Комисията представи документалния сборник „Държавна сигурност и колективизацията”

  На 18 май 2016 г. в Зала 2 на СУ „Св. Климент Охридски” бе представен документалният сборник „Държавна сигурност и колективизацията” от поредицата „Из архивите на ДС”. Събитието откри доц. Костадин Грозев от Историческия факултет на СУ. Той направи анализ на историческите събития от този период, свързани с насилствените способи, прилагани по време на колективизацията през периода 1944-1959 г.

Ваня Жекова, член на Комисията по досиетата, в своето експозе се спря на два основни акцента от този процес. На първо място насилственото изземане на земите и добитъка на селяните и на второ място принудителните мерки, стигащи до извращения при „доброволното” повсеместно влизане на трудещите се селяни в ТКЗС-та. В потвърждение на тезата си тя цитира извадки от различни документи, включени в сборника.

Цитат: „По примера на съветските колхози и мъдрите указания на др. Димитров непосредствено след 9 септ. 1944 г. започва изграждането на ТКЗС в страната. Думи на председател на ОНС: „Ще заспите частници и ще се събудите кооператори”, „Щом не влизате в ТКЗС и не слушате нас като отговорни хора, служите на врага”.

Много от хората, подали „доброволно” декларации и влезли в ТКЗС, решават да ги изтеглят обратно. Един случай: „Семейство отива в стопанския двор да изведе воловете си /с. Майро–Узуново, Видинско/, посрещнати са от отговорни партийни другари, един от които вади нож и успява да изреже ръцете на човека, хванал се за воловете. Те са върнати обратно в кооперативния двор /воловете/.”

В заключение г-жа Жекова каза: „Този период оставя дълбока рана и следа в психологията на българина. По-важно е не на кои въпроси ще си отговорим във фактологически план, а как ние носим последствията от това минало? Белезите от нашите родове са в нас, доколко сме готови да търсим Помирение, кога миналото ще бъде признато, зачетено и уважено от двете страни”.

Красимир Кръстев, старши експерт в отдел „Изследване и публичност на архивите” на Комисията и съставител на сборника, отбеляза, че: „С публикуването на документите, съхранявани в Централизирания архив на Комисията, се дава възможност за допълнителен прочит на широко известните факти, този път, пречупени през призмата и прякото участие на Държавна сигурност в процеса по откъсване на българския селянин от неговата земя и превръщането му от неин собственик, реално само в неин работник. Документите на ДС разкриват редица негови страни, свързани с: неблагополучията и с насилствените способи, прилагани по време на масовизацията на ТКЗС; ролята на ДС в борбата с „вражеските” елементи и прояви в селското стопанство; установяването, регистрирането, разработването и разгромяването на кулаците.”

В своята презентация г-н Кръстев отбелязва още: „Колективизацията на селското стопанство е съпроводена с прилагането на насилствени способи, които вървят успоредно със събирането на държавните доставки. При провеждане на кампанията по масовизацията на ТКЗС на много места работата чрез убеждаване се замества с административния метод. През пролетта на 1951 г. в цели области на страната витае несигурност в селските стопани и нежелание за изграждане на ТКЗС, като на много места е съпроводено с масово разграбване на животните от стопанствата. Вълнения и недоволство сред новоприети членове на ТКЗС има и по-късно. Не са един или два случаите, при които се отбелязва желанието на населението да си връща добитъка обратно като едновременно с това селяните подават и заявления за излизане от кооператива.”

Ваня Жекова, член на Комисията, Цветанка Андреева, политолог и Красимир Кръстев старши експерт в Комисията

Цветанка Андреева, политолог, журналист и главен редактор на в-к „Земеделско знаме” в своето изказване подчерта, че наложеният режим е бил чужд, зловещ и насилствен за българските селяни. Този режим води до разкъсване на обществото около неговата икономическа единица – земята. Откъсвайки селячеството от неговите корени – земята и потушавайки съпротивата срещу режима, се създават условия социализмът да се установи трайно у нас, въпреки съпротивата на хората.

Проф. Милен Куманов от Института по история при БАН в своето изказване отбеляза, че за разлика от други сфери на обществено–политическия живот у нас, следването и прилагането на съветския модел в областта на колективизацията е било много трудно, почти невъзможно, тъй като от психологическа гледна точка откъсването от земята за българското селячество по онова време е било нещо нечувано и трудно за осъзнаване.

Той определи сборникът като нещо ново, което ще бъде посрещнато от обществото с интерес.

На събитието присъстваха представители на БЗНС, на съюза на репресираните, на различни институции и неправителствени организации, университетски преподаватели, общественици, граждани и студенти. Представянето завърши с дискусия, на която председателят на Комисията Евтим Костадинов отговори на част от поставените въпроси.