Комисията представи документалния сборник „ДС и българското музикално изкуство (1944-1991)”

  На 13 март 2017 г. Комисията по досиетата с любезното съдействие на Националната опера и балет представи документалния сборник „Държавна  сигурност и българското музикално изкуство (1944-1991)”. Първоначално събитието бе предвидено да се състои в централното фоайе, което побира около 80 души, но интересът към темата бе толкова голям, че мястото се оказа недостатъчно за всички желаещи.

 Благодарение на навременното съдействие на любезния ни домакин Маестро Пламен Карталов, директор на Операта, представянето бе преместено в Голямата зала, за да могат да се настанят удобно всички присъстващи. Залата, която събира 355 души, бе изпълнена почти цялата и в тази изящна обстановка гостите успяха да се докоснат и до духа на музикалното ни изкуство.

  Председателят на Комисията Евтим Костадинов, откри събитието, като изказа искрената си радост от огромния интерес към темата и подчерта, че това е добър знак за работата на Комисията. Той изрази и благодарност към директора на Операта за доброто сътрудничество спомогнало за успешното провеждане на премиерата.

  Екатерина Бончева, член на Комисията в своето изказване се върна малко назад във времето като сподели че: „Когато правихме сборника „ДС и българската интелигенция” идеята на Комисията беше да направим сборници за различните професии. Оказа се, че в архива на Комисията липсват документи за голяма част от професиите. Защо се случва всичко това? Защото това са професии, свързани с духа, с философията, с творческата мисъл, това са хора инакомислещи,  които много трудно могат да бъдат вкарани  в партийните окови и  тяхното съзнание не може да бъде погълнато от марксистко-ленинската идеология. Всички те са били определяни като идеологическия враг, с който западните разузнавания трябва да разрушат българската държавност. По някаква случайност в нашия архив са останали тази документи, които сега са включени в сборника и засягат българското музикално изкуство.”

   По нататък г-жа Бончева разказа, че едно време в българската естрада е било много модерно да се прави „китка” от песни на изпълнителите, а тя сподели, че е направила една много дребна „китка” от документи, за да се види целта на тайните служби по отношение на музикалното изкуство. ДС е разглеждала музикалното изкуство като: „производствено-творческа дейност”, „боеви пост на идеологическия фронт”, „на първо място са политическите, а после художествено-творческите качества на изпълнителите” и т.н.

   Красимира Христова, старши експерт от отдел „Изследване и публичност на архивите” на Комисията в своето експозе отговори на въпроса: Каква е ролята на Държавна сигурност в развитието на музикалното изкуство в България по време на комунистическия режим? „От съдържанието на включените в сборника документи, става ясно, че след 1944-45 година, Държавна сигурност изгражда в Народната опера и други музикални институти широка мрежа от агенти, секретни сътрудници, доверителни връзки и лица, които са имали задачата да придобиват информация за артисти, оркестранти, режисьори, диригенти, балетисти и т.н.

Целта е била да бъдат събирани подробни сведения за тези които:

- Критикуват партийни и правителствени мероприятия

- Имат отрицателно отношение към народната власт

-  Проявяват стремеж да си пробият път към оперните сцени на Запад

- Правят вражески изказвания по адрес на партията, правителството и СССР

- Дружат с реакционно настроени елементи от Операта и настройват хората против комунистите.

  А основната задача, която е изпълнявала Държавна сигурност по отношение на естрадата е изготвянето на обобщени справки за НЕГАТИВНИТЕ СТРАНИ в българската естрада. Справките са изпращани до Комитета за култура и ЦК на БКП.

 В сборника са поместени и няколко документа, свързани с разпространението на дискомузиката в България. В тях се прави констатацията, че дискомодата е създала „най-голям процент от т. нар. „неуправляеми дейности и процеси в разпространението на музиката”. Въпреки това се правят опити за идеологизиране и на този музикален жанр, които разбира се не успяват. В началото на 80-те години, вече самите агенти, изготвящи информации за съществуващия диско феномен в България, отбелязват:

„Тъжно и безобразно впечатление правят нескопосаните опити да се върже дискомузиката със задачи на идеологията и пропагандата”

В края на сборника е поместен списък на извести имена от областта на българското музикално изкуство, засечени в агентурните сведения от доверителни връзки и агенти на Държавна сигурност.

  Доц. Грозев от ИФ на СУ „Св. Климент Охридски” определи настоящия сборник като нова крачка в изследователската дейност на Комисията по досиета.

  На събитието присъстваха представители на музикалната и академичната общност, политици, общественици, историци, журналисти, студенти и граждани. Сред гостите бяха и живите легенди на българската естрадна музика - Богдана Карадочева, Кирил Маричков („Щурците”), Константин Марков („Тангра”), Иван Милев („Бъндараците”).

 Още по темата, интервюта на г-жа Екатерина Бончева в медиите: БНТ, БНР, БТВ