Публични изяви
Екатерина Бончева: „Разказът за комунизма през архивите на комунистическите тоталитарни служби и на БКП става все по видим и набира скорост....”
На 24 юни 2016 г. в Централния военен клуб се състоя дискусия на тема „Уроците на миналото, паметта за комунизма и осмислянето на тоталитарните режими”. Държавният глава Росен Плевнелиев и федералният президент на Република Германия Йоахим Гаук бяха основни участници в дискусията.
Панелисти от българска страна бяха Георги Саръиванов, проф. Ивайло Знеполски и Екатерина Бончева, член на Комисията. От немска страна: г-жа Улрике Поппе - Комисар на провинция Бранденбург за изследване на последиците от комунистическата диктатура и бившият германски външен министър г-н Маркус Мекел.
В събитието участваха още и Ваня Жекова, член на Комисията по досиетата, народни представители, историци, общественици, представители на правителствени и неправителствени организации и ученици от средния курс.
Държавният глава Росен Плевнелиев при откриването на дискусията заяви: „Истината за престъпленията на тоталитарните режими трябва да се помни, осмисля, да се предава обективно на следващите поколения. Трябва не само да поддържаме спомена жив, но и да осмислим опита си. Трябва институциите, образованието и възпитанието на младите да ни гарантират, че тоталитарните практики и тоталитарната култура са недопустими в днешна и утрешна България”
Президентът Плевнелиев определи като една от големите заблуди, насаждани систематично в обществото, тезата, че комунистическият режим е приветстван и посрещан с желание и одобрение от българското общество след събитията от 9 септември 1944 г. „Архивните документи сочат друго – българският народ открито се противопоставя на масовите репресии веднага след 09.09.1944 г., както и на налагането на комунистическа тоталитарна система по съветски образец. Нека си спомним за българските горянски чети – първите се сформират още през пролетта на 1945 г. Реално това е първият автентичен народен бунт в страните от Източна Европа срещу комунистическия тоталитарен режим“, посочи държавният глава, според когото темата за Горянското движение в България е една от най-премълчаваните.
„Дори когато се гарантира достъп до документите на репресивната комунистическа държава, все още сме длъжници на нашите деца, все още в техните учебници истината за комунистическия режим е схематично представена, със сух и формален език, без факти, без разкази, снимки и филми, които често казват повече от думите“, подчерта още президентът Росен Плевнелиев, който отново призова за изучаване на тоталитарните режими през ХХ век в учебниците по история.
Президентът на ФРГ Йоаким Гаук обобщи германския опит при разкриването на истината за тоталитарния режим след Втората световна война в бившата Германска демократична република. По неговите думи и днес много нации не желаят да признаят част от своето минало, а след 1990 г. в източната част на Германия не е била постигната пълна декомунизация. „От особено значение е да се поддържа интересът и да се насърчи желанието за разкриване на истината за тоталитарното минало на тези, които не са участвали в репресиите“, подчерта президентът Гаук.
„Във всички посткомунистически общества трябва да мине дълго време, за да бъде осмислено това минало. Първо трябва да отдадем уважение и почит на жертвите, да се променят учебниците и начинът на мислене. Задача на държавата е да говори за тази диктатура и за това минало. В това отношение България е на прав път“, заяви още президентът Йоахим Гаук.
В своето експозе Екатерина Бончева подчерта че „Разказът за комунизма през архивите на комунистическите тоталитарни служби и на БКП става все по-видим и набира скорост....”
Предлагаме Ви цялото изказване:
Ваши превъзходителства господа президенти на Република Германия и Република България, уважаеми гости,
И до днес българският опит и усилия в преодоляване и осмисляне на комунизма остават спорни и противоречиви. Оставаме с един драматично несъстоял се дебат за този режим.
Същевременно разказът за комунизма през архивите на комунистическите тоталитарни служби и на комунистическата партия става все по-видим и набира скорост и благодарение на приятели и съмишленици в тази зала. Този форум е доказателство за това. Тези архиви обаче трябва да се четат и с известно подозрение и винаги паралелно със свидетелствата на жертвите.
За съжаление този разказ го няма в учебниците по история, както и места на паметта, с изключение на лагера в Белене, все още у нас няма. Младото поколение и не малка част от обществото ни са с широко затворени очи за агресивната, антихуманна и антидемократична същност не само на комунистическата практика, но и на комунистическата идеология.
