Комисията по досиетата представи документалните сборници № 19 и № 20 от поредицата „Из архивите на ДС”

 На 21 април 2015 г. Комисията по досиетата, в сътрудничество със СУ „Св. Климент Охридски” и МОН с проекта „Студентски практики”, в рамките на инициативата „Бъдеще чрез миналото”, представиха документалните сборници „Държавна сигурност и спортът” – част І и част ІІ и „Държавна сигурност и туризмът” от поредицата „Из архивите на ДС“.

 Тема на дискусията бe  „Спортът и туризмът в документите на ДС”. Участие  взеха изследователските екипи, подготвили документалните сборници от Комисията по досиетата, стажантите от Исторически факултет, работили върху проекта "Студентски практики" на МОН, историци, журналисти, спортни, туристически дейци и общественици.

  Откриване на форума от доц. Костадин Грозев СУ

 В сборника „Държавна сигурност и спортът” – част І и част ІІ – темата за спорта е представена  като елемент от противопоставянето между двата блока в годините на Студената война и използването на спортната дейност като идеологическо оръжие. Част І на сборника „Държавна сигурност и спортът” включва документи, свързани с Олимпийското движение, а част ІІ – документи, свързани с развитието на масовия и ведомствения спорт в МВР, както и документи, свързани с организирането на масови спортни прояви като спартакиади и универсиади. Документите разкриват интереса на секретните служби към различните видове спорт и пътуванията на елитните български спортисти зад граница, както и контактите им с техни чуждестранни колеги.

Татяна Кирякова, директор дирекция „Изследване на архивите и публична дейност”

 Форумът откри доц. Костадин  Грозев, който е научен ръководил на екипа студенти, работили по темата. Татяна Кирякова, директор дирекция „Изследване на архивите и публична дейност” запозна аудиторията с работата по подготовката на сборника и приноса на стажантите, като отбеляза, че " Изследователската и съставителската дейност са „дълъг самотен маратон”. Кирякова запозна аудиторията и с издателската дейност на Комисията:

 "Мнозина от вас добре познават изследователската и издателската дейност на Комисията по досиетата. Тази дейност е свързана с изискване по закон. До момента сме подготвили вече 23 сборника от поредицата „Из документите на ДС”. Една част от тях сме реализирали като партньорски проекти. Това е, според нас, добра форма за по-широкото популяризиране документалното наследство, свързано с близката история на България, прочетена през призмата на документите на комунистическите тайни служби.

Два от сборниците, които представяме днес, а именно по темата „Държавна сигурност и спортът” са не само в партньорство с ИФ на СУ, каквото трайно сме установили, ползвайки консултациите на специалисти по отделни теми, но те бяха подготвяни с прякото участие на студенти, включили се по програмата „Студентски практики” на Министерството на образованието и науката. Затова и днешният формат на представяне издателската дейност на Комисията е по-различен.

В подготовката на сборника се включиха 8 студенти, като участието им беше на три етапа от по 4 месеца. Няма да крия, че работата с толкова млади хора носи и удовлетворение, но и трудности.  Да поставяш конкретни задачи, да изискваш конкретно изпълнение, да следиш за качеството на изпълнението, най-малкото изисква време от страна на ментора и на наставника. Моята амбиция като ментор обаче беше не толкова крайния продукт, който е пред вас, и за който положихме доста труд, съвместно с доц. Грозев и старши експерт Антония Гулева от Комисията, но да науча тези млади хора как се работи с документи, да им покажа стъпките, които трябва да изминат, да ги ориентирам как да подберат най-важните от тях, така че да бъде най-цялостно и най-пространно разработена една тема. Известно е, че изследователската и съставителската дейност са „дълъг самотен маратон”. Изисква време, търпение и надграждане на познания и умения. Ако тези млади хора, с които работихме съвместно, са разбрали това и ако са изпитали удовлетворение от този труд, то целта със сигурност е постигната. А ползата ще дойде по-късно, но сигурно.

