Изложба: Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)

   На 10 ноември  2014 г. бе открита изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)”, която е организирана в рамките на Президентската инициатива „25 години свободна България”. Тя е партньорски проект между Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви” и е експонирана в Музея на социалистическото изкуство. Тя е първа по рода си и е опит да бъдат представени промените във властта и тяхното отражение върху политическия, стопанския, обществения и културния живот в България през указания период.

Евтим Костадинов произнесе кратко слово при откриването на изложбата

Уважаеми господин президент, уважаеми господин зам.-министър, уважаеми гости, дами и господа,

 Изключително ми е приятно да открия настоящата изложба. Един дългосрочен проект на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, реализирал се в рамките на президентската инициатива 25 години свободна България, с подкрепата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на Националния музей на българското изобразително изкуство.

Изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953 – 1964)“ е първа по рода си и е опит да бъдат представени промените във властта, последвали след смъртта на Сталин и тяхното отражение върху политическия, стопанския, обществения и културния живот в България.

Материалите от архива на Комисията по досиетата, показани в експозицията, документално илюстрират работата на службите за сигурност по време на десетгодишния период на противоречиви и драматични събития, преминали през кратката реабилитация на политически преследваните лица до новото подновяване на репресиите след есента на 1956 г.

Една от първите мерки на властта в София, пряко отражение на действията на Кремъл след смъртта на Сталин и ареста на Берия, са решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 4 юли и 5 септември 1953 г. за помилване на политическите затворници и закриването на 11 затвора и на лагера в Белене. В рамките на следващите две години от затворите са освободени известни политици от периода преди 9 септември 1944 г., дейци на опозиционния БЗНС, „царски офицери“, както и задържаните по фалшиви обвинения през 1949–1952 г. комунистически партийни кадри. В същото време всички освободени продължават да бъдат определяни като потенциално опасни лица и контролът върху тях от страна на тайните служби продължава.

Годината 1956 е знаменателна за цяла Източна Европа, която прави опит да се пробуди от наложения й със сила и репресии Сталински модел на социализъм. Въоръженото антикомунистическо въстание в Унгария плаши българските власти, които подновяват репресиите и така  окончателно се прекъсват появилите се надежди за политически реформи у нас.

Събитията в Унгария особено вълнуват българската общественост, но малцина се престрашават да дадат глас на мислите си публично. Такъв е примерът с пловдивския поет Йордан Русков, който написва под псевдонима Румен Друмев поемата „Зов за свобода“, посветена на Унгарското народно въстание. За това си деяние поетът е арестуван и осъден на седем години затвор.

Усложнилата се външнополитическа обстановка кара режима в София да мобилизира силите си за сигурност за превантивни действия срещу потенциалните или въображаемите „вражески елементи“. Отново е открито ТВО „Белене“, а след неговото закриване през есента на 1959 г. е отворено и българското въплъщение на сталинския ГУЛаг - лагерът край Ловеч.

Използвайки повода, който ни е събрал, бих искал да поканя присъстващите в тази зала и на представянето на документалния сборник „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки“, което ще бъде на 1 декември 2014 г. в Нова конферентна зала на Софийския университет. Материалите, включени в този сборник, са едно логично допълнение и продължение на темата за методите на репресия от страна на бившата Държавна сигурност.

Бих искал още да подчертая, че с подобни инициативи като настоящата изложба и със съвместното ни едноименно документално издание с Държавна агенция „Архиви“, посветено на десталинизацията, се опитваме да се обърнем към младите хора на България, за да им кажем да не допускат „близкото ни минало“ все повече да се отдалечава от тях. Единственият начин неговите тъмни страници да не се повторят е да бъдат прочетени и осмислени. Това е и причината за тясното ни взаимодействие със студентските преподаватели и техните ученици. Още при първоначалния замисъл на изложбата идеята ни бе да провокираме историците да провеждат свои семинарни занятия именно между фотосите и документите, между изворовия материал, основа за техните бъдещи проучвания.

В заключение бих искал да благодаря не само на съставителите на изложбата, на нашите домакини, които ни предоставиха зала за експонирането й, но преди всичко на художничката Ива Велинова. 

Гости при откриването на изложбата бяха президентът на Република България Жельо Желев, заместник-министъра на културата Виктор Стоянов, председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, председателят на Държавна агенция „Архиви” Иван Комитски, заместник-директора на Националния музей на българското изобразително изкуство Иво Милев, представители на репресираните, популярни общественици, университетски преподаватели, граждани и журналисти.

Отдясно на ляво: Жельо Желев, Иво Милев зам.-директор на Националния музей на българското изобразително изкуство, Иван Комитски председател на Държавна агенция „Архиви” и Виктор Стоянов зам.-министър на културата.

Художничката на изложбата Ива Велинова в разговор с Константин Грозев  и Кин Стоянов

Фрагменти от експозицията