивните документи сочат друго – българският народ открито се противопоставя на масовите репресии веднага след 09.09.1944 г., както и на налагането на комунистическа тоталитарна система по съветски образец. Нека си спомним за българските горянски чети – първите се сформират още през пролетта на 1945 г. Реално това е първият автентичен народен бунт в страните от Източна Европа срещу комунистическия тоталитарен режим“, посочи държавният глава, според когото темата за Горянското движение в България е една от най-премълчаваните.

„Дори когато се гарантира достъп до документите на репресивната комунистическа държава, все още сме длъжници на нашите деца, все още в техните учебници истината за комунистическия режим е схематично представена, със сух и формален език, без факти, без разкази, снимки и филми, които често казват повече от думите“, подчерта още президентът Росен Плевнелиев, който отново призова за изучаване на тоталитарните режими през ХХ век в учебниците по история.

 Президентът на ФРГ Йоаким Гаук обобщи германския опит при разкриването на истината за тоталитарния режим след Втората световна война в бившата Германска демократична република. По неговите думи и днес много нации не желаят да признаят част от своето минало, а след 1990 г. в източната част на Германия не е била постигната пълна декомунизация. „От особено значение е да се поддържа интересът и да се насърчи желанието за разкриване на истината за тоталитарното минало на тези, които не са участвали в репресиите“, подчерта президентът Гаук.

„Във всички посткомунистически общества трябва да мине дълго време, за да бъде осмислено това минало. Първо трябва да отдадем уважение и почит на жертвите, да се променят учебниците и начинът на мислене. Задача на държавата е да говори за тази диктатура и за това минало. В това отношение България е на прав път“, заяви още президентът Йоахим Гаук.

   В своето експозе Екатерина Бончева подчерта че „Разказът за комунизма през архивите на комунистическите тоталитарни служби и на БКП става все по-видим и набира скорост....”

Предлагаме Ви цялото изказване:

  Ваши превъзходителства господа президенти на Република Германия и Република България, уважаеми гости,

  И до днес българският опит и усилия в преодоляване и осмисляне на комунизма остават спорни и противоречиви. Оставаме с един драматично несъстоял се дебат за този режим.

  Същевременно разказът за комунизма през архивите на комунистическите тоталитарни служби и на комунистическата партия става все по-видим и набира скорост и благодарение на приятели и съмишленици в тази зала. Този форум е доказателство за това. Тези архиви обаче трябва да се четат и с известно подозрение и винаги паралелно със свидетелствата на жертвите.

За съжаление този разказ го няма в учебниците по история, както и места на паметта, с изключение на лагера в Белене, все още у нас няма. Младото поколение и не малка част от обществото ни са с широко затворени очи за агресивната, антихуманна и антидемократична същност не само на комунистическата практика, но и на комунистическата идеология.

  КАК да се справим с това? Рецепти няма, но има една ключова дума – ЗНАНИЕ.

Част от деветгодишната работа на нашата Комисия е да дава това знание. И чрез него може частично да отговорим на въпроса за характера на българския преход.

Над милион и половина архивни дела или 15 км архив.

Над 18 хиляди филмирани документи и учебни филми.

33 сборници с оригинални документи.

Над 250 хиляди български граждани, проверени за принадлежност към комунистическите тоталитарни служби.

Над 10 600 публични фигури с принадлежност към тях, чиито документи са достъпни за публиката.

Какво четем във всички тези документи, документите на политическата полиция, наричана „войникът на Партията”, или както пише в документ от 1957 г. – „ въоръжените сили на страната.”

Четем как се държат хората в потисническата държава, как политическата полиция се стреми да знае всичко за живота на всеки, как се цели не във виновните, а в невинните,

как нормални и интелигентни хора биват превръщани в доносници, как атомизира обществото, как прекършва човешки съдби.

Смисълът на този прочит е, че той показва и доказва различните превъплъщения на Държавна сигурност и Военните разузнавания през годините – като физическа и морална репресия, като съблазън и като социален асансьор. Показва некадърността на кадрите, безсмислеността на донесенията и същевременно желанието на властта чрез различни репресии да си осигури спокойствие и политическа легитимност.

Тези документи развенчават:

Мита, че ДС и разузнавателните управления на народната армия са работили за Националната сигурност и са защитавали суверенитета и националните интереси на държавата. Спекулациите на онези, които имат полза от тези митове – виждаме лицата им по телевизиите, чуваме гласовете им по радиата, четем мемоарите им. А защо почти не чуваме жертвите?

Защото неформалната мрежа от икономически и политически връзки, зависимости и влияния доминира прехода. Агентите и щатни служители винаги са се стремели и се стремят към пари и власт.

Проверката на Комисията показва, че около 10 % от проверените лица във всички власти са били агенти или щатни служители. По-висок е процентът в МВР и Министерство на отбраната.

Президентът на България Георги Първанов, избран в два последователни мандата, е агент Гоце. Първият демократично избран вицепрезидент Атанас Семерджиев е съдържател на явочна квартира „Славейче”.

Във всички президентски администрации е имало агенти и щатен служител на службите. Изключение прави администрацията на президента Плевнелиев.

Във всеки парламент от 90-те години до днес включително тоталитарните служби имат свои представители.

Във всички правителства от 10 ноември 1989 г. до 2011 г. комунистическите тоталитарни служби имат свои представители.

Без агенти и щатни служители са първото правителство на ГЕРБ – но от средата на мандата, януари 2011 г. – вторият кабинет на Бойко Борисов, кабинетът на Пламен Орешарски и служебният кабинет на Георги Близнашки, назначен от президента Плевнелиев.

В 30 частни банки на ръководни позиции са били назначени 180 души агенти и щатни служители. Някои от тях все още са на позиции.

Над 3 000 кредитни длъжници към 23 частни банки, от които 422-ма са били сътрудници и щатни служители на тайните служби. Проверката за тях продължава.

Институцията с най-много агенти на политическата полиция е Светият Синод на българската православна църква. Единадесет от 14-те митрополити са сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Българският патриарх Неофит е работил за ДС като агент „Симеонов”. Той обаче наскоро получи орден. Той все още отказва да ни предаде списъците за задължителната проверка в ръководните органи на Българската православна църква.

Слагам точка с немската поговорка

„Подслушвачът на стените чува своя собствен срам”.


Отляво надясно: Президентът Росен Плевнелиев, Президентът на Република Германия Йоахим Гаук и Екатерина Бончева в разговор след дискусията

Blinking bulb
Списък
Проверени лица

Решения

>> Решение № 2-2462 от 08.05.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2461 от 14.04.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2460 от 07.04.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2458 от 31.03.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2457 от 24.03.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2456 от 17.03.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2454 от 10.03.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

>> Решение № 2-2452 от 04.03.2025 г.- Отраслова приватизация 1998 г.

Архив Решения
 
  • > Карта на сайта   |  
  • > Нормативна основа   |  
  • > Структура и състав на Комисията   |  
  • > Доклади пред Народното събрание   |  
  • > Обслужване на граждани   |  
  • > Проверени институции   |  
  • > Описи и архивни документи   |  
  • > Публични изяви   |  
  • > Нашите издания   |  
  • > Международно сътрудничество   |  
  • > Социологически барометър   |  
  • > Плащания в СЕБРА   |  
  • > Профил на купувача   |  
  • > Връзки   |  
  • > Историческа справка   |  
  • > Речник   |  
  • > Политика и декларация за достъпност   |  
37180278
280
7934
© 2010 COMDOS