Комисията по досиетата представи документалния сборник - Държавна сигурност и политическите партии в България (1944-1949)

    На 15 януари 2015 г. в СУ „Св.Климент Охридски бе представен поредният сборник „ДС и политическите партии в България (1944-1949 г.)” от поредицата „ Из архивите на ДС”. Сборникът представя основно документи, свързани с вътрешнополитическите взаимоотношения в Отечествения фронт, зависимостите между отделните партии, съдбата на техните лидери. Това е един от документално най-изследваните периоди в съвременната българска история. Фактологията е добре известна. Главните герои на политическата сцена – също. Въпреки това, с намирането на всеки нов документ допълнително се осветяват събития и процеси, които провокират изследователите към обогатяване на техните научни разработки, а понякога и към преобръщане на добре познати и наложени в публичното пространство тези.

Използваните документи в сборника са от служебния и от историческия фонд на Министерството на вътрешните работи. Новото в него е използването на документи от историческия фонд на МВР, в който се пазят най-ценните разработки и общи документи от оперативния архив, преминали на съхранение в историческия фонд. В него са делата на политическите лидери и оперативно интересните лица, за които ДС е събирала секретни материали.

   Документите в сборника са 119 на брой, а в дигиталния разширен вариант са включени общо 240 документа.

Татяна Кирякова директор дирекция "Изследване на архивите и публична дейнос" и Красимир Кръстев старши експерт в дирекцията

Сборникът представи Татяна Кирякова, директор дирекция „Изследване на архивите и публичност дейност” като обобщи, че целта на настоящото издание е да допълни историческия пъзел с някои подробности, свързани с участието на Държавна сигурност в ликвидирането на легалната опозицията.

По нататък  тя направи една препратка във времето:„Аз бих желала да акцентирам само върху един документ и изборът ми на него е по повод случилото се с карикатуристите на „Шарли Ебдо”. Отново става дума за свободата на словото. За силата на словото и за страха от словото. Ще дам пример с репресията върху Трифон Кунев, добре известен земеделски интелектуалец - от есента на 1944 г. до пролетта на 1945 г. председател на Съюза на българските писатели, директор на Народния театър, който пише хумористична колонка „Ситни, дребни като камилчета” във в. „Народно земеделско знаме” на БЗНС (Никола Петков).

В сборника публикуваме няколко документа, свързани с неговата хумористична публицистика, заради което е бил преследван и малтретиран. Ето какво разказва самият Трифон Кунев в едно писмо с дата 10 юни 1946 г., адресирано до регентите на България:

„На 8 юни” 1946 г., около 4 часът след обед в редакцията на „Народно земеделско знаме” бях бит от една тълпа, около 10 души, непознати лица, които казаха, че са печатарски работници от Ориса. Тия лица ми отнеха свободата като ме задържаха насила в помещението и без абсолютно никакъв повод от моя страна, и без никаква препирия или караница, не случайно или в момент на възбуждение, а преднамерено, по решение взето предварително, се нахвърлиха с юмруци върху мен и ми нанесоха  повече от 50 удара, като ме псуваха. От техните думи ясно се разбра, че побоят ми се нанася за дейността ми като журналист в опозиционната преса. Те казаха:

-         Иди след това и пиши как „Ситни дребни....”

-         Ако кажеш някому за тоя побой, ще бъдеш убит...

-         Ти заслужаваш куршум, засега стига това...

-         Днес работничеството заповяда...

И други подобни сентенции”...

..........

В края на писмото Трифон Кунев пише: „Колкото до мен самия, аз не искам нищо от Вас, Господа Регенти, защото отвратителното злодеяние, на което бях подложен, не може с нищо да се заличи и ще остане винаги като пасив на Отечественофронтовското правителство.”

Такива документи откриваме в папките на ДС. Историческите факти са добре известни. Но ние разкриваме по-малко известните, потулените, тайните исторически факти. Дано да ги разчитаме вярно.” – сподели Татяна Кирякова.

Колегата Красимир Кръстев, съставител на настоящия сборник заяви, че изследвайки архивните единици в Централизирания архив на Комисията продължаваме да откриваме нови и нови документи. Това ни мотивира да издадем пореден документален сборник, посветен на този драматичен период от политическата история на България, като погледнем от нов ъгъл и обогатим с нови факти традиционно представяните събития, този път интерпретирани през погледа на тайните служби и основно свеждащи се до вътрешнопартийните взаимоотношения в Отечествения фронт и зависимостите между отделните партии и техните по-изявени представители.Той  запозна аудиторията с някои от по-важните документи включени  в сборника, илюстрирайки политическата обстановка през този период.

     Доц. д-р Румяна Маринова-Христиди  преподавател по съвременна българска история  в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски” в своята рецензия на сборника, посочи неговите предимства и заяви, че това е  едно добро помагало в учебния процес на студентите. В заключение  тя  отправи  някои забележки  и препоръки към бъдещата издателска дейност на Комисията.

Журналистът Христо Христов направи свой прочит на документите публикувани в сборника.

Представянето завърши с дискусия по темата.