Ще кажа и няколко думи за двутомника „ДС и спортът”. Първоначално идеята бе да бъде документален сборник със заглавие „ДС – младежта и спортът”. Още на етап преглед на описите на документите, се оказа, че съхраненият материал е в огромно количество. Решихме да разделим темите. Съсредоточихме се върху спорта. Оказа се, че и по темата спорт има огромно количество документи. Най-интересният факт е, че литерните дела с документите, свързани с конкретни спортни събития не са унищожени, както е станало с повечето литерни дела. С една дума разполагахме с огромен по обем изворов материал и мисля сме представили пред широката аудитория много интересни документи, които разкриват не само дейността на службите зад паравана на спорта, но представляват ценен изворов материал, свързан с историята на българския спорт и не само... Ще дам само един пример и той е около възникването в световен мащаб на проблема, свързан с олимпийския призив на Пиер дьо Кубертен, че важно е участието. Може много точно да се проследи как спортът постепенно се превръща в силно политическо и идеологическо оръжие в борбата между двата враждуващи лагера. Спортът влиза мощно в обръщението на пропагандата и постигнатите резултати не са постижения в спорта, а инструмент за политическо влияние. Отделни български спортисти са били използвани и като агентурен инструмент срещу българска вражеска емиграция. Службите чрез тях са събирали информация за настроенията в българските емигрантски среди, както за поведението на нашите спортисти зад граница, на които буквално всяка стъпка, всяка среща и всеки разговор са били следени, с цел да не би да бъдат облъчени с чужда пропаганда.

Във втората част на сборника сме включили документи, представящи ведомствения, масовия и елетния спорт. Като под елитен спорт разбираме участието на спортисти, за които спортът се е превърнал в професия. Какво се случва в отделните спортни федерации, как преминават големите спортни състезания като световни, европейски и балкански първенства, доколко тайните служби са следили отделни спортисти, на кои са навредили, кои са толерирали, на кои са изплащали заплати, кои са ползвали като свои агенти? Има и доста интересни документи, свързани с най-популярните спортове – футбол, щанги, художествена гимнастика.

 И за да обобщя, с риска да съм крайна ще кажа, че по време на Студената война спортистите са ставали жертва, като са били използвани за пропагандни и идеологически цели. За съжаление днес повечето от тях също са жертва, защото са превърнати в машини за пари."

 София Трифонова, студентка участник в проекта

 София Трифонова студентка ІІІ-ти курс „Минало и съвремие на Югоизточна Европа” към СУ „Св. Климент Охридски” сподели своите впечатления от участието си в проекта. "Със самото обявяване на проекта имаше голям брой желаещи, които искаха да се възползват от тази възможност. Аз бях една от тях и веднага се включих. Попълних документите и дойде моментът, в който трябваше да кандидатствам по различните обяви. Една от обявите, която видях беше на Комисията по досиетата. Самото име на тази държавна институция  беше много внушително, затова реших да се поинтересувам повече и да разбера с какво точно се занимава тя. След като я проучих, останах впечатлена, защото с дейността си Комисията се стреми България да следва световните практики и да разкрива архивите, за да могат изследователите да бъдат въоръжени с документи и чрез тях максимално точно да разказват историята. Затова реших да кандидатствам за обявената от нея позиция. След няколко дни получих съобщение, с което бях поканена на интервю. То беше проведено от три усмихнати и предразполагащи ме към разговор дами. Не след дълго разбрах, че съм одобрена, и че  в най-кратък срок, ще започне моята практика. Аз бях изключително обнадеждена, защото знаех и все още знам, че животът е нещо голямо и сериозно и всички ние през този кратък промеждутък от  време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.

   Веднага след като започна моята практика в Комисията по досиета, ми  беше възложиха и първата задача. Тя се състоеше в четене и селектиране на документи, свързани с еврейската общност в България. След като изпълних задачата си и подпомогнах за създаването на сборник, дойде моментът, в който той трябваше да бъде представен на конференция, като аз бях една от помощниците за организирането и. На нея имах възможността да се запозная с много нови хора, от които също имаше какво да науча. Това беше една от най-отговорните ми задачи и аз дадох всичко от себе си, за да допринеса с каквото мога. Научих се, че за успеха на каквато и да е задача , важен фактор е екипът. Способностите и уменията на всички членове могат да се приложат в динамична среда и да доведат до по-висока ефективност в процеса на работа. Това е едно от най-важните качества, които не се отнасят само за работата, но и за живот като цяло. Дните, в които бях на стаж ми помогнаха да го осъзная.

   В останалото време от моята практика, което всъщност премина бързо и неусетно, аз продължавах да чета архиви и да посещавам различни мероприятия организирани от Комисията по досиета, в които участваха важни личности както от България, така и от чужбина. Те излагаха своите гледни точки по различни проблеми, като това беше изключително полезно,  с оглед на моето образование, тъй като повечето разглеждани от тях  проблеми са засегнати в моята дисциплина.

