Комисията представи документалния сборник „ДС и българската интелигенция”

  На 10 май 2016 г. в СУ „Св. Климент Охридски” се състоя премиерата на документалния сборник „ДС и българската интелигенция” от поредицата „Из архивите на ДС”. Доц. д-р Тодор Попнеделев, декан на ИФ на СУ, откри събитието, като подчерта, че българската интелигенция по времето на тоталитарния режим е била гледана отвисоко и подозрително, като се смятало, че това са все хора на които не може да се гласува доверие.

Сборникът бе представен от Екатерина Бончева, член на Комисията. В своето експозе г-жа Бончева направи анализ на отношението на ДС към българската интелигенция през годините. „Интелигенцията винаги е била потенциално критична към властта и има относително голямо влияние върху общественото мнение. Поради тази причина българските служби гледат на нея като обект на „идеологическа диверсия” на противника в лицето на западните разузнавания. Показателен е фактът, че за агентурно-оперативното й обезпечаване винаги е отговаряло самостоятелно звено от ДС и е обособена т.нар. отделна „линия” за работа по нея.” – сподели тя.

В документите на ДС до средата на 60-те години на ХХ век обектите, които са разработвани от средите на интелигенцията, са били наричани с различни обобщаващи термини: „интелигенция”, „буржоазна интелигенция” или „вражеска интелигенция”. Зад така използваната терминология са следени писатели, художници, артисти, музиканти, адвокати, инженери, архитекти, журналисти, лекари, учители и др. След обособяването на Шесто управление „за борба с идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната” терминологията се променя – „художествено-творческа”, „научна” или „научно-техническа”, „здравна” интелигенция.

„Имайки ясна представа за ролята на интелигенцията в обществото, комунистическата партия взема всестранни мерки за създаване на нова, безпределно предана и социалистическа интелигенция, както и за превъзпитаване и използване на старата буржоазна интелигенция” – заключи Екатерина Бончева.

Екатерина Бончева- член на Комисията, Георги Господинов- писател, Марко Цветков- старши експерт, проф. Знеполски-  "Институт за близкото минало" и Атанас Киряков - режисьор

Съставителят на сборника Марко Цветков, старши експерт в отдел „Изследване и публичност на архивите” от Комисията, сподели: „При прочита на документите на ДС, събрани в този том, правят впечатление няколко основни момента. След установяването на монопола на БКП върху интелектуалния труд и приобщаването на интелигенцията към каноните на политическия строй, интелигенцията, на първо място, е жертва на системата. Това се изразява по различни начини, посредством редица ограничения: 1/ на творческата свобода, посредством налагане на партийните предписания в изкуството и науката; 2/ на личната свобода чрез контролиран достъп извън пределите на страната; 3/ на правото на собствено мнение чрез постоянни рестрикции към инакомислещите.”

Другият основен момент в работата по българската интелигенция е приобщаването на нейни представители към апарата на ДС. От 60-те години започва усилена вербовка на хора от тези среди. Основно се търсят хора с висше образование, владеещи западни езици и имащи контакти в капиталистическите страни. В част от случаите сътрудничеството става доброволно, на „патриотична основа“. Но има и редица примери, в които хората са склонявани посредством събран „компроматериал“ за тях или за техни близки.

Писателят Георги Господинов, който бе специален гост на събитието, сподели своята гледна точка за отношението към интелигенцията по онова време през призмата на архивните документи. Той призова хората да споделят личните си истории, които да допълнят цялостната картина на комунистическите репресии.

На събитието присъстваха учени, писатели, общественици, режисьори, журналисти, граждани, представители на различни институции и неправителствени организации.

Отзиви по темата: ТУК