КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА ПРЕДСТАВИ ДОКУМЕНТАЛНИЯ СБОРНИК „ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – АДМИНИСТРАТИВНИ, ПРИНУДИТЕЛНИ И НАКАЗАТЕЛНИ МЕРКИ”

    На 1 декември 2014 г. в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски” Комисията представи документалния сборник от поредицата „Из архивите на ДС” - „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки”. Книжното тяло е съставено от 128 фототипно представени документа, а разширеният му електронен вариант съдържа 272. Подбраните материали от Централизирания архив на Комисията проследяват механизмите на осъществяваното физическо и морално насилие спрямо инакомислещите хора през годините на комунистическото управление.

В своите встъпителни думи госпожа Татяна Кирякова, директор на дирекция „Изследване на архивите и публична дейност“ направи емоционален паралел между съдържанието на документите в сборника и личните й впечатления от посещението й в централата на ЩАЗИ в Берлин, която в момента е действащ музей.

   Спомням си ужасът, който изпитах, когато преди 4 години посетих затвора на ЩАЗИ, превърнат днес в мемориален паметник, известен още като „Подводницата”. Как ме полазиха тръпки от страх, когато седнах на една от тесните дървени седалки в онзи специален вагон, който е бил прикачван към различни локомотиви, теглещи към различни гари на ГДР, на които тайно са били прибирани набедените за врагове на народа инакомислещи хора. Този вагон по жп релса е влизал в самия двор на затвора на ЩАЗИ. В този затвор, който се е намирал почти в сърцето на Берлин и никога не е бил отбелязван на картата на града, а в жилищните сгради наоколо са живеели подставени лица.

   Запознавайки се с документите, свързани с принудителните и наказателните марки, попаднах на една Инструкция от юли 1948 г. (документ № 7) за изселване на вражеските семейства от южната граница, която, подобно на преживяното във вагона от затвора на ЩАЗИ, ме накара да настръхна. Цитирам:

б) Необходимо число вагони и камиони. Съгласно постановлението, Министерството на транспорта е задължено да отпусне необходимите вагони и камиони за превозване на изселниците. В един камион се натоварват средно по 10-15 изселници в зависимост от това, колко багаж имат, а определяне броя на камионите става при средно число 10 изселници за камиона.

Вагоните се определят, като се изчислява за един вагон 20 изселници.

в) Концентрирането на камионите и вагоните.

Най-малко 10 дни преди акцията трябва да се съобщи писмено на Министерството на транспорта в кой град колко камиони и на коя гара колко вагони да бъдат отпуснати, като се укаже и точния час . Камионите се съсредоточават в такива места, където да не направят впечатление на гражданите (дворове на МТС, гаражи извън градовете и др.)

Кои лица са били интернирани. Отново цитирам откъс от същата инструкция:

Семейства на активни вражески елементи из числото на бивши фабриканти, царски офицери, полицаи, николапетковисти, кулаци и др., за които има данни за вражеска дейност.

И забележете:

Подхожда се конкретно – различно към очертаните класови врагове и към бедните работнически елементи, на които може да се въздейства и по друг начин, без да се изселват.

Толкова е красноречиво написаното в тази инструкция, че не се нуждае от коментар.

Но, когато говорим през 1948 г. за преследваните „врагове на народа”, през последвалите години във врагове на народа се превръщат и хора с антифашистки заслуги, предани на комунистическия идеал, но отричащи авторитарния режим на управление, водещ до изкривяване и опорочаване на идеята, заради която са се борили. Толкова параноичен е бил страхът на Тодор Живков от опасността да бъдат подронени основите на неговата власт, че той със същата ярост погва инакомислещите от собствената си партия. От документите, публикувани в сборника, ще цитирам една Заповед на министъра на МВР от 1961 г.:

На основание чл. 14 от Указа на Народната милиция, буква „а” заповядвам: да бъдат изселени от София и установят на нови местожителства заедно с членовете на семействата им следните лица: Никола Куфарджиев, Бенжамен Варон, Вселин Дашин, Георги Милев Добри Терпешев, Йонко Панов. Това са все  бивши палитзатворници, концлагеристи и партизани, дръзнали да критикуват опорочения модел на бюрократичен държавен социализъм.

Обобщаваща картина на случващото се в България можем да открием в една справка, относно разпространен в Кьолн – тогава ГФР плакат на немски език, определен като злостно антибългарски. Документът е от 1976 г. Ето какво е написано върху плаката?

България е една от малкото европейски страни, където политическите престъпления се наказват с изгнание, изселване, като управленческа мярка. Поради това не съществува възможност да се протестира по съдебен ред срещу решението на властите. Всеки критик на режима е враг на режима.

Всеки критик на режима е враг на народа. Кратко и ясно.

Сега бих искала да дам думата на един т. нар. враг на народа. Човек с осемгодишна присъда, само защото е отстоявал традициите на своята религия и не е пожелал да си смени името. Въпреки това, в затворническото му досие той е вписан с българско име.

Давам думата на бившия затворник Алдин (Ангел) Банков Хаджиев и настоящ зам.-председател на Комисията по досиетата, господин Айруш Хаджи.

  Айруш Хаджи, заместник-председател на Комисията, сподели за личната си история на политически затворник, осъден в хода на Възродителния процес, заради отказа да смени рожденото си име. По негово мнение названието на сборника звучи даже прекалено меко, ако човек се замисли за реалността, която се крие зад използваната терминология.  Господин Хаджи направи заключението, че от документите на службите трудно може да се съди за живота зад решетките на репресираните лица за времето, когато изтърпяват своето наказание.

  Марко Цветков, старши експерт в отдел „Изследване и публичност на архивите“, представи сборника и обясни механизма на „мелницата за човешки съдби“ и същината на провежданите репресивни мероприятия с конкретни примери от документите на ДС. Той акцентира върху няколко потресаващи документа, в които е запечатано битието на хора, изтърпяващи своите наказания при нечовешки условия. Подчертано беше, че репресивните мерки биват два основни вида – извънсъдебни (трудова мобилизация, въдворяване на ново местожителство или в лагер) и съдебни (затвор). Изказано беше мнение, че затворниците с техния юридически статут имат по-голяма защитеност в сравнение с лицата, въдворени в лагери, дори защото де факто срокът за освобождаването на последните може да бъде отложен по преценка за неопределено време.