Комисията по досиетата представи документалния сборник „Държавна сигурност и юриспруденцията (1944-1975)”

   На 20 април 2016 г. в СУ „Св. Климент  Охридски”  Комисията по досиетата представи документалния сборник „Държавна сигурност и юриспруденцията (1944-1975)”. На събитието присъстваха представители на юридическата гилдия - адвокати, съдии, както и преподаватели, изследователи, представители на неправителствени организации и общественици. Модератор  бе доц. Костадин Грозев от ИФ на СУ. В своето въведение  доц. Грозев подчерта, че идеята за създаването на сборник за действията на тоталитарните служби срещу представители на юриспруденцията в България в периода след 1944 г, запълва една познавателна и информационна ниша, която хвърля светлина върху репресии, насочени конкретно към една професия – тази на правистите.

  Обхватът на изследваната тема е в пряка зависимост от издирените архивни документи и обхваща периода от 9 септември 1944 г. до към средата на 70-те години на ХХ век. Хронологическите граници на документите, публикувани в настоящото издание, а именно 1944-1975 г., са обусловени от факта, че към 1975 г., голяма част от разработваните в първите години на социализма в България лица вече са покойници, а други постепенно отпадат от активни позиции поради своята напреднала възраст и вече не представляват пряка заплаха за управляващите. Условно периодът може да бъде разделен на два под периода. Първият е до към средата на 60-те години. През този период, който е значително по-дълъг, лицата от юридическата гилдия са обект на засилено наблюдение и разработване от страна на Държавна сигурност. Затова и съхранените документи са най-много. Вторият период – от средата на 60-те до средата на 70-те години на ХХ век се характеризира с отслабване на натиска от страна на Държавна сигурност спрямо юристите, получили образование или специализирали в държави на Запад. Интересът се измества към лицата, които поддържат контакти със свои колеги или просто с граждани от капиталистическите страни, както и към тези, които трайно са напуснали страната и са се установили като емигранти – невъзвращенци.

Борис Михайлов - член на Комисията

    Сборникът бе представен от Борис Михайлов, член на Комисията, който подчерта, че идеята за създаването му е била родена спонтанно, като в основата и е стоял въпросът доколко една такава голяма прослойка в обществото като българските прависти, е била засегната от репресивните мерки на Държавна сигурност.

   Красимир Кръстев – старши експерт от Комисията запозна аудиторията с подробности около подбора на архивните документи и тяхното хронологично изложение. „Проследявайки хронологично дейността на комунистическите тайни служби по отношение на юридическата гилдия, прави впечатление, че в началото те съсредоточават своя интерес главно към изтъкнати държавници и обществено популярни личности със значим принос към правната мисъл. Това са регенти, министри в различни правителства, пълномощни министри, съдии и прокурори, градоначалници, преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Случайно или не обаче тези хора не са наблюдавани като самостоятелна група, а попадат в категорията на т. нар. „бивши хора”. Именно тази липса на самостоятелна линия на работа до голяма степен затрудни процеса по издирване на документи с аналитична стойност, отнасящи се само до юридическите среди.” – разказа той.

Красимир Кръстев - старши експерт в отдел "Изследване и публичност на архивите"

 При подготовката на сборника са прегледани над 130 архивни единици. Подбраните за публикуване документи са предимно от Историческия фонд на Централизирания архив на Комисията, в който се пазят най-ценните разработки и общи документи от оперативния архив. Включени са и малкото запазени материали от Служебния архив на МВР.

Документите в сборника "Държавна сигурност и юриспруденцията" са обособени в два раздела. Първият включва документи от оперативен характер като рапорти и справки за отделни лица, планове за тяхното разработване, заповеди, с които са интернирани на ново местожителство в провинцията или в ТВО; постановления за откриване или приключване на делото със съответната обосновка за това; кореспонденция с областните управления на Министерството на вътрешните работи и агентурни донесения. Вторият раздел съдържа документи от служебния архив на МВР. Единични документи или части от документи случайно се откриват в архивни единици, които се водят по други линии.

Сборникът съдържа и архивни документи за над 20 известни юристи, сред които министър Александър Гиргинов, Александър Огнянов – бивш министър на правосъдието и председател на Софийския адвокатски съвет, адвокат Борис Вазов – брат на Иван Вазов, академик Венелин Ганев – регент, политик и дипломат, Владимир Кутиков – професор от Юридическия факултет на Софийския университет, социалдемократът Атанас Москов – адвокат и доктор по международно право и др.

Евтим Костадинов председател на Комисията

Представянето предизвика дискусия, в която взеха участие голяма част от поканените гости. Филип Димитров, бивш премиер и настоящ конституционен съдия,  разказа за спецификата на българската юриспруденция по времето на комунизма и запазването на връзката между клиента и адвоката, за разлика от някои страни от бившия социалистически лагер.

  Председателят на Комисията Евтим Костадинов отговори на редица въпроси поставени на дискусията.