    Последната задача, която ми беше поставена се отнасяше до издаването на нов документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС”, озаглавен „Държавна сигурност и спортът”. Темата за спорта за мен бе е изключително интересна, особено що се отнася до участието на България в световните спортни прояви и мястото на българските тайни служби по време на тяхното реализиране. Това са годините на противопоставяне на двата лагера, годините на Студената война. В документите, свързани със спорта, могат да се проследят много важни исторически събития, но може да се вникне и в самата идеологическа същност на воденето на тази война.

 Архивите не поставят никакви рамки, не се цензурират. Те са такива, каквито са били и затова максимално се докосват до истинската история. Всъщност историята не са хилядите книги, които са написани, а документите, които са използвани, за да бъдат те написани.

  Аз съм горда , че имах възможността да бъда част от проекта „Студентски практики”, дори и за кратко време. Радвам се, че късметът ми ме доведе в Комисията по разкриване на досиетата, защото определено успях да се науча на неща, на които теорията не може да ме научи. Имах възможността да се докосна до оригинални документи и да бъда част от екипа, който ги обработва и ги публикува в сборници. Всичко това ме накара да се почувствам полезна и доволна от работата, която бях свършила.

    В процеса на моя стаж , аз бях поставена в реална работна среда и успях да науча неща, които ще ми бъдат полезни и в по-нататъшното ми професионално развитие. Практиката ми предостави възможност за придобиване на практически опит и усъвършенстване на практически умения, които са в съответствие  с потребностите на пазара на труда.

   За мен стажът беше неповторимо изживяване. През трите месеца  от моята практика, аз давах всичко от себе си и бях безрезервно подкрепяна от моя ментор - Таня Кирякова, и моя академичен наставник - доц.  д-р Костадин Грозев. Те непрекъснато ме напътстваха и ми възлагаха отговорни задачи, като по този начин се опитваха да ме стимулират да покажа всички мои качества, а и едновременно с това да формирам нови. Истинско удоволствие за мен беше, когото всеки път щом приключех с някоя от задачите си , виждах задоволство и гордост от тяхна страна. Както аз се чувствах доволна от тяхната подкрепа, така и те се чувстваха доволни от това, което съм постигнала. Всяка една тяхна похвала предизвикваше в мен още по-голямо желание за перфектно изпълнение на следваща задача.

    Практиката ми в Комисията по досиетата изгради в мен една отговорна личност, готова да се изправи пред всякакви предизвикателства. Тя ме постави в изключително динамична среда, изпълнена с емоции  и приятни колеги , които бяха готови да ми помогнат с каквото могат и да ми предадат своя практически опит.  

   След приключването на стажа ми се чувствах и продължавам да се чувствам  готова да поставям все по-високи цели пред себе си и да израствам постепенно в моето професионално развитие. Комисията по досиетата постави основите, върху които стъпва бъдещото ми кариерно развитие, тъй като от нея успях да изградя в себе си една отговорна и лоялна личност, с умения за работа в екип."

 Теодор Борисов, докторант от ИФ на СУ изнесе доклад по темата „ДС и футболът”. Добромир Добрев, координатор в екипа на проекта „Студентски практики” изрази своето удовлетворение от добре свършената работа и постигнатия резултат.

 Свои спомени от тези години сподели Юлия Берберян, която се е сблъсквала лице в лице с репресивната машина на ДС. В личен план тя разказа за проблемите на семейството си и трудностите, които са срещнали по пътя към световния тенис.

  Малина Петрова  - изследовател документалист, в своето експозе разви идеята за морала в спорта през призмата  на социалистическото общество през онези години.

  Юлия Берберян

 Сборникът „Държавна сигурност и туризмът” бе представен от Марко Цветков, старши експерт от отдел ИПА. Документите в сборника проследяват работата на комунистическите тайни служби в използването на туризма като добър параван за разгръщане на широка разузнавателна дейност. Ако през първите години след 1944 г. работата на службите е свързана с профила на посетителите в хотелите и ресторантите, с техните настроения, то постепенно интересът се насочва основно към гостуващите в България чужденци, на които се гледа като на потенциални носители на западна пропаганда.

 Николай Поппетров от БАН направи анализ на Държавна сигурност като репресивен апарат и на въздействието й върху формирането на личността в годините на социализма. Той говори за упражнявания двоен стандарт и задкулисните приоми за манипулация, които и до днес оказват въздействие върху поведението на хората.