Комисията по досиетата участва в международната конференция „Как да се справим с миналото , гледайки в бъдещето”

В рамките на инициативата „25 години свободна България” на 11 и 12 ноември в хотел Шератон се проведе международна конференция под мотото: „Как да се справим с миналото , гледайки в бъдещето”. Форумът бе открит от президента  Росен Плевнелиев. Сред високопоставените чуждестранни гости бе и президентът на Унгария Янош Адер.  Двамата изказаха мнение, че всяко общество в преход има своя уникален път към демокрация, предопределен от националните особености, които благоприятстват взимането на определени решения и насоки за развитие. Ето защо е важно да се обърне внимание на опита, натрупан в различните страни.

Комисията по досиетата участва активно в сесията: ”В търсене на истината в Източна Европа: Какво имат да ни кажат архивите?”. Основен доклад изнесе председателят на Комисията Евтим Костадинов, който подчерта, че сега е моментът да се направи равносметка, да се помисли върху това, кое е било правилно и какво се обърка по време на годините на преход от тоталитарен режим към плурализъм и демокрация. В сесията участие взеха и представители на сродните на Комисията по досиетата партньорски организации от страните членки на ЕМСА от Полша, Унгария, Чехия и Германия. Те дискутираха значимостта от разсекретяването на архивите за разкриване на истината за минали режими, както и формирането на консенсусна гражданска  позиция за тоталитарното наследство.

Отляво на дясно: Евтим Костадинов, Йоахим Фьорстер (Германия), Мария Паласик (Унгария), Момчил Методиев, Милан Барта (Чехия) и Павел Укиелски (Полша)

Експозе от доклада на председателя на Комисията Евтим Костадинов:

В отговор на въпроса какво се обърка по отношение на документите на Държавна сигурност в България Евтим Костадинов отговори: „Да, обърка се у нас процесът по навременното решаване на проблема с наследството на бившата Държавна сигурност. Бавно и трудно, създаваните комисия след комисия, поднасяха на обществото „на час по лъжичка” онази информация, която то чакаше от първия миг на промяната на политическата система след 10 ноември 1989 година. Обществото искаше да научи персонално кой бе виновен за потъпканите съдби на хиляди хора, искаше да се освободи от онзи злокобен страх от следене, от доноси, от заплахи за психически и физически репресии. Искаше да започне на чисто да гради новото си бъдеще.

Това, уви, в България, не се случи навреме. Неминуемо този факт сложи своя тежък отпечатък върху трудно протичащия у нас преход. Не се освободихме от страха, остана да витае в общественото пространство и съмнението за задкулисие. Може би, вече не толкова обвързано с дейността на бившите комунистически тайни служби, колкото с наложения от тях погрешен модел на поведение, съпътстван винаги с едно тлеещо недоверие за нещо конспиративно, за наличието на някакъв секретен център, за договорки зад гърба на обществото, за сключване на съмнителни сделки и т.н.

Справянето с този обществен проблем имаше и има само един изход и той е, както, се казва, в „Картите на масата”. Колкото може повече прозрачност, колкото се може по-директно поднасяне на истината, дори тя да е и силно болезнена.”

След тези думи за объркването, председателят на Комисията по досиетата даде своята рецепта за решаването на проблема:

„Нашата свободна сесия е озаглавена: „Търсещи истината в Източна Европа: Какво трябва да кажат архивите”. На създадената след специален закон българска Комисия по досиетата през 2006 година – 17 години след падането на Берлинската стена, предстоеше трудната задача и тя бе именно да открие истината чрез документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. От една страна трябваше да се навакса пропуснатото време, от друга страна, не биваше да се допускат грешки, защото повечето от архивите на тайните служби са свързани с житейски драми, с индивидуални човешки съдби.

Процесите на обявяване на публичните лица с принадлежност към тайните комунистически служби трябваше да се извършва и бързо, но и прецизно, с идеята за разкъсване на мрежата от тайни зависимости. Успоредно с това законът вменяваше на Комисията да изгради централизиран архив, където да се съберат, подредят и да се съхраняват многото километри с документи, създавани от тези органи. Необходима бе и организация по осигуряването на лесен достъп до този огромен архивен фонд. От една страна за лицата, пожелали да прочетат какво е написано за тях самите в пожълтелите от времето папки, но и за изследователите, жадни да попълнят белите полета от близката ни история.”

Евтим Костадинов запозна участниците в сесията с изминатия от Комисията път и с постигнатите досега резултати. В заключение той приветства президентската инициатива „25 години свободна България“ и изрази своята надежда, че „Тези многобройни събития, във връзка с отбелязване годишнината от падането на Желязната завеса, ще допринесат за постигането на една мъдра обществена оценка, така че когато гледаме към бъдещето да не забравяме да препрочитаме и тъмните страници от миналото, защото само след този прочит ще сме в състояние да не допускаме грешки, свързани с потъпкване на човешката свобода.”