КАК да се справим с това? Рецепти няма, но има една ключова дума – ЗНАНИЕ.
Част от деветгодишната работа на нашата Комисия е да дава това знание. И чрез него може частично да отговорим на въпроса за характера на българския преход.
Над милион и половина архивни дела или 15 км архив.
Над 18 хиляди филмирани документи и учебни филми.
33 сборници с оригинални документи.
Над 250 хиляди български граждани, проверени за принадлежност към комунистическите тоталитарни служби.
Над 10 600 публични фигури с принадлежност към тях, чиито документи са достъпни за публиката.
Какво четем във всички тези документи, документите на политическата полиция, наричана „войникът на Партията”, или както пише в документ от 1957 г. – „ въоръжените сили на страната.”
Четем как се държат хората в потисническата държава, как политическата полиция се стреми да знае всичко за живота на всеки, как се цели не във виновните, а в невинните,
как нормални и интелигентни хора биват превръщани в доносници, как атомизира обществото, как прекършва човешки съдби.
Смисълът на този прочит е, че той показва и доказва различните превъплъщения на Държавна сигурност и Военните разузнавания през годините – като физическа и морална репресия, като съблазън и като социален асансьор. Показва некадърността на кадрите, безсмислеността на донесенията и същевременно желанието на властта чрез различни репресии да си осигури спокойствие и политическа легитимност.
Тези документи развенчават:
Мита, че ДС и разузнавателните управления на народната армия са работили за Националната сигурност и са защитавали суверенитета и националните интереси на държавата. Спекулациите на онези, които имат полза от тези митове – виждаме лицата им по телевизиите, чуваме гласовете им по радиата, четем мемоарите им. А защо почти не чуваме жертвите?
Защото неформалната мрежа от икономически и политически връзки, зависимости и влияния доминира прехода. Агентите и щатни служители винаги са се стремели и се стремят към пари и власт.
Проверката на Комисията показва, че около 10 % от проверените лица във всички власти са били агенти или щатни служители. По-висок е процентът в МВР и Министерство на отбраната.
Президентът на България Георги Първанов, избран в два последователни мандата, е агент Гоце. Първият демократично избран вицепрезидент Атанас Семерджиев е съдържател на явочна квартира „Славейче”.
Във всички президентски администрации е имало агенти и щатен служител на службите. Изключение прави администрацията на президента Плевнелиев.
Във всеки парламент от 90-те години до днес включително тоталитарните служби имат свои представители.
Във всички правителства от 10 ноември 1989 г. до 2011 г. комунистическите тоталитарни служби имат свои представители.
Без агенти и щатни служители са първото правителство на ГЕРБ – но от средата на мандата, януари 2011 г. – вторият кабинет на Бойко Борисов, кабинетът на Пламен Орешарски и служебният кабинет на Георги Близнашки, назначен от президента Плевнелиев.
В 30 частни банки на ръководни позиции са били назначени 180 души агенти и щатни служители. Някои от тях все още са на позиции.
Над 3 000 кредитни длъжници към 23 частни банки, от които 422-ма са били сътрудници и щатни служители на тайните служби. Проверката за тях продължава.
Институцията с най-много агенти на политическата полиция е Светият Синод на българската православна църква. Единадесет от 14-те митрополити са сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Българският патриарх Неофит е работил за ДС като агент „Симеонов”. Той обаче наскоро получи орден. Той все още отказва да ни предаде списъците за задължителната проверка в ръководните органи на Българската православна църква.
Слагам точка с немската поговорка
„Подслушвачът на стените чува своя собствен срам”.
Отляво надясно: Президентът Росен Плевнелиев, Президентът на Република Германия Йоахим Гаук и Екатерина Бончева в разговор след дискусията
Решения
>> Решение № 2-2434 от 25.11.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2432 от 18.11.2024 г.- Отраслова приватизация 1998 г.
>> Решение № 2-2431 от 11.11.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Ямбол
>> Решение № 2-2430 от 04.11.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Шумен
>> Решение № 2-2428 от 29.10.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Хасково
>> Решение № 2-2427 от 18.10.2024 г.- Кандидати за народни представители в 51-то Народно събрание
>> Решение № 2-2426 от 08.10.2024 г.- кандидати за общински съветници – обл. Търговище